Một quyển sách xoa dịu tâm hồn. Phần đầu tuyệt diệu. Phần sau có những cú chuyển hơi đột ngột, hơi hẫng cảm xúc. Nhưng về cơ bản là một tác phẩm giàu tính nhân văn và lòng yêu thương.

Książka dla czytelnika praktycznie w każdym wieku, urzekająca i w moim odczuciu, pomimo wojennych realiów ciepła, a zarazem smutna. Bohater - absolutnie zwyczajny jak na to gdzie, kiedy i jakiej narodowości się urodził, ale o to właśnie chodzi. Żydowski chłopiec oddzielony od rodziny - historia jak wiele innych. No właśnie, mnóstwo ludzi przeżyło taki koszmar, a kolejny ogrom ludzi w dzisiejszych czasach nawet się nad tym nie zastanowi - a powinien. Utwór ukazuje różnice, na które my - ludzie nie mamy wpływu a i tak przez wzgląd na nie żywimy do siebie niechęć. Choć opisująca wojnę, aktualna dzisiaj - traktuje o tolerancji której wciąż nam brakuje, mówi o szukaniu siebie, swojej religii i kształtowaniu poglądów polityczno-społecznych. Opisuje ważny temat lecz napisana jest przystępnym językiem, uważam że powieść ta jest naprawdę warta przeczytania.

"Синът на Ной" Ерик-Еманюел Шмит е четвъртата част от поредицата Кръговрат на незримото (останалите съм чела в доста дълъг период назад), всяка част показва различна религия в центъра, като я поставя в някакъв почти ирационален контекст. Сюжетът се движи някак нереално, изпълнен с противоречия, но оставя усещане за трансформация, за преоткриване и смисъл извън общоприетото.

Въпреки времето на позициониране на сюжета, историята няма нищо общо с повечето книги за Втората световна война. 1942 г. в Белгия евреите също са преследвани, както в много други европейски страни и се укриват дори и с цената на разделяне на семейства, така седем годишният Жозеф се озовава в пансиона на отец Понс, където се представя за сирак и никой не знае, че е евреин. Изключително интересни са взаимоотношенията между Жозеф и отец Понс, разговорите им са като мост между юдаизма и християнството, като оставят усещането, че всяка религия и култура са ценни и си заслужават усилията да бъдат запазени на всяка цена, че в един сложен свят може да има повече от една истина.

"Ако уважаваш само истината, не правиш кой знае какво: 2 + 2 = 4, това ще бъде единственият предмет на твоето уважение. Извън това ще срещнеш несигурни елементи: чувства, норми, ценности, възможности за избор, все крехки и променливи постройки. Нищо математически точно. Уважението не се предлага към доказаното, а към предложеното."

Срещнах мнение, че историята тук е разказана прекалено наивистично, но според мен фокусът във всяка от книгите не е фабулата, а различните послания, които се проектират на фона на сюжета. Лайтмотивът на тази история е спасението, така както Ной е събрал по една двойка от всеки вид в Библията, за да ги съхрани след потопа, така и отец Понс е приютил своите деца в "Жълтата вила", в очакване на по-добри времена, когато те ще могат да се съберат със семействата си или да открият нови. Но той не просто ги е прибрал на сигурно място, той се опитва да ги предпази от останалия свят, като запази тяхната идентичност и съхрани каквото може от културата им. Изключително силно послание, че човекът има избор дали да постъпва правилно и носи отговорност за това. Общочовешкото свърза много повече от религията или произхода, така се поражда една силна връзка между отец Понс и Жозеф, малкото момче намира вдъхновение и пример, които ще носи цял живот.

piękna podobnie jak inna książka pana Schmitta którą czytałam wcześniej - Oskar i Pani Róża
czytajcie

Der kleine Joseph entdeckt viele Unterschiede zwischen den Menschen. Da gibt es Adelige und Nicht-Adelige...was ist er nun? Adelig oder nicht? Er wird nach einer Straßenbahnfahrt überstürzt zu einer blaublütigen Familie gebracht...weil er auch adelig ist? Und wenn die Juden das auserwählte Volk sind, sind sie dann auch adelig? Was ist denn eigentlich der Unterschied zu den Christen? Doch eigentlich nur, dass die einen noch auf den Messias warten, während die anderen schon Jesus haben. Warum werden denn die einen gejagt und die anderen nicht? Ist es nicht besser, einfach Katholik zu werden?

