Truman Capote classificou «Súplicas Atendidas» como «um equivalente contemporâneo da obra-prima de Marcel Proust Em Busca do Tempo Perdido».

Na página 68, numa conversa sobre o escritor John Cheever, lemos:

«Porque quando qualquer coisa é verdadeira não significa que seja convincente, quer na vida real ou em arte. Pensa no Proust. Em Busa do Tempo Perdido teria o impacto que tem se fosse historicamente literal, se Proust não tivesse transposto sexos e alterado acontecimentos e identidades? Se ele tivesse sido absolutamente factual, teria sido menos credível, mas – isso era o que eu pensava muitas vezes – talvez fosse melhor…A questão é a seguinte: é a verdade uma ilusão, ou a ilusão verdade, ou são ambas essencialmente a mesma coisa? Pessoalmente estou-me nas tintas quanto ao que os outros dizem de mim, desde que não seja verdade.»

Quem fala assim é o narrador, P.B.Jones, bissexual, escritor ou aspirante a tal, acrescentando que está a preparar um romance - «Se jamais o acabar. Claro está que nunca acabo nada.»-, cujo título será »Súplicas Atendidas» baseado numa frase de Santa Teresa:

«Mais lágrimas são choradas por súplicas atendidas do que por aquelas que não o são.»

P.B.Jones, boémio com uma vida de expedientes e incapaz de parar quieto, relata-nos a vida social de uma época com pormenores sobre a vida sexual e privada de artistas, milionários e até membros de famílias reais famosos, sem ocultar a sua verdadeira identidade.
Livro incompleto e publicado postumamente gerou uma enorme controvérsia e contestação como se pode confirmar por três comentários publicados na revista Esquire:

«Chocantemente repugnante e completamente difamatório.»
Tennessee Williams, dramaturgo

«Capote morde as mãos que o alimentam.»
New York Magazine

«Aquele serzinho desprezível e sujo nunca mais vai colocar os pés nas minhas festas.»
Nedda Logan, atriz

I was so excited about this book. I’ve followed Truman & his Swans through several books. I learned that this unfinished book was the one that destroyed his relationships with The Swans & wanted to know why. Only 3 chapters had been finished & some of the stories he had published in magazines. I got 1/2 through the 1st chapter & stopped. Truman has an odd fascination with sexual activity & it was pure smut to read. That coming from someone who is not a prude. I skipped chapter 2, as it was more of the same. But the 3rd chapter (though still had his perversive view of sex) was more interesting. He wrote this during his drug & alcohol infused days, which might explain his need to describe male genitalia so much. I don’t blame The Swans from dropping their friendship with him. A sad ending for him.

Un libro tristísimo y no por el tema, más bien por que si hubiera sido escrito por alguien promedio, hasta sería curioso y entretenido.

Pero saber que fue escrito por la misma persona que hizo A sangre fría o Desayuno en Tiffany’s es realmente triste.

Las circunstancias alrededor de este libro inacabado son tan peculiares que dan tema para otro libro, con tanto éxito que provocó A sangre fría, la editorial esta ávida de otro éxito y le da un sustancioso adelanto a Capote, y él envuelto en vanidad y la seguridad en su talento promete algo que será como mínimo a la altura de En busca del tiempo perdido, es decir una locura.

Pero lo que resulta es: fechas de entrega postergadas, un Capote en el abismo, contemplando la sequía en su escritura, yo deduzco que al darse cuenta de que no tenía nada más que contar y en lugar de asumirlo y decirlo, sin pudor, vivir de todo lo que había creado a partir de su genio, prefirió aventarse por ese abismo, recurrir a lo único que tenía como fuente de inspiración, las mujeres de la alta sociedad y las actrices de Hollywood que eran sus amigas y le contaban confidencias propias y extrañas, pero en lugar de tomar ese material y convertirlo en arte, lo que hizo fue revolcarlo en el lodo, pasarlo por heces secas, freírlo y servirlo en la loza más fina.

Triste final y triste, muy triste libro.

I read Melanie Benjamin's SWANS OF NEW YORK which described the aftermath of Truman Capote's tell-all in ANSWERED PRAYERS. After watching BREAKFAST TIFFANY'S, I thought I might enjoy this book, but there many times I just lost in what the author was trying to say.

Very well-written, I just wish it were finished. La Côte Basque seemed to be another story entirely, although fitting with the theme of gossip, did not lend much in the way of this novel (but it was also probably my favorite chapter). Still, overall it was all incredibly entertaining.

