Changi was set like a pearl on the eastern tip of Singapore Island, iridescent under the bowl of tropical skies. It stood on a slight rise and around it was a belt of green, and farther off the green gave way to the blue-green seas and the seas to infinity of horizon.

This beautiful opening line is like a promise of fantastic adventure, exotic trip, it evokes some delightful place, a mystery island you always dreamt about but it is anything but it. Changi was the inhuman Japanese camp for the war prisoners, for people whom the only sin was that they lost their war and didn't die.

I had read some camp stories already but mostly European, and though my knowledge of the war on the Pacific is only basic this one felt very reliable to me. Not only because it is based on facts from Clavell’s life who himself was a prisoner of Changi camp in Singapore and thanks to it the whole story, being still the work of fiction, gained air of realism and credibility; not only because it is a gripping, well paced reading, also because it reads as an excellent study of characters and morality in extreme situations. And is pretty damn well written.

The two main characters of the novel are the men representing totally different approach to life: pragmatic and smart, self-made American named the King and Peter Marlowe, somewhat uptight English guy, well-educated and brought up in the family with military traditions. Both in readers and other prisoners the King arouses mixed feelings. Disgust, sympathy, antipathy, open hostility and then again admiration. For his cleverness, business sense and good fortune he’s the object of jealousy and hatred but the King is not a thief. He just has a flair for organizing his life easier and seize any opportunity to gain some money and money will give him the rest. The food, medicaments, cigarettes and something less tangible: sense of power.

Though set in particular time and place it's a fictional account but I think Clavell did fine work here not only showing animosities between ordinary soldiers and officers, confrontation between the King and other prisoners, especially rivetingly is shown conflict with provost marshall Grey, but also indicating different attitudes and class differences of three main national groups of prisoners: British, Australians and Americans. King Rat is a clash of personalities, a display of cynicism, lack of scruples and ability to adjust to any situation in the camp. But also an extraordinary courage, solidarity and commitment. It's about a price you are willing to pay to survive and principles you could sacrifice to make it. There is no easy explicitness here, no distinct line between that what you can accept and not feel irretrievably corrupted. It teaches you that to outlast the camp, like on the outside in fact, you need to be a part at least a small group, that the camp is not a place for a lone wolf. But it’s also about a fear what life would be alike after Changi since no one escaped the camp unchanged, that place made them, then reshaped and destroyed, and how one can forget about atrocities prisoners were subjected to.

King Rat has a whole bunch finely drawn figures but it’s the King and Marlowe that have our interest. I liked the dynamics between them, the way their relationship developed, what they went through and lessons they learnt from themselves. And though I’d like to see them leaving Changi and arm in arm going towards setting sun I somewhat felt the ending, sad as it was, to be more true.

And if someone prefers more concise review, please, here it is. Of rats and men.

The book surprised me. I thought it was about how the Japanese persecuted their POWs on Singapore.
But the Japanese had little to do in the book. It was about how Americans, Australian and British POWs interacted, traded, . treated each other and survived imprisonment. Wonder how much of this was based on fact.

От тук тръгна любовта ми към Джеймс Клавел...

If you read only one Clavell book in your life, read this one. This is the author's most grity novel, based on his experience as a prisoner in a Korean concentration camp. An interesting exploration of hierarchies is a concentration camp and what people do to survive. Clavell really knows how to create complex characters and put them through hell, but knows when the break the tension with a joke or a little happy moment so that you don't sink into depression

(UPDATE): Thought I'd read this again now that I'm living in Singapore for the next year. Still great, still one of the very few well-known books set in Singapore, (which is understandable if you've ever been here). And could still be 50-100 pages shorter - although I believe this is already Clavell's shortest work.