Diese Fragen bewegen einen Jungen in den 40er Jahren, der von seinen Eltern getrennt und in ein christliches Internat geschickt wird, um unterzutauchen und die Jagd nach den Juden zu überleben. Pater Bims berherbergt dort gleich eine ganze Gruppe jüdischer Jungs und kann mithilfe einer atheistischen Apothekerin noch mehr retten. Diese beiden Figuren sind einfach wundervoll gezeichnet: Bims und Kruzitürken - ein eindrucksvolles Gespann, das so viel Gutes tut. Auch die philosophischen Gespräche zwischen dem katholischen Pater und einem 8-Jährigen auf der Suche nach dem eigenen Ursprung und dem eigenen Weg waren einfach wunderbar. Ein kleines Stück schöne Normalität inmitten des Schreckens der Naziherrschaft ist das Internat, doch der Schrecken ist nie weit weg und die Kinder schweben immer in großer Gefahr.

Das Ende kam überraschend für mich, ich hätte ein anderes erwartet. Aber auch hier hat mir gut gefallen, wie Schmitt darstellt, welche Probleme ein vermeintliches Happy End doch mit sich bringt. Ein außergewöhnlich gutes Buch, bisher das beste, was ich von Eric-Emmanuel Schmitt las.

Nghe tựa đề và bìa của cuốn sách dễ làm người ta liên tưởng đây chắc là câu chuyện về tình cha con, đúng là như vậy thật nhưng ở đây là một cặp cha con có chút đặc biệt: người Cha xứ và cậu bé người Do Thái Joseph - một minh chứng cho thấy người và người luôn yêu thương nhau bất kể họ xuất thân từ tôn giáo nào. Nếu cuốn ông Ibrahim và những đóa hoa Coran nói về vẻ đẹp của đạo Hồi thì cuốn này nói về tình yêu và sự hoà hợp của Công giáo và Do Thái. TrOng truyện, Cha Pons đã cứu và cưu mang cậu bé Joseph cùng các cậu bé Do Thái khỏi quân phát xít Đức, Không những thế ông luôn Ýe thức mình phải bảo vệ dòng máu Do Thái đang chảy trong chúng bằng cách tự học về Do Thái giáo, chữ Hebrew và dạy chúng đọc kinh Torah, làm lễ nguyện cho chúng.
Cũng như cuốn ông Ibrahim, những bài học triết lí đều nằm ở đoạn hội thoại của cha Pons và cậu bé Joseph, về sự khác và giống nhau của Công Giáo và Do Thái giáo, rẰng Công giáo coi trọng và hướng về tình yêu (khi ai đó tát má bên phải của con thì hãy chìa cả má trái ) trong khi đó Do Thái giáo hướng về sự tôn trọng, và cha đã cho rằng những người Công giáo chỉ là những người Do thái ủy mị; rằng người Công giáo là những người tưởng nhớ và người Do thái là những người còn hy vọng và rằng người Do Thái là người Công giáo trước khi có Chúa Jesus. Nói chung sự khác biệt và hoà hợp của hai tôn giáo được tác giả Đan xen rất khéo léo và giản đơn để có thể truyền tải được đọc giả.
Lúc đầu mình không biết Noé là ai trong truyện, đọc xong mới biết Noé ở đây chính là nhân vật Noah trong kinh thánh, khi biết được có cơn đại Hồng thủy sẽ xảy ra và nhấn chìm vạn vật ông đã huy động các con của mình kiếm những con vật, mỗi loài một cặp, đưa chúng lên thuyền để cứu thế hệ tương lai của chúng; trong truyện này hình ảnh tương đồng ở đây chính là cha Ponc- một người Công giáo ra sức cưu mang, bảo vệ những đứa trẻ Do Thái không những về thể xác mà còn là tín ngưỡng của chúng.

