В крайна сметка - много тегав първи том.

Началото е с размах. През 1990 г. (да не забравяме, че романът е от 1978 г.) от военна лаборатория в САЩ се изплъзва грипен вирус - убиец (актуално!), със смъртност над 99%. Неусетното разпространение на заразата е направо ювелирно - посредством неизброима поредица от ситуации и камео-герои. Всички до една поглъщащи и плашещо реалистични.

Постепенно от случайните парченца на пъзела започват да се открояват основните участници - онази миниатюрна извадка от човечеството, която разполага с тайнствен имунитет. Историите им започват да се обособяват, напрежението нараства. Глухонемият Ник и неудачникът Стю са едни от най-привлекателните и живи образи из тези жанрове.

И след това започват спадът и разводняването. Кинг е добавил впоследствие първоначално изрязаните от издателите към 400 страници. Не е било необходимо - тези страници и сега са напълно излишни. Дори и без тях, посоката на историята се губи твърде често в излишни отклонения, които са еднократни и спокойно могат да св пропуснат. Започнах да забравям основната сюжетна нишка, и от толкова много имена, ми беше трудно да се сещам от един момент нататък тези пък в конкретната глава кои точно бяха. А любимецът ми Ник, например, се поизгуби.

Другият дразнещ момент е, че Кинг го е домързяло да прави нови творчески завои и да строи модели в една прясно постапокалиптична действителност, и за улеснение намесва Бог и Сатаната. Е, хайде сега, това е вирус - библейските асоциации и Бог са напълно излишни под формата, в която са поднесени, и ме приспаха. Освен това свършекът на света ми дойде някак твърде набързо - в рамките на някакви си 1-2 седмици.

Направо се плаша, че и втората част е толкова дебела.

Заради библейските измишльотини (които крайно прозрачно се опитват да сведат цялата пъстра и динамична мозайка до нещо елементарно, сивеещо и смилаемо), не мога да оценя първата част никак високо. С такива елементарни сюжетни трикове и баба знае. Дано втората част е по-динамична.

⭐️2,5 звезди⭐️

Surprinzător mi-a placut

Я так счастлива, что это только 1 том 1 части, не могу даже передать!

Adoro isto. Só tenho pena de não estar a ler no original em inglês, seria ainda melhor. Como já conheço a conclusão (que acho que é o pior da história) estou um bocado menos entusiasmada com a segunda parte, mas sei que vou gostar ainda assim :)

Great first part, not a huge fan each time I read King of the fight between Good and Evil, a bit "cliché", but he is a master to create characters that we slowly begin to care a lot. Frannie, Nick, Stuart, Larry ; each one of them has something unique

It stops at the best part?!?!? Also it’s so boring up to the end?? Hopefully the second book is better but wow. More than half of the book was useless imo I’m guttered.

- Ти підеш сам, Томе. Просто на захід. Знаєш, де захід?
- Де сонце заходить.
- Так. І якщо тебе спитають, чого ти там, кажи: "Мене вигнали з Вільної зони..."
- Вигнали. Вигнали Тома. Виставили з міста.
- ...за те, що я дурник...
- Тома вигнали за те, що він дурник.
- ...щоб ти жінку якусь не взяв, а вона дітей-дурнів не привела.
- Дітей-дурнів, як Том (с)

Майже 1200 сторінок постапокаліптичної притчі, котра вважається одним з кращих романів Кінга. Америка, вражена смертоносним вірусом грипу і купка дивом порятованих людей, які змушені по-новому винаходити соціум і при цьому - боротися ледь не з самим Люцифером, навколо якого згуртувалися інші врятовані. Чи може така історія мати хеппі енд, знаючи природу людини, сказати важко. Та і спойлерити не хочеться.

І хоча я і належу до тих шанувальників Кінга, котрим за винятком окремих романів, заходять його твори останніх двадцяти років, «Протистояння» змусило мене ще раз закохатися у автора. Хтось може сказати, що @stephenking грішить об‘ємами, але особисто мені вони підходять ідеально. Рекомендую! Окремий респект КСД за крутезні ілюстрації.