As good as most of them (and I'm looking at you Gai-Jin), it's almost a shame that Clavell today is known exclusively for his "Asian Saga," as he had quite a successful earlier career as a writer (and even director) in Hollywood. He wrote the screenplays for The Great Escape and The Fly among others, and both wrote and directed To Sir With Love and the underappreciated 100 Years War story The Last Valley, with Omar Sharif and Michael Caine. (Trivia point: he also co-wrote the screenplay for The Satan Bug, a middling Alistair MacLean I also recently reread. And bizarre "extra credit" trivia: his daughter played "Penelope Smallbone," Miss Moneypenny's replacement in Octopussy.)

(ORIGINAL REVIEW): First read this back in the late '70's, but then read it again in '99 when I was living in Malaysia and had spent some time in Singapore (where I later had my passport stolen on Millenium New Year's Eve, but that's a whole different story). Great novel first time around and even better the second -- without question Clavell's most personal and therefore greatest book -- worthy of six stars if they were available, since I already gave Shogun five!

This was good, but I think Shogun and Tai-Pan are better.

Valós eseményeken alapuló regény, az angol tiszt, Marlowe az író lényegében maga volt. Túlélte a rettenetes fogolytábort, később nem csak író lett, hanem Hollywoodban forgatókönyvíró-rendező is.
/Ő írta pl. a korábban híres filmet: Tanár úrnak szeretettel, de a szinte egyetlen kedvenc horrorfilmemet is: A légy. Nem Rófusz, Cronenberg:)/
-Az angol, amerikai, ausztrál tiszteket Changiban/ Szingapur/ egy börtön-táborban zsúfolták össze a japánok, a II. világháborúban. Embertelen körülmények voltak, Clavell utal rá, hogy a külön összezsúfolt közlegényeknek még rosszabbul ment a sora.
De nem csak erről szól a regény, hanem felmutat különböző emberi magatartásokat, jellemeket lélektanilag is érdekes, minden szomorúság és keserűség mellett. Senki sem csak tisztán jó vagy rossz itt, a különbségek ellenére mindenki a túlélésért küzd, és nem marad makulátlan.
Ami végtelenül szomorú, az a szabadulásuk napjainak leírása, ezt a film is remekül ábrázolta.

James Clavell doświadczył w swoim życiu wiele. Wysłany na wojnę w Malezji finalnie trafia do obozu jenieckiego Changi w pobliżu Singapuru, skąd niewiele osób wyszło żywych. To co tam zobaczył stało się materiałem do napisania "Króla szczurów". Akcja w książce rozpoczyna się w 1945 roku, a głównymi bohaterami jest kapral King oraz kapitan Peter Marlowe. King odnalazł się jako tako w obozowej rzeczywistości, a jego spryt, przedsiębiorczość oraz handel obozowy powodują, że żyje mu się trochę "lepiej" czego nie mogą powiedzieć pozostali jeńcy. Mężczyzna zainteresował się Peterem i między nimi zawiązuje się przyjaźń, która nie wszystkim jest w smak.

Pierwsze spotkanie z autorem i to od razu z takim przytupem. Ta powieść odsłania w jak trudnych warunkach przebywali jeńcy wojenni w japońskich obozach. Mamy dwie warstwy czyli tę dookoła człowieka i tę, która siedzi w człowieku. Ta dookoła jest klasyczna w takich miejscach - warunki atmosferyczne, brak odpowiednich warunk��w sanitarnych, głód, choroby. Ta, która siedzi w człowieku jest bardziej skomplikowana - co jest w stanie zrobić człowiek, kiedy jest na krawędzi, co jeżeli samemu się jest pod ścianą, a komuś innemu ciut lepiej się powodzi, ile człowiek jest w stanie wytrzymać i się nie załamać?

To na pewno nie będzie ostatnie spotkanie z autorem.

Trebuie să recunosc că "Changi" m-a scos din zona de confort. A fost una din puținele cărți din care nu aveam chef niciodată să citesc, dar când începeam mă opream cu greu pentru că acțiunea se desfășura asemenea unui film. Este o carte dură, cu un final bun și plin de învățături. Este o carte în care un singur personaj feminin apare cu adevărat (restul apar în amintiri) și în care este prezentată o lume masculină, cu ierarhii stabilite de gradul militar, de origine, dar și de bani. La toate acestea se mai adaugă și faptul că este prezentat un lagăr altfel decât știam lagărelele (le "știam" pe cele nemțești și rusești) - într-o zonă caldă, tropicală, cu probleme generate de clima locală.

