...
Show More
„Незнанието“ е прекрасен философски роман! Емигрантските и любовни истории в него са любопитни и вълнуващи, обаче задълбочените разсъждения на Кундера ме впечатлиха много по-силно. Писателят майсторски е разгледал същността на носталгията, самотата, сложните човешки взаимоотношения и други важни теми за размисъл. Книгата несъмнено е мрачно поднесена и носи тъжно настроение, но без да е носталгично...
„Същият този кинематограф на несъзнаваното, който през деня ѝ изпращаше късчета от родния пейзаж като образи на щастието, през нощта й устройваше ужасяващи завръщания в същата тази страна. Денят бе озаряван от красотата на напуснатата страна, нощта — от ужаса на завръщането в нея. Денят ѝ показваше рая, който бе изгубила, нощта — ужаса, от който бе избягала.“
„Верни на традицията на Френската революция, комунистическите държави анатемосаха емиграцията, смятана за най-отвратителното от предателствата.“
„Но онези, които не общуват със съотечествениците си, като Ирена или Одисей, неминуемо биват сполетени от амнезия. Колкото по-силна е носталгията им, толкова повече се изпразва от спомени. Колкото повече копнее Одисей, толкова повече забравя. Тъй като носталгията не усилва дейността на паметта, не събужда спомени, тя си е достатъчна сама за себе си, за собственото си вълнение, бидейки изцяло погълната единствено от своето страдание.“
„Кой го изпълнява днес, в края на века? Кой се позовава на него? Не, не желая да се надсмивам глупаво над неговата самонадеяност и да твърдя, че се е надценявал. Хиляди пъти не! Шьонберг не надценяваше себе си. Надценяваше бъдещето.“
„Но въпреки всичките си главозамайващи ракети човекът никога няма да стигне далеч във вселената. Краткостта на живота превръща небето в черен похлупак, в който той винаги ще си троши главата, после отново ще пада на земята, където всичко живо яде и може да бъде изядено.
Нищета и високомерие. „Възседнали жребец — паунът и смъртта.“ Тя стоеше до прозореца и гледаше небето. Небе без звезди, черен похлупак.“
„Същият този кинематограф на несъзнаваното, който през деня ѝ изпращаше късчета от родния пейзаж като образи на щастието, през нощта й устройваше ужасяващи завръщания в същата тази страна. Денят бе озаряван от красотата на напуснатата страна, нощта — от ужаса на завръщането в нея. Денят ѝ показваше рая, който бе изгубила, нощта — ужаса, от който бе избягала.“
„Верни на традицията на Френската революция, комунистическите държави анатемосаха емиграцията, смятана за най-отвратителното от предателствата.“
„Но онези, които не общуват със съотечествениците си, като Ирена или Одисей, неминуемо биват сполетени от амнезия. Колкото по-силна е носталгията им, толкова повече се изпразва от спомени. Колкото повече копнее Одисей, толкова повече забравя. Тъй като носталгията не усилва дейността на паметта, не събужда спомени, тя си е достатъчна сама за себе си, за собственото си вълнение, бидейки изцяло погълната единствено от своето страдание.“
„Кой го изпълнява днес, в края на века? Кой се позовава на него? Не, не желая да се надсмивам глупаво над неговата самонадеяност и да твърдя, че се е надценявал. Хиляди пъти не! Шьонберг не надценяваше себе си. Надценяваше бъдещето.“
„Но въпреки всичките си главозамайващи ракети човекът никога няма да стигне далеч във вселената. Краткостта на живота превръща небето в черен похлупак, в който той винаги ще си троши главата, после отново ще пада на земята, където всичко живо яде и може да бъде изядено.
Нищета и високомерие. „Възседнали жребец — паунът и смъртта.“ Тя стоеше до прозореца и гледаше небето. Небе без звезди, черен похлупак.“