Saw the movie and had to read the book. Got it in a Used Bookstore where they had classic books available. Unfortunately the bookstore is gone thanks to online retailers, but at least I got my copy (an original hardback).

In the Far East during WWII an American corporal named King is determined not to 'rot' in the brutal prison camp run by the Japanese. He barters anything of value to keep alive, and he does this with the prison guards as well as British, Australian, New Zealand, Canadian, and American prisoners alike. He does this so well in fact, he lives like a 'King' among slaves. He gets his clothes cleaned regularly, eats eggs, meat, fruit, and vegetables, and all because of his ability to barter well.

This does not endear him to fellow prisoners, but they leave him alone due to him bribing high-ranking officers into protecting him from guards. He does alleviate some of the stress by coming up with an idea of catching rats, and selling the meet to officers who unknowingly feast on the creatures. But then, when starving one might eat anything. Other parts of the story include homosexual relations between the prisoners as the months turn to years, and to entertain themselves, they come up with men posing as female dancers, who in turn take their role to the next level by becoming the woman they play.

I found this book to be extremely well-written. The details of prison life were incredibly brutal. How men lived so long under conditions like that is beyond human endurance, and yet they survived to tell their story. This is a classic book you may have trouble finding, but if you do, you'll appreciate the quality of writing for its time.

First read this book at the age of 10 in the summer of 1986; it was the first James Clavell novel that I read cover-to-cover (I'd watched the "Shogun" TV miniseries adaptation of that particular novel earlier that year) and cemented my status as a fan of Clavell's works.

Re-reading it now, after all these years, with the benefit of (1) adulthood, (2) college education in international relations--particularly East Asia,(3) real-world military experience--though thankfully not as a POW--and (4) real-world international travel experience, having interactions with all of the nationalities depicted in "King Rat," help me appreciate it that much more. Would love the re-watch the 1965 cinematic adaptation (starring George Segal and James Fox) for comparative purposes. Am looking forward to reading "Shogun" and "Whirlwind" from here (did "Tai-Pan" and re-did "Noble House" back in 2012). RIP James Clavell.

Нека първо да започна с едно признание - аз съм огромен почитател на Джеймс Клавел и неговата така наречена "Азиатска сага" ( 1. Цар Плъх 2. Тай Пан 3. Шогун 4. Търговска къща 5. Вихрушка 6. Гай Джин). За мен той е "мерилото" що се отнася до книги разказващи за изтока. Самият факт, че всеки, който напише каквото и да е по тази тема и след това критиците започват да го сравняват с Клавел, говори достатъчно къде се намира той, а според мен лично той е на върха. Винаги съм смятал, че за да напишеш книга за изтока е нужно изключително добре да познаваш техният начин на мислене, културата им, тяхното житие и битие, а Джеймс Клавел е имал възможността да живее на много места от така наречената "Общност на нациите". През 1940 г. като войник на Британската кралска артилерия той е изпратен в Малайзия, а по-късно като военнопленник е изпратен в лагер на остров Ява, а след това и в затвора Чанги близо до Сингапур. Това не ви ли напомня малко за хронологията на "Цар Плъх"?! Питър Марлоу първо се укрива на остров Ява, а след това заловен го изпращат в Чанги! В предговора на книгата Клавел казва, че това е измислена история и всяка прилика с героите е случайна, но до колко е вярно това….аз бих поспорил. Да, възможно е самият сюжет на книгата да е измислен, но имам МНОГО силни подозрения, че самите герои не са съвсем измислени.

Какво ме впечатли в книгата?!
Написана леко, неангажиращо, на места с ирония и сарказъм, тук-там с малко хумор Клавел ни "завира" в един свят, където една писалка е богатство, няколко кокошки са имане, чифт изпрани дрехи за преобличане са лукс. Свят, в който мерилото за имане и нямане, за чест и безчестие е така различно от заобикалящият ни свят…свят, в който милост няма, не съществува тази дума, погребана е някъде дълбоко в душите на затворниците. Свят, в които човешки живот струва по-малко от няколко грама ориз! Разказва ни колко нормално е да клекнеш и да се облекчиш със стотици хора около себе си, как вонята, мизерията, буболечките и болестите са си чисто и просто част от живота около затворниците. Нещо напълно нормално и обикновено. И между всичко това Джвймс Клавел успява да ни покаже и какво е чест, какво е човек да държи на думата си, да има ИМЕ и хората да те уважават.
В края на книгата си писателят ни поставя и една дилема за размисъл - дали Царят е виновен за нещо, дали е престъпник и измамник или просто е човек можещ да се оправя?! Правилно ли бе отношението към него от приближените му след появата на американските войници и освобождаването им?! Аз лично не оправдавам действията на хората около царя след тези събития. Не бяха прави да се отнесат така с него. В крайна сметка всеки, който е направил каквото и да било за Царя след това е получавал своето възнаграждение от него. Било то цигара, пари, храна, кафе или каквото и друго да е, но Царя винаги си е "заплащал". В един свят извън военнопленническият лагер нима не е същото?! Едни са лидерите, а други ги следват! Едни могат и знаят да се оправят, а тези, които не могат, следват и работят за можещите! Нима това в свят извън лагера е по-различно?! За мен това не бе оправдано отношение и Клавел, без да дава и натрапва своето мнение ни показа и двете страни в лицето на Питър и останалите от бараката на Царя.
Предполагам много хора не чели книгата ще се запитат "що за бруталности и гадории са описани в тази книга", но точно в това се откроява и още едно качество на тази книга и автора й. Клавел съвсем леко и неусетно ни потапя в този свят, разказва ни внимателно и без да се усетим и замислим ние сме приели всичката гадост на затвора и хората в него като нещо нормално. Не го ли усетихте и вие това?
Другият момент от книгата, който наистина ми въздейства силно (за поред път, това бе третото ми прочитане) бе последните абзаци. С прочитането им в мен остана усещането за носталгия, за раздяла с приятели, познати, обстановка, та ако щете и с врагове.
Наистина за мен Джеймс Клавел е невероятен автор, автор безкрайно въздействащ на читателите си. Книгите му, историите в тях, героите му, начинът му на писане за мен са неповторими, и е истинско удоволствие да ги чета.