Dès le début, on est happé par la multiplicité des personnages et des histoires qui dégagent chacun des univers et des atmosphères différentes : Frannie Goldsmith c’est la légèreté de la mer et de sa personnalité qui rivalise avec la fermeté de sa mère, le rejet de son petit ami, la douceur de son père ; Larry Underwood c’est la débauche lié au succès et à l’argent ainsi qu’un enfant perdu qui a besoin de sa maman autant castratrice que aimante.
Scènes de la pompe à essence et du tunnel très prenants.
Par la suite, la lecture se déroule facilement vers un rapprochement et un rassemblement inévitable des survivants qui est tenu en haleine par le leitmotiv du rêve de l’homme noir.
Livre qui permet de découvrir l’écriture de Stephen King, sa manière de plonger le lecteur dans des atmosphères. Je pense même que pendant la scène d’embuscade ma fréquence cardiaque a augmenté rapidement et je n’osais plus lire de peur de devoir découvrir la mort subite d’un personnage. Ce genre de réaction ne m’était jamais arrivée dans une œuvre de fiction, ce qui illustre le pouvoir du Fléau.

Том 1 и 2
Капитан Трипс опустошава света
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)

Може би всеки писател на страшни и фантастични истории си мечтае един ден да разруши света или да го промени драстично, поне върху хартия. Така възможностите и изборите наистина стават безкрайни. След няколко успешни романа и сборник с разкази, явно везната се е наклонила в правилната посока и Кинг е поел по пътеката на пълното прекрояване, каквото в негов стил означава да извае мащабно платно, чиито краища се размиват в безкрая, огънати от впечатляващото му въображение. Всъщност в първото си издание романът е бил съкратен с близо 400 страници, защото финансовият отдел изчислил, че новата книга на Кинг може да поеме точно определена цена. Но десет години след това орязване, вече Кинг води парада и величието на произведението му е възвърнато. Романът е епичен, разтеглен максимално от хиляди подробности, които се напасват постоянно, без да гарантират сигурен изход. Често ужасът се промъква в по-тесните пространства – домове, квартали, градчета – уплътнявайки страха до черната сянка в ъгъла, мазето или канализацията. Но „Сблъсък“ („Бард“, 2012, с превод на Л. Николов, В. Прошкова, В. Еленкова, А. Главанакова) е мащабен, обхващащ всичко и всички – една безкрайна и опустошителна безнадеждност, която предвещава само агония и смърт. Светът е променен драстично и няма спасение, особено за аутсайдерите. Но не така мисли Кинг.
Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...

2.5.
Beaucoup d'avis disent que Le Fléau est le meilleur livre que Stephen King ait jamais écrit. Pour moi, ce n'est clairement pas le cas en tous cas pour le premier tome. Le début commençait super bien, la contamination était très anxiogène. Puis au fur et à mesure le rythme est devenu de plus en plus lent et les presque 800 pages ont été assez longues à lire. Il y avait des moments où j'aimais vraiment ma lecture surtout sur l'aspect survie, rencontre avec d'autres survivants, etc. Mais je trouve que King s'est perdu dans des descriptions trop longues, il y a peut-être aussi trop de personnages à suivre, les chapitres sont trop longs. King m'a aussi pas mal perdu avec son histoire spirituelle avec Mère Abigail, le bien, qui se confronte au mal, l'homme noir.
Je sais que Le Fléau a connu deux versions, une abrégée et une intégrale et je peux totalement comprendre pourquoi la première fois elle a été abrégée! Je lirai le tome 2 prochainement en espérant qu'il réhausse le niveau.

Перша половина книжки пречудова і дуже динамічна, а далі я звернув увагу на те, що вже просто хочу дізнатися, що буде далі та дочитати до кінця просто тому, що почало набридати. Не впевнений, як оцінити книжку, але другу частину я наразі відкладу на потім.

Un livre qui ressemble beaucoup à Dôme dans son style, avec un début très long (300 pages de présentation du contexte et des personnages) mais une fois ça passé, il se trouve être très bon. L'intrigue est vraiment bonne, les personnages profonds et variés, des passages réellement drôles et émouvants.
Une excellente introduction au deuxième livre !