Ein unglaublich tiefgründiges und hochbewegendes Buch, dass die Erlebnisse eines jüdischen Kindes während der NS-Zeit thematisiert.

Se termină și pasiunea mea, începută acum aproximativ 4 ani, pentru Schmitt.
O carte publicată inițial în 2004, reeditată de Humanitas în 2018 ca pe o nouă ,,apariție-minune".
Un microroman sec, de 150 de pagini care, în fond, nu sunt nici 70(scrisul ocupă 2/3 din pagină). Stilul e grăbit, prelegeri filosofice puse în mintea unor personaje care nu se conturează până la final și care par hiperficționalizate, deși totul se petrece în timpul ocupației naziste din Belgia.
Unele idei sunt foarte bune, de altfel, trimiterea la Noe, sinagoga din manastirea catolica etc.

Gestapáci zavírají židy, takže židi daj svoje děti do děcáku k páterovi, kterej je od tý dobroty, že je neznásilňuje, ale naopak jim dává najíst a schovává je před skopčákama. Jedním z těch malejch židů je i žid Josef, kterej jednoho dne zjistí, že páter má v kryptě pod modlitebnou dokonce sbírku židovskejch věcí, páč kromě toho, že je hodnej, tak je vlastně superhodnej, protože chce zachránit judaismus. Navíc je tak supersuperhodnej, že navíc nebere židy do kostela, protože ví, že židi mají synagogy, a to by on nesnesl, aby jim pletl hlavu. Josef má dost tendenční otázky, takže mu páter pořád dokola opakuje, že židi jsou dobří, katolíci jsou taky dobří a že němci jsou zlí, a že Bůh je hodnej, akorát to není jeho záležitost, takže nic nedělá, ale jinak má všechny rád, prostě mu nabulíkuje tunu pokryteckých sraček, načež na ně přijdou gestapáci, kteří jsou tak hodní, že všem židům dají 24 hodin na to, aby si zabalili kufry (LOL), což všichni využijou k tomu, aby upláchli do krypty, kde se schovávají tak tři čtyři dny, páč pak, jakou to náhodou, skončila válka. Po válce pak Josef pokračuje v duševní a platonický felaci pátera Supermana, načež se rozhodne, že bude katolík, ale tvrdě narazí, páč nemá kus šunky na pinďourovi, takže musí být žid až do konce života, takže tenhle hrozivý úděl přijme a ujme se toho natolik, že jede do Izraele, kde pohlavkuje židy a palestince, páč by si měli uvědomit, že se všichni lidi musí mít rádi, protože Bůh na to nemá čas.

Děkuji.
Nemám co bych dodal.

"-Oprește-te! Ce nevoie primejdioasă! Oamenii își fac rău unii altora, iar Dumnezeu nu se amestecă. El i-a făcut pe oameni liberi. Așadar, noi suferim sau râdem independent de calitățile sau defectele noastre. Ce rol oribil vrei să-i atribui lui Dumnezeu? Îți poți imagina o secundă măcar că cel care scapă de naziști e iubit de Dumnezeu, în vreme ce acela care e prins e detestat de Dumnezeu? Dumnezeu nu se amestecă în treburile noastre.
-Vreți să spuneți că, orice s-ar întâmpla, lui Dumnezeu nu-i pasă?
-Vreau să spun că, orice s-ar întâmpla, Dumnezeu și-a încheiat sarcina. De acum încolo depinde de noi. Avem sarcina de a ne îngriji de noi înșine."

Да, хубаво е да се говори за надеждата и вярата в доброто и т.н., обаче хич не му повярвах на отец Понс. И като цяло образите са доста скалъпени - 8-годишно момче, което спонтанно започва да покровителства 16-годишно, отецът, който без много ясна мотивация изведнъж казва, че май му се иска да е евреин, служителите на Гестапо, които всеки път са твърде тъпи, за да схванат, че ги баламосват и този твърде невероятен хепи енд. Не казвам, че всичко това е невъзможно, но е представено почти като холивудски филм, елементарно. Вярваш, защото ти се иска, а не защото текстът го оправдава. Темата е дълбока, изпълнението - твърде плоско.

This is one of those books that I shall never forget. It is a beautiful story, beautifully written.