Hoy cierra Círculo de Lectores... me siento triste.
King Rat fue uno de los libros que encontré en la estantería de mis padres, repleta de libros de la mencionada editorial. Cuando llegaba el catálogo, yo lo devoraba, lo leía de cabo a rabo y mi madre me permitía elegir un libro (a no ser que hubiese ahorrado yo lo suficiente, en cuyo caso, podía comprarme otro). Nunca hubo ningún tipo de censura en esto, como tampoco la hubo cuando sacaba libros de la estantería. Y me leí la novela de Clavell medio a desgana, porque, a ver, con 16, 17, un libro de guerra, pues... Pero lo terminé pronto y me gustó bastante. Recuerdo muchísimo algunas partes aun a día de hoy y el libro sigue en la estantería, un poco más descolorido.
En fin. Estoy de acuerdo con que vender libros puerta a puerta se ha quedado obsoleto, pero una renovación, o un replanteamiento, no habría estado mal antes de la tajante decisión de echar el cierre. De veras me entristece... Seguramente es solo nostalgia.

Clavell was a prisoner of war of the Japanese during WWII & this book is about living in such a camp. It's an incredibly good, yet horrible story. It's not really like 'One Day in the Life of Ivan Denisovitch' except that it does give a pretty granular look at just how far from the human norm people can adapt. I can't say much else without a spoiler, so I'll just say that it won't ever be your favorite book to read over & over, but it's a 'must read once'.

I first read "King Rat" as a young teen as part of Clavell reading binge that followed the initial broadcast of his mini-series, Shogun. Living in Singapore and touring WWII historical sites here reminded me of Clavell's semi-autobiographical novel of the dehumanization of POW's in Changi Prison during the war. I recommended this novel to my teen son and then re-read it myself. King Rat still details the psychological abuse and breakdown of ordinary men in sub-human conditions better than any other account I've since read. The survivors are left to deal with survival instincts that may not fit them for life in the "world".

*spoiler* As a psychological therapy, King Rat clearly was very important to Clavell, himself a POW at Changi Prison. The Peter Marlowe character is Clavell himself, caught between the British class system replicated in the military and the American prisoners' informality. The King is an American NCO whose talent for survival saves not only himself but Peter Marlowe, his company, and many others as well. At what price? The King is last seen in the novel as an object of contempt by his fellow prisoners and the rescuing forces. As a tribute to Clavell's adopted homeland (USA), Peter Marlowe transfers his gratitude from the King, the individual, to the country whose values shaped the King, America.

REREAD: November 2024

I have read and re-read Shogun, Tai-Pan, Noble House, and, more recently, Gai-Jin; these are huge, sprawling stories-my kind of novel. King Rat is very different. It was Clavell's first novel; it's autobiographical, and it's a third the length of the others. It is a stand-alone although two characters appear in Noble House. Changi Prison is a nightmare world unto itself; the Allied prisoners survive (or don't) on their guts, initiative, and memories; there is courage and cowardice in abundance. The survivors, in one way or another, accommodate to this hell, the King most of all. He really has no reality or identity outside Changi. No spoilers here, but the denoument is so very sad. Recommend to anyone who devours WWII stories as I do.

Клавел наистина има добри попадения изледвайки живота в един лагер на военнопленници по време на втората световна война.

Жаждата за живот и омразата към високопоставените изяжда душите на всички. Благодарение на приспособилият се към живота в лагера Цар и сечащият му като бръснач ум преживяват и всички останали. Но те са твърде заслепени от завистта си, за да оценят факта, че дължат преживяването си на Царя. С черна търговия и хитрост той винаги съумява да е на ръба между охолният си живот в лагера и ужасният пагубен затвор Утър Роуд.

Мръсни сделки и нечестиви души вършеят и оцеляват благодарение на забравените добродетели и животинските си инстинкти.

Животът в лагера Чанги погубва всеки срам и приличие у човека. Разболява здравият разум, но не и състраданието дори към врага.


