Велика книга! Много любима <3

What’s is not to love about Stephen King?
Another good book with a bit of fiction.
Brings us back to the reality of good and bad and the choices we need to do in life.
We get along with the characters and the story of their development after what happened to almost everyone.
Always good to read a Stephen King book!

Герої вже були прописані й добре нам знайомі з першого тому. Але постійно відбувається заглиблення, дорозкриття. Саспенс наростає, увага тримається. І знову це відчуття, що часто супроводжує коли читаєш Кінга - це не про сюжет, це про людей і сенси.

Un de ses meilleurs ? Probablement

Здравейте, книжни дракони! Днес сме тук, за да си поговорим по-обстойно за двете части на "Сблъсък" от известния Стивън Кинг. Посегнах доста скептично към нея, понеже, независимо от славата на Кинг, вече бях прочела шест негови книги и не казвам, че са били лоши, но не бяха и нищо особено. Не ми допаднаха чак толкова, колкото се надявах и колкото очаквах. "Сблъсък" обаче се оказа съвсем друго нещо!

Все още леко се двоумя, но мисля, че току-що намерих една от първите победителки в конкурса ми "Най-добра книга за 2020г"!
Седя, пия сутрешното си кафе и се чудя, как по дяволите, един автор може да пише така добре? Всяка дума е толкова впечатляващо увлекателна и... ами, напълно нужна. Няма нищичко, което по някакъв начин да не допринася за развитието на сюжета. И в момента, в който записвам това, си мисля, че Кинг пише по абсолютно всички правила за създаването на една добра книга. Всичките онези "прави това, прави онова", които намираме в наръчници и интернет, той ги изпълнява дословно, и все пак винаги се получава оригинално и по някакъв начин не по "сценари". Как успява? Просто не мога да разбера... Но все пак след всичките тези години, предполагам, че е насъбрал доста резултати от "проба-грешка" начина и това със сигурност си проличава.
Стивън Кинг не напразно е наричан Кралят на хоръра, и независимо, че "Сблъсък" не е чак толкова ужаси, колкото "Гробище за домашни любимци" (ревю тук) да речем, пак е написана божествено и в неговия уникален стил. В началото, когато погледнех тези два тома и пресметнех колко много всъщност са страниците им взети заедно (1344), честно да ви кажа, малко се плашех. Обичам да чета, обичам и дебелите творби, но чак когато вече знам, че ще ми харесат. Защото ако по някаква случайност пък се окаже, че не ми харесват, това са изключително много листа за четене *усмихва се*. "Сблъсък" обаче ми хареса! Ще си позволя да използвам любимия начин за изразяване на един от героите в книгата и ще кажа: "Мили Боже, хареса ми и още как!"



Сюжета на "Сблъсък" е една смъртоносна идея малко по-сериозен от този, развиващ се в целия свят от началото на годината. Свръхсекретна правителствена лаборатория, нов вид грип с огромен процент смъртност и паникьосало се население. Да ви звучи познато? И всички коментари на Кинг по социалните медии как той не е виновен, че никой не го е послушал, когато "предвещал" това... От една страна, този сценарии е бил развиван от много автори през годините, но от друга страна супер грипа на Стивън Кинг и коронавирусът имат притесняващо много еднаквости - симптоми, разпространение и т.н.
Да видя тази антиутопична идея през неговия поглед беше доста напрегнато изживяване. В началото се сблъскваш със скръбта и уплахата на героите, когато всичките около тях бавно и мъчително започват да умират, а в последствие с ужаса им от онези библейски сънища, които ги карат да се чувстват хем объркани, хем придават някаква мистична цел на живота им. Идеята за доброто и злото, представена тук, е доста интересна, тъй като не се среща често толкова ясно изразена. Повечето автори като че се притесняват да не досадят на читателите си, мислейки, че вече е станала банална.
Героите са многопластови и се развиват с течението на историята, което за мен е огромен плюс. Има нормалните за човек глуповати, на фона на такава епидемия, главоблъсканици, но ги има също и онези болезнено сериозни дилеми. А да видиш пред очите си процеса, в който един герои несъзнателно избира към кой "лагер" да се присъедини е супер вълнуващо. Персонажи, които си мислел за добри, дълбоко в себе си се оказват лоши, и обратното.
Книгата ме накара да се замисля над доста неща и заради това, плюс всичко изброено по-горе, оценявам и двата тома с една обща оценка от 5/5 звезди!

