I am all for learning about yourself, even reading one of Oprah's self help books once in a while but this was awful. If you are going to read a book about codependency or women who need to respect themselves more, I would not suggest this one.

aile yaşantılarımızın bugünkü ilişkilerimizi nasıl şekillendirdiğini anlatan, örneklerin tamamına yakınını alkol bağımlılığı olan insanlar üzerinden anlatmasını yorucu bulduğum kitabı bitirdim; her zaman yeni sağlam bir zemin kurup yeniden başlamanın mümkün olduğuna ikna oldum. İyi bir kitap.

كنت بقرأ "ممتلئ بالفراغ" لعماد رشاد في نفس اللحظة اللي قررت إني هقرأ بالتوازي الكتاب ده!
وكان مدهش فعلا أشوف كاتب عربي وكاتبة أجنبية متفقين في معظم الأفكار!
الإدمان مش بس للمخدرات.. انت ممكن تبقى بتتعاطى الحب، بتفرط فيه، متعلق بشكل مرضي!
وياريت كده وبس، لا نروح نجيب واحد محتاج يدخل إصلاحية أساسا، ونقرر نحبه..
طب ليه يا ترى وإيه اللي جرى؟
هذا ما سنعرفه في الكتاب!

النقطة اللامعة جدا بقى، وهي بتتكلم في العلاقات عن فكرة التقبل، ولا أعني بالمرة تقبل انه نرجسي، مدمن، بيتعدى عليكي جسديا.. ديه حاجات مش بنتقبلها وركزي معايا، ولكن ماذا لو مختلف عنك في صفات معينة؟
انطوائي وانت العكس؟ بيقدس شغله جدا وانتي عايزاه فرش وفرافيش؟ بيحب ينام ع طرف السرير وانت عايزه نفس المكان؟
فالتقبل هو الحل، تتقبلي صفاته كده، وتركزي مع نفسك، ويا مع الوقت هتتعلمي تقدسي صفاته الحلوة، يا تحسي انه وجوده القاصر انا مبقيتيش محتاجاه.
يعني نبطل نرسم شخصية اللي قدامنا ع مزاجنا.

وهنا أحب أرشح فيلم Ruby sparks
بيتكلم عن فكرة مشابهة لديه.

This book was definitely an answer to my prayers. I now understand myself so much better and I am so grateful for the inspiration and recommendation of my friend to read this book. I think that every woman should read this book, because even if she doesn't personally suffer from the "disease" of "Loving Too Much", I guarantee that she has a best friend, sister, mother, cousin, or another female in her life that does. I would guess that at least 75% of the female population has this "disease" in one degree or another. I think that relationships would last longer and be more healthy and happy if every person read this book. Please share this book with anyone that you know is struggling with relationships in any way!

The best part came at the end of the book when she started to list the things to do to help recover. I was happy to know that I have been slowly working on each of those things and I am going to continue working on them.

I am grateful to have the tools and the knowledge necessary to heal myself, to nurture myself, to heal my self-esteem, and to attract healthy, nurturing, beautiful relationships in my life. So thankful for this book!!!!!

Buf, leer este libro ha sido una experiencia tanto personal como profesional. Es de los libros que me gustan, los que te remueven, los que cuentan cosas tan ciertas pero tan duras que hay que leer en tramos. Tengo que leer, parar y procesar todo lo que he leído a nivel racional y emocional.
Este libro me ha aportado muchísimo, me ha ayudado a entender por qué las personas que tienen relaciones que no les benefician nada, se quedan enganchadas sin poder salir. Me ha encantado que lo haya comparado con una droga, porque así es. Se mueven procesos tan complejos de nuestra historia que es complicado de resumir. En definiva, me ha encantado y se queda en mi estantería de libros top de psicología.

I would agree with those who stated they found the book to be repetitive.
A sad fact because in my mind the subject at hand is even more current nowadays than it was some 30 years ago when the book was first published.
My thought is that perhaps repetitiveness was precisely the point in order to help the reader re-wire their brain structures and form other thoughts and habits about themselves and relationships in general? I could be wrong of course.
As virtually the same story was re-told or re-imagined several more times throughout the book it almost read a bit like fiction and boredom settled in, often forcing me to re-read several paragraphs and only then stumbling upon a key sentence or phrase I had needed to comprehend the specific point of this chapter or this person/character in the book.