----------------Ако не сте чели книгата, но възнамерявате, не продължавайте с коментарите ми по-долу---------

Изключително много ми хареса края, сравнението на Царя с плъха Адам и изключително краткото, но точно и ясно сравнение на съдбата на плъховете с живота в лагера, а и не само-но и с живота такъв какъвто го познаваме всички ние. Отрезвяващо!

Има четива, в които просто се загубваш, ти си в тях, героите стоят до теб и ти сякаш си част от всичко наоколо. Аз се загубих в това четиво, искрено исках да прегърна Питър когато разбра за ръката си, когато полудя пред приятелите си и когато се влачеше полумъртъв към оградата за парите.

Искрено исках да прегърна Царя в края на четивото. А от самото начало до края исках да избия комплексите на Грей с някой як шамар...

Изпитах истински жал когато онзи млад мъж трябваше да се раздели с кучето. Ужасно отвращение към огощението на Царя за рожденият му ден.

Шон, моя загубена душа- не трябваше да се погубваш по този начин!

И все пак Питър остава моят любимец в това произведение! Такъв трябва да бъде истинският приятел; точен, верен, предан, искрен!

Азиатската сага на Джеймс Клавел има само една слаба книга (последната - Търговска къща) и макар историческият реализъм далеч да не е най-силното й качество, не може да се отрече, че са мега интересни за четене, със завладяваща история за истински мъже в мъжки времена.

Цар Плъх описва битието в японски лагер за американски и британски военопленици забучен по средата джунглата, в който за да оцелееш трябва да си истински мъж, или истинско лайно.

When I was 15, I made my way from Arizona up into Oregon with my grandfather. My destination: CBCC, Cannon Beach Conference Center, where I was to work as a waiter and spend my days wandering the town and enjoying the beach.

Falling sick one week, my grandfather came by and gave me a book, to keep me company. A book he had read some odd 20 years ago and had enjoyed. Something that he had given to my father who had loved it. And now, it was my turn. The book: “King Rat”

I had read books before, mainly Percy Jackson, Greek tales, some classics and alike for school and such. But never before had I read a book like “King rat”. And to say that this book has shaped the way I read to this day and my taste in novels would be an understatement of a lifetime.

Everything from this book, from the absolutely amazingly well written characters, witty and smart, human and imperfect to Vivid descriptions of the camp, and it’s ruthless guards, all the way to Tense scenes that spark the desire to just keep reading to the next page…This book introduced me to what an absolutely amazing story can hold and be.

And so I am so happy that I find myself here today, having experienced every bit of an amazing story as when I first read it all those years ago. If you ever have the chance to read this book, I encourage you to set aside a bit of time and enjoy this masterpiece as much as I have.

The King is an American corporal held as a POW in Singapore's Changi Prison during World War II. He is also a prototype for most of the protagonists who would follow in James Clavell's novels. The King is the ultimate outsider. A man with no home back in the United States, no true friends among the small number of other American POWs, and completely apart from the culture of the other 10,000 POWs who are British and Australian.

But the King survives. And he does so mainly through his wits. In the Darwinian world of the POW camp, the King is the one most able to adapt and rise to the top, outwitting and dominating colonels, majors, captains, and even the Japanese guards. But he also succeeds in making this depraved life in the camp work--not just for his benefit but for others. He is domineering, arrogant, and conniving.
But like a business mogul--a sort of Henry Ford of Changi--he creates a system that provides for the general good. He even manages a privatized system of charity, making sure his unit and others are fed and survive.

Along the way, he makes one genuine friend, Peter Marlowe, a captured upper class RAF pilot, a veteran of the Battle of Britain. This pair makes an unlikely partnership at first that eventually blossoms into true respect and friendship. Until the war ends. Then, the King's world is turned upside down. He is returned to what he was before the war, a nobody.

Because this story is semi-autobiographical (James Clavell was also a prisoner in Changi during World War II), it's safe to assume I think that the final image of the King, which is sympathetic and even admiring, reflects some of Clavell's own notions about what it takes to survive. Supposedly, Peter Marlowe is based in some ways upon Clavell himself. And the King saves Marlowe. If not his life outright, then at least his gangrenous arm, when the King works a business deal to bring medicine needed to save Marlowe.

At book's end, Marlowe makes clear that he has also learned from the King. No longer does he judge people by their social class but by their individual accomplishments. He has come to believe in the idea of equality of opportunity. This belief in merit will define all of Clavell's later heroes, including Blackthorne in Shogun, Dirk Struan of Tai-Pan, and Gai-Jin's Malcolm Struan. All are grizzled survivors. And all of them are traders, businessmen who adapt to the worlds that are alien to them, medieval Japan, 19th century China, and the final years of the Edo Period in Japan.

There is one impossible to ignore metaphor in King Rat. And that is the Rat Farm that the King constructs to sell rat meat to the British officers. The Rat Farm, of course, is Changi in miniature. And when the farm is abandoned once the prisoners leave Changi, we are given a final glimpse of Adam, the ultimate King Rat, who breaks out of his cage and survives.