...
Show More
Обожавам книгите,които те карат да препускаш по редовете.Бягаш,бягаш и тъкмо стигнеш финала-тя свърши.И ти се иска да има още. Като пристрастен към творчеството на Кинг,може да звучи предубедено дори,но само той може да те накара да изтръпнеш от ужас при една малка кихавица.Веднага се сещаш,че те е "пипнал"...Започваш да се потиш,сърцето прескача все по-често,успокояваш се ,че е сезона на настинките.Но съмнението си остава.Вече грипа няма да е просто грип.Зрънцето съмнение ще си остане,докато покълне в могъщо дърво,което бавно ще те оплете в корените си.
Човекът е дребно същество,което не създава нищо ново,не съзидава-и затова набърквайки се в природата,изправяйки се срещу нейния създател-ражда смърт.Смърт,която е резултат от опита му да се приравни с него-с Господ.Затова е наказан простичко казано-наказан да се примири,да намери мястото си и да се бори единствено да оцелее.Да оцелее на всяка възможна цена,при всяка едничка възможност.Не е минал и месец от пандемията и вече всичко,което крием в душите си,всичко,което не желаем да излезе на показ-вече свободно може да излезе на "разходка".Една разходка,която се превръща в зловещ марш на тъмното подсъзнание на всеки от нас.Подсъзнание ,обилно подхранвано от страха,че няма да видиш утрото.
Сюжета много ми напомня на "Денят на възраждането" на Сакьо Комацу (също много увлекателна книга).Но тук,тук е различно...Остава ти едно чувство,че си като снежинка в адски взрив.Сякаш, надеждата я няма...а може би наистина е липсвала.
Човекът е дребно същество,което не създава нищо ново,не съзидава-и затова набърквайки се в природата,изправяйки се срещу нейния създател-ражда смърт.Смърт,която е резултат от опита му да се приравни с него-с Господ.Затова е наказан простичко казано-наказан да се примири,да намери мястото си и да се бори единствено да оцелее.Да оцелее на всяка възможна цена,при всяка едничка възможност.Не е минал и месец от пандемията и вече всичко,което крием в душите си,всичко,което не желаем да излезе на показ-вече свободно може да излезе на "разходка".Една разходка,която се превръща в зловещ марш на тъмното подсъзнание на всеки от нас.Подсъзнание ,обилно подхранвано от страха,че няма да видиш утрото.
Сюжета много ми напомня на "Денят на възраждането" на Сакьо Комацу (също много увлекателна книга).Но тук,тук е различно...Остава ти едно чувство,че си като снежинка в адски взрив.Сякаш, надеждата я няма...а може би наистина е липсвала.