Although the book carries an important message, it does get lost along the lamentations of the author's patients, as well as her own descriptions and interpretations of what said women had shared with her.
Personally I would have wished for shorter chapters, going through cases briefly only and focusing mainly on keywords to remind yourself a) what is happening in the relationship b) how to apply what you learned in this book in real life. And it's strange because the author started that way, with a checklist outlining fifteen recurring issues in this type of relationship and among this type person that "loves too much." Unfortunately that concept was later abandoned though I'm not certain why.

The book was written for the layman, so there aren't clinical terms being used or overused, which I could imagine is part of the book's continued success after about three decades on the market.
A chapter focusing on possible neurodiversities making people more prone to develop this syndrome of “loving too much,” and explaining the chemical cocktail in the brain whenever one lives through a “high” phase of obsession in a loveless relationship would have been welcome, fun and if you ask me necessary though.

So while I like this book there are a few too many flaws that irk me and that seem like somewhat of an oversight, and paired with the fact that the writing style varies quite drastically in quality, I can only award this one 2.5 stars, rounded up to 3.

Ако имате приятелка, която е нещастна във връзките си, винаги избира неподходящи мъже или предпочита да е с някого, но не и сама, или ако всичко това се отнася и за вас - бих ви препоръчала тази книга.
Видях я захвърлена в една книжарница, розовата корица ми прониза ретината, а като видях и заглавието - нямаше как трябваше да видя за какво иде реч. Подходих скептично.
Познах се - прецаквала съм връзки заради желанието си да контролирам ситуацията или защото съм давала повече, отколкото е трябвало. Основната идея в книгата е, че нашите родители и взаимоотношенията в семейството са причината да не можем да изградим качествена връзка, когато вече и ние сме зрели хора. Родителите нанасят непоправими емоционални щети на децата си, че вече и аз се чудя възможно ли е да си добър родител или просто трябва да бъдеш по-малко лош. Или какво всъщност значи да си добър родител...
Аз съм доста емоционално повреден човек, голяма част от описаните ситуации са ми се случвали и благодарение на книгата направих връзка с неща от детството си, примерно - винаги са ми се карали, ако плача и като цяло изразяването на чувства не беше приемливо. В следствие на това, аз рядко изразявам чувствата си и сега - заради страх от отхвърляне. Всеки носи своя емоционален багаж, работата е там, че не трябва да го натоварим на човека, с когото сме, а да направим така че да не ни тежи толкова. Има доста хубави мисли изразени в книгата като това че да опознаеш и да бъдеш опознат може да е много по-вълнуващо, от това да бъдеш просто възбуден (за връзките, които се крепят само на секс). Беше ми особено любопитно да прочета главата "Красавицата и звяра", защото това ми е любимото детско филмче, а там анализират как може да бъде интерпретирана приказката. На мен ми харесва, защото Звярът е силен, мъжествен, смел и в същото време е мил, нежен и внимателен с Бел, а тя се влюбва в него въпреки това че е звяр. За мен - перфектната любовна история. В книгата обаче е представена от друга гледна точка - Бел променя Звяра благодарение на своята любов, т.е. мислим си, че ако обичаме някого достатъчно, той ще се промени и ще стане, човекът, когото сме си представяли. Разбира се, никога не става така.