Когато започнах да слушам тази книга в Сторител, първо реших, че не е точно мой тип книга и едва ли ще ми хареса. Постепенно обаче ме увлече и в един момент вече с интерес следях какво се случва в лагера Чанги.
Книгата е базирана на реален японски военен лагер за военопленници, макар да се твърди, че сюжетът е силно преувеличен на случилото се там. Реален или с доза измислица, историята е потресаваща. Лагерът Чанги е приютил хиляди пленени английски, австралийски и американски военни, които са живеели в ужасни условия, в глад и болести. А авторът не ни е спестил нищо от грозната картинка, която обрисува – миризмата, мухите, комарите, немитите тела, дупките за клозети без никакво прикритие, дизентерията, маларията, ампутациите... И макар вътре сред войниците да се запазва структурата на старшинството и да имат свои вътрешни правила, японците са тези, които определят главните правила, които дават дажбите с храна и дажбите с лекарства по свое усмотрение.
Това е една книга, която показва как се оцелява на подобно място; как човек да не загуби ума си и да съхрани духа си! Но и показва как по-голям шанс имат по-силните, по-хитрите, по-мъдрите. Защото Царят е един, а той съумява от нищото да изгради мрежа от подчинение, защита и раболепничене, но също така споделя при��обитите благини с приятелите си и с приближените си. И макар, че на пръв поглед прави всичко заради парите и заради привилегиите, у мен лично той събуди дълбоки симпатии и беше положителен герой. Герой, който макар да въртеше забранена търговия и да печелеше значителни суми от това, не остави нито един човек, който му е помогнал без отплата – цигара, кафе, яйце, десетачка, стотачка и т.н. Той показа на всички как се оцелява и приятелството му с Питър Марлоу е доказателство за това.
Когато войната свършва, книгата показва и един много силен психологич��ски момент – готов ли е войникът да си върне вътрешния мир и да заживее нормално? Къде ще се завърне; какво ще завари; ще има ли кой да го обича и кой той да обича; ще се приспособи ли към новите реалности; с какво ще си изкарва препитанието?
„Войната свърши, това е най-важното. Войната свърши и ние оцеляхме. Помниш ли какво ми повтаряше непрекъснато — че най-важното е човек да опази кожата. Ето, ти успя — оцеля. Какво значение имат техните приказки?”
„Защото цар винаги е най-силният — непобедим не само заради силата си, а заради хитростта, късмета и силата, взети заедно.”

Сега знам защо тази книга е толкова популярна, защо е класика.
Защото е драматично-иронична песен за войната, мъжеството, приятелството, смъртта и дома. Защото в нея има всичко. Има страх, примирение, безразличие, има надежда и любов.
Любимият ми цитат:

Питър Марлоу се придвижи между Дънкън и корееца и прикри капитана така, че той да поизостане от хората си и да излезе отстрани. Колоната се точеше по пътя, но майката и детето не направиха никакъв знак. Когато Дънкън се изравни с тях, погледите им за миг срещнаха неговия. Двете забелязаха къде падна малката бележчица, но продължиха напред, като че ли нищо не се е случило. Дънкън ускори ход и се загуби сред тълпата мъже, но знаеше, че те са видели бележката му. Знаеше, че ще продължат нататък, докато всички пленници и цялата охрана отминат, а после ще се върнат да вземат листчето и ще го прочетат. И тази мисъл го правеше щастлив. "Обичам ви! Липсвате ми! Вие сте всичко за мен!" пишеше на бележката. Посланието бе винаги едно и също, но винаги звучеше по новому, както за него, така и за тях, защото думите бяха написани с искрено чувство, а това бяха думи, които си струваше да се казват отново и отново, и отново. Хиляди пъти.

Read this while ago, was pretty great. Setting - in a japanese war camp - was fantastic.