Благодаря ви, че останахте с мен до края на това ревю!
Приятен ден и останете здрави! ♡

Цялото ревю на линка по-долу

Neste segundo livro, vamos finalmente saber quem vence a "guerra" entre o Bem e o Mal, depois da maioria da população ter sido extinta por uma estranha gripe mortal.
Será que as pessoas do Leste conseguem vencer o terrível Randall Flagg e os seus seguidores?
Mais um excelente livro do Mestre Stephen King, que nos prende desde a primeira página.

- Ти підеш сам, Томе. Просто на захід. Знаєш, де захід?
- Де сонце заходить.
- Так. І якщо тебе спитають, чого ти там, кажи: "Мене вигнали з Вільної зони..."
- Вигнали. Вигнали Тома. Виставили з міста.
- ...за те, що я дурник...
- Тома вигнали за те, що він дурник.
- ...щоб ти жінку якусь не взяв, а вона дітей-дурнів не привела.
- Дітей-дурнів, як Том (с)

Майже 1200 сторінок постапокаліптичної притчі, котра вважається одним з кращих романів Кінга. Америка, вражена смертоносним вірусом грипу і купка дивом порятованих людей, які змушені по-новому винаходити соціум і при цьому - боротися ледь не з самим Люцифером, навколо якого згуртувалися інші врятовані. Чи може така історія мати хеппі енд, знаючи природу людини, сказати важко. Та і спойлерити не хочеться.

І хоча я і належу до тих шанувальників Кінга, котрим за винятком окремих романів, заходять його твори останніх двадцяти років, «Протистояння» змусило мене ще раз закохатися у автора. Хтось може сказати, що @stephenking грішить об‘ємами, але особисто мені вони підходять ідеально. Рекомендую! Окремий респект КСД за крутезні ілюстрації.

я буду з тієї меншості, яким "зона покриття" зайшла більше. можливо, якби я читала протистояння раніше...але ж ні, занадто розтягнено в часі як на мене (хоча перший том - топ). тим не менш, планую глянути першу серію, осьо десь гуртом вже переклали

Dos primeiros trabalhos de King. De leitura fácil, está a despertar alguma atenção devido ao momento em que vivemos. A estória centra-se no precipitar, e na recuperação, de uma sociedade devastada por uma epidemia mortal. Conta também com elementos sobrenaturais. A luta do bem contra o mal por assim dizer é personificada pelas personagens da Mãe Abigail e de Randel Flagg respectivamente. Duas sociedades que renascem e têm como destino debaterem-se numa luta sem razão aparente.
Acabei de ler a versão estendida e, se bem que nunca me aborreci na sua leitura - em breve devido à capacidade de manter o suspense na escrita de King - por outro lado fiquei algo desiludido com o desenrolar da trama. Vou passar a explicar. Quem conhece Stephen King sabe que ele nunca, ou raramente, estrutura de forma rígida a trama. Ele próprio diz que nunca sabe como os seus livros vão acabar. Ele vai escrevendo, e a meu ver, o risco subjacente é que quando chegamos ao fim ficamos com a sensação::: Mehhh, Foi como eu fiquei. Se por um lado as personagens cativaram-me de algum modo, por outro lado parece que mehhhh. Mehh significa assim assim.
Fica a minha nota, assim assim.

Il y a un ventre mou au milieu du livre, quand on s'est habitué à la vie à Boulder et à son organisation. Mais une fois que les personnages se mettent en marche, l'histoire reprend et j'ai été agrippée au livre jusqu'à la fin !
Sans doute pas le meilleur Stephen King à mon sens, entre la bataille de Bien et du Mal, le côté spirituel et la fin un poil trop sirupeuse, mais j'ai passé un très bon moment en compagnie de Larry, Stuart, Nick, Tom et j'en passe.

4☆.
Mais um livro de Stephen King que mostra o ser humano como o poço de dejetos que é (ou como diria um grande autor brasileiro de terror - Daniel Heldt Urban - Uma cambada de VERMES) e em quem não vale a pena depositar esperança alguma.
Com a maestria do King verifica-se aquilo que é um caso intemporal que denomino de o Apagão Histórico, ou seja, o Homem apaga a merda do passado para poder voltá-la a fazer. Esta síndrome inerente ao Homem está bem pautada neste grande livro e por isso mesmo dá vontade de torcer pelo R.F.
Gostei bastante da obra e só não dei 5* porque no início (as primeiras 300 páginas) não consegui criar uma ligação com a história, creio que por saltitar entre os pensamentos e vivências de muitas personagens. Só consegui adentrar bem na obra quando as personagens começaram a movimentar-se (quando começa a ação em si).
Ainda estou a digerir o final... deixou-me um sabor agri-doce...
"Não sei."