Тази книга е съпоставима по значимост само с "Бягащата с вълци" на Клариса Пинкола Естес. Макар и да са много различни и въпреки че намирам "Бягащата..." за подходяща не за всяка жена, съм абсолютно съгласна с моята приятелка Станислава Чуринскиене (която все пак е психолог!), че "Жените, които обичат твърде много" трябва да се чете от всяка представителка на "нежния" пол на всеки четири години.
Книгата е написана абсолютно прекрасно, нещата са наречени с истинските им имена. Прекомерната грижа за другия е разобличена като форма на контрол и е свален ореола на нещастните женици, които самопожертвователно обичат до полуда пълни пропадняци. Авторката им връща топката на отговорността за собствения живот, удовлетвореност и щастие и поднася разголената до болка истина, че се фокусираме твърде много върху другия, когато се страхуваме да се изправим очи в очи със себе си, чувствата си, дефицитите и потребностите си. И наричаме това "любов".
Норууд отива още по-далеч като нарича прекомерната обич болестно състояние и посочва корените ѝ в семейната среда и в поведенческите модели на родителите. Според нея като правило жената, която обича твърде много, произхожда от дисфункционално семейство, т.е. такова, в което единият или и двамата родители злоупотребяват с алкохол, наркотици, храна, работа, секс, или някой от родителите отсъства физически и емоционално поради заболяване, или има домашно насилие /включително вербално/. Или каквато и да е причина, поради която базовите потребности на детето не са удовлетворени и детето е било лишено от детство и принудено да съзрее без време като поеме отговорности, които не са присъщи на детската възраст.
Като използва примери от терапевтичната си практика авторката показва, че в мнозинството случаи жените, страдащи от прекалената си любов, въобще не си дават сметка, че те са тези, които имат нужда от помощ и промяна. Толкова са заети да чакат партньорите им да се "поправят", за да станат щастливи, че пропускат сами да се погрижат за собственото си щастие. Нещо повече: дори когато партньорите им се променят, такива жени често стават още по-нещастни, защото вече няма какво да им пречи да бъдат щастливи, но въпреки това не могат да постигнат желаното, тъй като не приемат, че това си е тяхна собствена отговорност.
За съжаление съм склонна да се съглася с авторката, че жени, изпаднали в подобно положение, не биха могли да се справят сами, а им трябва квалифицирана професионална помощ, както и подкрепа от някаква група. Норууд дава и някои конкретни съвети, от които най-любим ми е "Стани егоистка".

‎Women Who Love Too Much: When You Keep Wishing and Hoping He'll Change, Robin Norwood

Women Who Love Too Much is a self-help book by Robin Norwood published in 1985. Its premise, that women who get "mired in obsessive relationships" are to help themselves, was criticized by some feminist scholars.

تاریخ نخستین خوانش: روز چهارم ماه سپتامبر سال1999میلادی

عنوان: زنان شیفته؛ نویسنده: رابین نوروود؛ مترجم: مهدی قراچه داغی؛ مشخصات نشر تهران، ذهن آویز، سال1378، در175ص، شابک9649206914؛ چاپ سوم سال1380؛ چاپ چهارم سال1383؛ چاپ ششم سال1386؛ چاپ هفتم سال1388؛ چاپ بعدی، تهران، پیکان، سال1389؛ چاپ چهاردهم سال1394؛ موضوع روان درمانی گروهی، بهداشت روانی، عشق از نویسندگان ایالات متحده آمریکا - سده 20م

یک خودآموز برای از بین بردن مشکلات زنان در رابطه‌ با همسرشان است؛ اگر شما درگیر همسری هستید که فکر و ذکرتان را به خود مشغول کرده، بدانید که ریشه‌ های این مشغله ی ذهنی به جای عشق هراس بوده است؛ زنانی که بیش از حد تناسب محبت می‌کنند پر از هراس هستند، هراس از تنها شدن، هراس از اینکه کسی آنها را دوست نداشته باشد، هراس از اینکه ارزشمند نباشند، نادیده انگاشته شوند و فراموش گردند؛

تاریخ بهنگام رسانی 21/08/1399هجری خورشیدی؛ 22/08/1400هجری خورشیدی؛ ا. شربیانی

Перш ніж ви візьметеся за цю книжку, вам варто знати кілька речей. Її авторка Робін Норвуд — знана у світі і дуже досвідчена психотерапевтка, яка спеціалізується на проблемах залежності, співзалежності, компульсивного переїдання і нездорових моделях любовних стосунків. За роки практики вона назбирала десятки, якщо не сотні історій — і деякі із них вона розповість у цій книжці. А ще вона розвінчає міфи про шалене кохання і розповість, чому кохати надто сильно шкідливо не лише для того, хто кохає, а й для того, на кого це почуття спрямоване.

