...
Show More
Твърде много чудеса, твърде малко логика.
Около майка Абигейл започва да се сформира ново общество с част от оцелелите от грипа. Междувременно тайнственият Рандал Флаг не отпуска хватката на, хм, злото, или там както се води.
Стю и Харолд донякъде спасяват положението откъм герои. Стю най-сетне за захваща с общественополезен труд за опазване на закона сред новата общност. А Харолд се оказа неочаквано приличен злодей, много по-добре развит от първия том. Не е така с глухонемия Ник - бясна съм за пропиления образ.
Иначе сюжет липсва. Имаме Добрите (водени от Бог) и Лошите (водени от “името му е Легион”), както и техните пророци майка Абигейл и Рандал Флаг - съвсем безинтересни. Добрите не правят кой знае какво, освен да сънуват и пишат дневници в първата част на този том, и да се отправят на Божия мисия - във втората. Като цяло всички герои са просто бегли схеми, мятащи се между дявола и бога от случайни и независещи от тях импулси.
Ако нещо необяснимо се случи или даден герой се държи непонятно или безмислено - Бог така е пожелал, и толкова. Кинг не дава никакви обяснения. Изобщо, толкова “набожна” фантастика отдавна не бях чела. За сметка на това липсват достатъчно подробности за динамиката и първите колизии в свят с умираща техника и безстопанствени стоки из оцелелите магазини с ограничен срок на годност и без сервизно обслужване от производител. А можеше да е наистина интересна книга.
Около майка Абигейл започва да се сформира ново общество с част от оцелелите от грипа. Междувременно тайнственият Рандал Флаг не отпуска хватката на, хм, злото, или там както се води.
Стю и Харолд донякъде спасяват положението откъм герои. Стю най-сетне за захваща с общественополезен труд за опазване на закона сред новата общност. А Харолд се оказа неочаквано приличен злодей, много по-добре развит от първия том. Не е така с глухонемия Ник - бясна съм за пропиления образ.
Иначе сюжет липсва. Имаме Добрите (водени от Бог) и Лошите (водени от “името му е Легион”), както и техните пророци майка Абигейл и Рандал Флаг - съвсем безинтересни. Добрите не правят кой знае какво, освен да сънуват и пишат дневници в първата част на този том, и да се отправят на Божия мисия - във втората. Като цяло всички герои са просто бегли схеми, мятащи се между дявола и бога от случайни и независещи от тях импулси.
Ако нещо необяснимо се случи или даден герой се държи непонятно или безмислено - Бог така е пожелал, и толкова. Кинг не дава никакви обяснения. Изобщо, толкова “набожна” фантастика отдавна не бях чела. За сметка на това липсват достатъчно подробности за динамиката и първите колизии в свят с умираща техника и безстопанствени стоки из оцелелите магазини с ограничен срок на годност и без сервизно обслужване от производител. А можеше да е наистина интересна книга.