Les deux volumes de cette histoire ont séjourné bien longtemps dans ma PAL avant que je ne me décide à les lire. En réalité, cela faisait plusieurs années que j'en avais envie, j'avais d'ailleurs failli passer à l'acte en 2020, mais fort heureusement, je m'étais ravisée. Trois ans après, je suis contente d'avoir attendu, car très clairement, en pleine pandémie de Covid, je pense que j'aurais bien flippé avec ce roman !
Un premier tome assez remarquable, mené de mains de maître. Les éléments fantastiques s'insèrent progressivement dans le récit, de manière insidieuse. Dans un premier temps, c'est le réalisme qui prédomine et contribue à instaurer cette ambiance de fin du monde.
Un volume exigeant avec de nombreux personnages et autant de récits secondaires comme aime à le faire Stephen King.
C'était une superbe lecture, totalement immersive et fascinante, efficace.

[4.5/5]

Je n'ai aucun souvenir de la mini-série que j'avais vue étant enfant du coup j'ai pu apprécier cette histoire comme si je la redécouvrais. Et autant dire que je n'ai pas choisi la mauvaise période de l'année pour la lire ^^

Malgré quelques longueurs (inévitables chez cet auteur), j'ai vraiment beaucoup aimé les personnages (des bons comme des mauvais, je crois qu'il n'y a que King pour me faire aimer des vilains) et les événements auxquels ils sont confrontés. Je déplore un peu cependant cette tendance qu'a l'auteur à vouloir mettre une entité mystérieuse dans la plupart de ses romans x) À moins qu'il ne s'agisse du même homme noir à chaque fois... Je n'aurai ma réponse qu'une fois sa bibliographie entièrement lue je crois.

J'ai particulièrement aimé suivre Fran, la jeune femme qui a eu le malheur de tomber enceinte avant la pandémie ; Nick le jeune sourd muet hyper débrouillard et son acolyte Tom ; Larry l'artiste déchu et Lloyd qui devrait révéler son potentiel de méchant barré dans le second tome.

Un peu frustrée de ne pas avoir la suite sous la main !

Найбільше я захоплююсь Кінгом саме за те як глибоко, реалістично і детально він описує кожного героя книги. І хоча це звучить скучно і здається занадто  перенасиченим, але це взагалі не так. Навпаки, ти знаєш досконало кожного, передбачаєш їх вчинки, починаєш відчувати великий спектр емоцій - ненависть, кохання, відданість. І навіть огиду. Ця книга знайомство, опис найближчих подій після початку апокаліпсису.  І от здавалось, що тут немає чим уже здивувати. Але це ж Кінг... Буде трохи страшно, особливо коли хтось буде поряд чхати

4,45 ⭐

Ler as personagens deste autor é sempre um prazer.

Интересно, колко ли хора са прочели тази стара книга след "супергрипа" през 2020 г, въпреки че в началото на годината Стивън Кинг помоли да не се правят асоциации между ставащото в света и романа му? :) "Сблъсък" е мой връстник, издаден е за пръв път през 1978 г.
В романа на Кинг смъртоносен и постоянно мутиращ щам на грипен вирус, разработен в лаборатория като биологично оръжие, избива 99,4% от населението на Щатите. Останалите 0,6% се опитват да започнат наново - да оцелеят като вид, да открият себеподобни, да възстановят обществото си в някаква форма. И понеже човекът е социално животно, което търси близостта на себеподобните си, те се събират в групи. Но хората се оказват пионки в една голяма игра между доброто и злото и всеки от тях трябва да избере на чия страна да застане.
Силите на доброто се обединяват около една чернокожа старица, майка Абигейл, а тези на злото се стичат към Загадъчния мъж, Рандал Флаг. Бог и Сатаната ще влязат в схватка, която ще реши съдбата на човечеството.
Лично за мен най-страшното в романа беше колко бързо "добрите" хора решиха да завземат властта "за благото на народа". Самият сблъсък, който трябваше да бъде колосален, ме разочарова. Злото издиша и се спихна като спукан балон, светци и грешници паднаха рамо до рамо, както се оказа накрая, напразно. За съжаление, хората не си взеха поука от грешките, поради което колелото на историята се завъртя наново, към нов Апокалипсис.

La verdad es que me ha costado mucho leer este libro, es la primera parte del libro más grande de King. Es mi escritor favorito, de eso no me cabe ninguna duda. He podido observar que esta primera parte del libro se ha focalizado en la presentación de los protagonistas y de la situación, y debo reconocer que se me ha hecho demasiado pesado y me ha costado mucho, por lo menos hasta casi el final del libro, continuarlo. En el final King ha sabido engancharme y meterme en la historia como solo el sabe dejándome con muchas ganas de más y de leerme la segunda parte. Que incluso dude de ello, pero ahora como están surgiendo los acontecimientos y como ha terminado no he tenido ninguna duda de que una vez más, King me ha absorbido. Sin duda mis personajes favoritos de todos los que llevamos son Nick y Frannie, muchas ganas de la segunda parte.
Mis tres estrellas se deben a que el libro se me ha hecho muy pesado porque hasta prácticamente el final no ha empezado lo interesante.
Pero bueno, ¡para eso hay segunda parte!