У Мережі час від часу виринають міфи про те, що любов нібито внесена ВООЗ до реєстру психічних захворювань. Робін Норвуд до такого категоричного твердження не звертається. Натомість стверджує: кохання до нестями — це справді хвороблива залежність, яка зростає на родючому ґрунті дитячих травм жінок (і, рідше, чоловіків), які виросли у дисфункційних родинах. Симптомів у цієї хвороби є кілька. Якщо ви надміру піклуєтеся про чоловіків, яким ваша турбота не настільки вже й потрібна, якщо ви нав’язуєте своє товариство і свої почуття — або навпаки готові сидіти і чекати, радіючи навіть крихтам уваги і тепла від чоловіків, якщо ви так боїтеся бути покинутою, що готові на все, щоб втримати його, якщо ви берете на себе більше половини відповідальності за все, що відбувається у ваших стосунках, якщо ви не вірите, що гідні щастя — і якщо усе це (і ряд інших «якщо») про вас, ви — жінка, закохана до нестями. Це погана новина. А хороша новина полягає у тому, що цю хворобу чи залежність можна вилікувати.

Авторка детально розповідає про причини цього явища. До речі, окрім впливу родину велике значення мають література і кіно, які переважно пропонують нам модель нездорових стосунків як єдино правильну і «романтичну». Усе ця жертовність заради кохання, готовність знехтувати своїм благополуччям, часом, освітою, здоров’ям, гідністю, аби врятувати ЙОГО — усе це абсолютно нездорові, на думку авторки, речі.

По-перше, переконана Робін Норвуд, ви не можете змінити інших у жодному разі. Зате ви можете змінитися самі. І це гарантія того, що стосунки, якими ви незадоволені, теж зміняться: вони або розваляться, або зміцніють. Але точно не лишаться такими ж незручними, як досі. По-друге, щоб збудувати здорові стосунки із чоловіками, треба спершу збудувати їх із собою. Бо всі ці пошуки страждань, метання від одного покидька до іншого, вся ця неусвідомлена потреба драми і нестабільності — усе це від внутрішньої порожнечі, яка потребує заповнення. Тому авторка радить жінкам: дбайте про себе, спрямовуйте енергію на те, щоб покращити своє життя, а не змінити чиєсь, проблеми чоловіка (навіть коли це законний муж) — це його проблеми, і йому ж буде ліпше і корисніше, якщо він вирішуватиме їх сам.

Насправді, це досить скорочений і спрощений виклад головних меседжів книжки. Бо авторка проходиться по «коханню до нестями» дуже детально — показує різні його варіанти, різні приклади дисфункційних родин, з яких усе почалося. І формулює 10 необхідних для одужання кроків — одразу попереджаючи, що процес цей досить довгий і болісний, але дієвий.

Читання цієї книжки викливає дуже різні реакції. Спочатку ти, як той медик-першокурсних, перетворюєшся на іпохондрика і шукаєш ознаки хвороби у себе. І — за моїми спостереженнями — дуже багато жінок їх можуть справді у себе виявити. Потім тобі хочеться подискутувати з авторкою. Не посперечетися, а задати їй кілька питань і уточнень (поява такого бажання для мене автоматично є ознакою хорошого нон-фікшну). Потім ти розумієш, що якісь поради Робін Норвуд тобі точно треба застосувати у власному житті, бо вони прості, зрозумілі і надихають на позитивні зміни.

Можливо, це звучатиме надто пафосно, але я б сказала, що ця книга — мастрід для усіх юних дівчат, які тільки починають будувати стосунки, а також для жінок, у яких стосунки чомусь складаються «не так». Мені здається, що, вчасно прочитана, вона може вберегти від численних «помилок молодості» і нездорових стосунків, а в перспективі — від епізодів сімейного насильства, поламаних життів, фізичних і моральних травм.

Eye-opening.
Life-changing.

A book to return to again and again for spiritual nourishment, personal courage and practical tools to change yourself and your life... because you will never change him.

Este libro supuso una revolución cuando se publicó, hace más de 30 años, por tratar las relaciones de pareja que hoy llamamos tóxicas desde un punto de vista similar al del tratamiento para las adicciones. Cuenta con muchos testimonios de mujeres y con la guía para evitar caer en relaciones de celos, violencia, etc. Me han gustado muchas partes del libro, creo que por desgracia siguen vigentes hoy en día, pero es cierto que otras me han parecido ya superadas (la diferencia con el contexto EEUU años 70-80 hace que algunas de las historias nos queden muy lejos leyéndolo hoy en día).