„Повече сълзи се проливат заради сбъднати молитви, отколкото заради несбъднати.“
Света Тереза

Някъде на този свят живее един изключителен философ на име Флори Ротондо. Онзи ден попаднах на нейните разсъждения, отпечатани в списанието за детско творчество. Те гласяха: „Ако можех да правя каквото искам, щях да отида до центъра на нашата планета Земя, за да търся уран, рубини и злато. Щях да изкопая и съхранени чудовища. А после щях да замина на село. Флори Ротондо, осем години“
Миличка Флори, знам точно какво имаш предвид – дори и самата ти да не знаеш. И как ли би могла, на осем годинки?
Защото аз съм стигал до центъра на нашата планета; или поне съм понесъл изпитанията, които може да поднесе такова пътуване. Търсил съм уран, рубини и злато и съм налбюдавал по пътя други, които търсят същото. И чуй, Флори, срещал съм Съхранени чудовища! Повече или по-малко съхранени, разбира се. Но дборе съхранените са истинска рядкост – както белите трюфели в сравнение с градинските. Единственото, което не успях да направя, е да замина на село.

Възможно ли е – не съм съвсем сигурен – да обичаш някого, ако най-напред си се заинтересувал от него с единствената цела да измъкнеш някакав полза? Нима мотивът за печалбата и трупащата се към него вина не спират развитието на други чувства? Може да се възрази, че дори най-почтено съчетаните двойки отначало са били привлечени един към друг по принципа на взаимната експлоатация – секс, подслон или удовлетворяване на „аз“-а, - но всичко това е обикновено, човешко. Разликата между тези неща и истинското използуване е огромна като тази между едливите гъби и смъртоносните – Съхранените чудовища.

Някои жени са готови цял живот да понасят всичко заради едното чукане.

Вземете това – тя побутна кристала с цветето към мен, - пуснете го в джоба си. Запазете го, за да ви напомня, че да бъде човек дълговечен и съвършен, всъщност, да бъде зрял, означава да стане предмет, олтар, кукла на витрина със стъклопис – скъпоценна вещ. А в действителност толкова по-хубаво е да кихнеш и да се почувстваш човек.

Въпросът е: дали истината е илюзия, или илюзията – истина, или пък и двете са в основата си едно и също? Лично на мен например не ми пука какво говорят по мой адрес, стига да не е вярно.

- Значи отново си прописал? Роман ли?
- Документален разказ. Репортаж за истинските събития. Да, ще го нарека роман. Ако изобщо го завърша. Разбира се, аз никога не докарвам нищо докрай.
- Имаш ли заглавие? – О, Удроу беше човек на място, как гледаше да научи нещо за следващия градински коктейл!
- „Сбъднати молитви“.
Той се намръщи:
- Чувал съм го някъде.
- Само ако си бил един от тристата галфони, които си купиха моята първа и единствена книга. Тя също се казваше „Сбъднати молитви“. без определена причина. А този път има защо.
- „Сбъднати молитви“. Сигурно си го взел отнякъде
- От Света Тереза. Не съм го проверявал специално, така че не знам какво точно е казала, но е нещо като „Повече сълзи се проливат заради сбъднати молтиви, отколкото заради несбъднати.“
Удроу се замисли:
- Започва да ми просветва. Тази книга... да не е за Кейт Макклауд и цялата ѝ тайфа, а?
- Не бих казал, че е точно за тях, макар че и те са вътре.
- Тогава за какво е?
- За истината като илюция.
- И илюзията като истина?
- Първото. Второто е друга работа.
Удроу ме питаше как така, обаче уискито вече ми действаше и бях твръде оглушал, за да му отговарям. Но онова, което бих казал, е следното: тъй като истината е несъществуваща, тя не може да бъде нищо друго, освен илюзия – обаче илюзията, този страничен продукт на разбулващо майсторство, може да достигне върхове, доста близки до недостижимия връх на Съвършената истина. Например изпълнителят на женска роля. Актьорът е в действителност мъж (истината), докато се прави на жена (илюзията) – а от двете по-вярна е илюзията.

Стоп. Ти си погнусен, П. Б. Ти си несретник. Тъп като задник, пиян несретник. П. Б. Джоунс. Тъй че лека нощ. Лека нощ на всички вас, в какъвто и ад да се печете. Лека нощ на всеки мистър и мисис Америка и на всички други кораби в морето – в което и море да потъвате. И най-вече лека нощ на мъдрата осемгодишна философка Флори Ротондо. Флори – чуй какво ще ти кажа, миличка, - дано никога не достигнеш до вътрешността на нашата планета Земя, никога да не откриеш уран, рубини и съхранени чудовища! С цялото си сърце или каквото е останало от него, надявам се, че си заминала на село и ще бъдеш щастлива там до края на живота си.

Из „Сбъднати молитви“ – Труман Капоти
Превод: Христина Кочемидова

This shit is bananas! Loved. it..