Като за внушителния си обем от 750 страници, книгата се чете доста леко и приятно. Нямам някакви особени впечатления до тук, въобще не е лоша, но аз лично очаквах малко повече апокалипсис. Всеки случай зададе един доста добър тон за развитие на историята и се надявам във втората книга да се разгърне максимално.

Спочатку дуже багато імен і не встигаєш запам'ятовувати, хто є хто. Але потім, коли розкривається історія кожного героя і деталі - все набагато легше.
Знайомство з героями - чудове, описання пандемії і смертоносного вірусу - моторошне.
Треба шукати другий том)

Ça donne beaucoup trop envie de lire la suite tellement c'est bien

Здравейте, книжни дракони! Днес сме тук, за да си поговорим по-обстойно за двете части на "Сблъсък" от известния Стивън Кинг. Посегнах доста скептично към нея, понеже, независимо от славата на Кинг, вече бях прочела шест негови книги и не казвам, че са били лоши, но не бяха и нищо особено. Не ми допаднаха чак толкова, колкото се надявах и колкото очаквах. "Сблъсък" обаче се оказа съвсем друго нещо!

Все още леко се двоумя, но мисля, че току-що намерих една от първите победителки в конкурса ми "Най-добра книга за 2020г"!
Седя, пия сутрешното си кафе и се чудя, как по дяволите, един автор може да пише така добре? Всяка дума е толкова впечатляващо увлекателна и... ами, напълно нужна. Няма нищичко, което по някакъв начин да не допринася за развитието на сюжета. И в момента, в който записвам това, си мисля, че Кинг пише по абсолютно всички правила за създаването на една добра книга. Всичките онези "прави това, прави онова", които намираме в наръчници и интернет, той ги изпълнява дословно, и все пак винаги се получава оригинално и по някакъв начин не по "сценари". Как успява? Просто не мога да разбера... Но все пак след всичките тези години, предполагам, че е насъбрал доста резултати от "проба-грешка" начина и това със сигурност си проличава.
Стивън Кинг не напразно е наричан Кралят на хоръра, и независимо, че "Сблъсък" не е чак толкова ужаси, колкото "Гробище за домашни любимци" (ревю тук) да речем, пак е написана божествено и в неговия уникален стил. В началото, когато погледнех тези два тома и пресметнех колко много всъщност са страниците им взети заедно (1344), честно да ви кажа, малко се плашех. Обичам да чета, обичам и дебелите творби, но чак когато вече знам, че ще ми харесат. Защото ако по някаква случайност пък се окаже, че не ми харесват, това са изключително много листа за четене *усмихва се*. "Сблъсък" обаче ми хареса! Ще си позволя да използвам любимия начин за изразяване на един от героите в книгата и ще кажа: "Мили Боже, хареса ми и още как!"



Сюжета на "Сблъсък" е една смъртоносна идея малко по-сериозен от този, развиващ се в целия свят от началото на годината. Свръхсекретна правителствена лаборатория, нов вид грип с огромен процент смъртност и паникьосало се население. Да ви звучи познато? И всички коментари на Кинг по социалните медии как той не е виновен, че никой не го е послушал, когато "предвещал" това... От една страна, този сценарии е бил развиван от много автори през годините, но от друга страна супер грипа на Стивън Кинг и коронавирусът имат притесняващо много еднаквости - симптоми, разпространение и т.н.
Да видя тази антиутопична идея през неговия поглед беше доста напрегнато изживяване. В началото се сблъскваш със скръбта и уплахата на героите, когато всичките около тях бавно и мъчително започват да умират, а в последствие с ужаса им от онези библейски сънища, които ги карат да се чувстват хем объркани, хем придават някаква мистична цел на живота им. Идеята за доброто и злото, представена тук, е доста интересна, тъй като не се среща често толкова ясно изразена. Повечето автори като че се притесняват да не досадят на читателите си, мислейки, че вече е станала банална.
Героите са многопластови и се развиват с течението на историята, което за мен е огромен плюс. Има нормалните за човек глуповати, на фона на такава епидемия, главоблъсканици, но ги има също и онези болезнено сериозни дилеми. А да видиш пред очите си процеса, в който един герои несъзнателно избира към кой "лагер" да се присъедини е супер вълнуващо. Персонажи, които си мислел за добри, дълбоко в себе си се оказват лоши, и обратното.
Книгата ме накара да се замисля над доста неща и заради това, плюс всичко изброено по-горе, оценявам и двата тома с една обща оценка от 5/5 звезди!

Благодаря ви, че останахте с мен до края на това ревю!
Приятен ден и останете здрави! ♡

Цялото ревю на линка по-долу

Avec le Fléau, Stephen King finit d'asseoir sa notoriété comme un auteur doué et incontournable capable de jongler avec une intrigue à couches multiples et une myriade de personnage avec une maitrise et un brio rares. L'un des sommets de sa bibliographie et déjà un méchant culte en la personne de ''Randall Flag''.

Вирішила недоперечитувати)
Найбільше обожнюю власне постапокаліптичну складову цього роману
Оту містичну, антагоністичну, протистояння власне якось менш люблю
Але виживання, сприймання себе в абсолютно зміненому особистому і суспільному всесвіті, відстоювання себе, вибудова нового суспільства- це тааак реалістично прописано і я не розлюблю це перечитувати
Ну і звісно ж я ототожнюю себе з вижившими
А чи буває інакше?
Ви ще не читали?
Бігом читайте