Why I picked up what some consider to be Truman Capote's worst work is to this day a mystery to me. I was at Alias East Bookstore on Brand, and I had $7 more credit. Due that I didn't want to hold on to a credit in my pocket for the next week or so, decided on this as a mood purchase. Also I recently got back from New York City, and I wanted to read something 'classic' from Manhattan aesthetic. My understanding is that "Answered Prayers" was a novel that Capote never finished, but talked about consistently on TV chat shows, and through the print media. He was consistently late in delivering the final manuscript to his publisher, and some thought, for awhile at least, that this work doesn't really exist. Perhaps due to his alcohol/drug dependance of the time, or plain old writer's block.

Once he did publish an excerpt of the book, a chapter called "La côte Basque," and hell opened up to him and swallow him and his book. The controversy was that he based this story on real people, even including their real names. Society pretty much threw him, as well as literary critics. Keep in mind the only other book I read by Capote was "Breakfast at Tiffany's" a novella that did nothing for me. So, I read "Answered Prayers" thinking it will be a slighter version of the inferno, but alas, it was a pure joy.

One, Capote's really bitchy and funny, and two, he is a remarkable stylist as a writer. I may have trouble with him as being a narrative type of writer, but for someone like me who enjoys a good sentence or two, Capote is my guy, for now. Also I have a deep respect for gossip being part of social history. Gossip may or may not be true, but it speaks a greater version of truth in the narration that is history. Capote attempted to capture the genius of Marcel Proust, but I think he failed. But what he did capture was a moment in time, and a time that was very much Capote's last stance in that world. Surely he knew that once he writes this, he will never be part of that world again. Is that what happened to "Answered Prayers?" Nevertheless this is an excellent document of life in Manhattan for the few, and luckly Capote is one of the few to capture that series of moments.

Almost unreadable, this is more a collection of gossipy conversations than a novel.

What saves it (kind of) is the final chapter, Capote's notorious short story "La Cote Basque" which, when published in Esquire, effectively ruined his life and what was left of his career. A brief (and by all accounts accurate) glimpse of New York's Cafe Society, it makes one think "Boy, I'm glad I'm not THAT rich" as the uber-rich seem bored and have nothing better to do than create their own scandals, legalities and morals be damned (see Jeffry Epstein, Donald Trump, and according to this story, Joe Kennedy, Johnny Carson, and others).

Melanie Benjamin's historic novel "The Swans of Fifth Avenue" recounts this period of Capote's life and decodes the people he is writing about when he does not use actual names. (Benjamin grossly underplays how devastating this story actually is to read, even now, though she does report that one of the socialites accused of murder by Capote in this story did commit suicide as a direct result of its publication).

The first shocking thing about this book is how filthy it is. If you can acclimate to that, the rest of the shocks are merely little starts. It’s hard to believe Capote blew up his social world, and indeed the social world of several others, publishing the stories from this book that did see print. But the writing, the snapshot of a time and a place, a way of life...you end up glad he did it. It took a long time to read as I kept stopping to research the real life people and scandals that inspired the characters.

I had not expected this unfinished novel to be so crude and vulgar … how could the man who wrote such touching and sensitive stories like The Grass Harp and A Christmas Memory concoct such shallow characters and churn out the dirtiest gossip that one finds in this story … this story should have remained unpublished … his gifts were wasted on this pile of rubbish …

Truman Capote siempre ha sido un autor que ha llamado mi atención después de haber visto una película autobiográfica de él allá por el 2005, pero no había tenido la oportunidad de poder leer algún libro suyo, y a pesar de que tengo en mi lista de espera otros títulos, decidí comenzar con este y no me ha dejado del todo indiferente, acorde a lo que investigue este es un libro que se publicó de manera póstuma y el cual nunca concluyo el autor por diferentes razones las cuales se presentan o se hacen alusión de manera detallada en la introducción, lo cual es una pena porque por lo poco que se puede leer de ella, se nota que hubiera sido una gran historia.

Este libro está escrito desde la perspectiva de P.B. Jones un aspirante a escritor, y nos narra su vida desde dos líneas de tiempo, el presente y el pasado los cuales se van mezclando, es así como conocemos como fue que publico su primer libro, como llego a parís y a otras ciudades, aprovechándose de sus conocidos ya que el mismo se considera un oportunista y ambicioso, así como sus encuentros con diferentes personalidades de la época.

Si bien el libro se torna interesante, y me sorprendió porque no fue lo que esperaba, nos deja con muchas interrogantes por lo mismo que es una obra inconclusa, así que si eres de las personas que no le gusta que los dejen a medias, este NO es tu libro, cuando comencé a leerlo no tenía este conocimiento pero no me arrepiento de haberlo leído por que tan solo con estas pocas páginas me di cuenta y aprecie la gran prosa de Capote, sus exquisitas descripciones y sobre todo su punto de vista sobre la sociedad de su época y como sin prejuicios lo plasmaba tal y cual era, solo espero poder comenzar con otro libro de este gran autor pronto por que es todo un agasajo leerlo...