In Waiting for the Barbarians, Coetzee has written a powerful, multilayered allegory. Its central theme deals with the implications of imperialism, but this examination creates a much wider array of harmonic overtones, which concern human nature in a broader sense. It illustrates the thinness of civilisation, its vulnerability, the eternal fear (and strangely corrupting attraction) of the seeming inevitability of its fall and rebirth, borne out time again by the cycles of history.

On a more personal, human level, we see in the Magistrate the simple shame of old age, with its accompanying loss of virility and strength. This is an allegory in itself, these attributes being so central to the perpetuation of hegemony. Gender plays an important yet perhaps overlooked function in the novel: its quintessential roles are a metaphor, and serve to isolate and differentiate the aspects of human nature that define and control behaviour in these political and social contexts.

The true costs of civilisation are often borne by outsiders whose suffering is hidden, or worse - ignored. The dehumanised "barbarians" of the novel exemplify the fear of the "other", which comes so naturally to groups, and is so often easily exploited both as a means of control, and a justification for cruelty, subject to the petty motivations of individuals. In these methods one notices the stirrings of totalitarianism, and disturbingly, echoes of our own world.

Pain is truth?

Maybe, according to the obscure man in power who thinks people lie until they are broken by torture. However, the truth he gets is not factual truth, but rather psychological nakedness. And it is not the pain, but the fear that guides the narrative. Fear of pain, fear of change, fear of the Barbarians.

Each dictatorship built on injustice needs Barbarians for protection. Or fear of barbarians, to be more precise. As long as they lurk in the desert, brutal laws seem to make sense.

The need for a wall is an effective way of staying in power - more so than the alternative of actually having a wall, or of building a relationship to the Barbarians.

Apart from La Peste and 1984 this probably is the scariest description of the human condition I know.

It doesn't need a realistic setting to be true. Fear and pain are there already. The rest is doubtful in any case.

„И до самия край ние няма да сме научили нищо. Изглежда, че някъде дълбоко във всички нас има нещо твърдо като гранит, което не можеш да научиш на нищо.“


„В очакване на варварите“ е чудесен роман, който разкрива мрачната същност на всяка империя! Джон Кутси майсторски е навлязъл в сърцевината на имперските надменност и жестокост, разказвайки трогателна човешка история... Главен герой в нея е съдия от далечен малък град до границата на империята, от чиято гледна точка проследяваме угнетителния начин на живот и насилието, извършвано от представители на абсолютната имперска власт. Романът съдържа различни ценни размисли и засяга доста тежки проблеми, но същевременно е изключително увлекателен и лесен за четене. Възхитен съм от стила на писане на Кутси!





„Империята не задължава своите служители да се обичат, а да изпълняват дълга си.“


„Излиза някак, че знам твърде много; а веднъж зарази ли се човек от това знание, изглежда, не може да се излекува. Не е трябвало да вземам фенера, за да видя какво става в колибата край хамбара. От друга страна, нямаше начин, щом веднъж съм взел фенера, да го оставя. Възелът сам се заплита и аз не мога да намеря края му.“


„Колкото по-малък е един град, толкова е по-богат на клюки.“


„Реших, че ще се противопоставям на цивилизацията, когато тя покварява добродетелите на варварите и ги превръща в подчинен народ...“


„И аз като съдия трябва да се боря вече двадесет години с това презрение към варварите, презрение, което изпитват и най-простите коняри и селяни. Как се изкоренява презрението, особено когато основанията за него се изчерпват с разликите в правилата за хранене и формата на клепачите?“


„Тази постъпка като проява на някакъв жест няма да промени нищо, няма дори да бъде забелязана. Независимо от това обаче заради мен самия, като жест към самия мен, трябва да се върна в прохладния мрак, да затворя вратата, да превъртя ключа и да запуша ушите си за патриотичните призиви за кръвожадност, да затворя устата си, никога вече да не говоря.“


„Не знаех обаче, че силният копнеж по нещо може да се загнезди някъде дълбоко в душата на човек и един ден без предупреждение да се отприщи.“


„Искам да му предам един урок, който отдавна съм научил. Изговарям бавно думите и гледам как ги чете по устните ми.
— Нашата скрита склонност към престъпност трябва да се излее върху самите нас — казвам аз. Кимам с глава, после пак кимам, за да му внуша това послание. — Не върху други хора — добавям и повтарям думите, като посочвам себе си, а след това него.“

! عن صناعة الخوف, الأعداء و الخونة

أما الخوف فهو من الغزاة القادمين إلى قرية ما في زمان و مكان لا نعرفه, و أما الأعداء فهم البرابرة الذين
يرتحلون سعيا وراء الرزق, و أما الخونة فهم من أدانوا وحشية جنود الإمبراطورية ضد الأبرياء

لا تتوقع بأنك ستجد شيئا من التسلية في هذه الرواية حيث سينتقل إليك قلق سكان القرية منذ البداية حتى النهاية, فحالة
الترقب التي تعم الجميع لا تفسح المجال لأي شيء آخر. شيء ما في اجواء هذه الرواية ككل ذكرني بمستوطنة العقاب لكافكا
لعلها ثنائية العسكر و الوحشية. و بالنسبة لسكان القرية فيبقى هؤولاء معضلة الرواية بامتياز: هل
تراهم يستحقون ما وقع لهم لأنهم هم أنفسهم شركاء في ما وقع من ظلم أم أنهم ضحايا لبروباغاندا العسكر؟… أم لعلهم مزيج
من هذا و ذاك؟ لا يمكنني أن أجزم فيما يتعلق بهم جميعا لكنني متأكدة فيما يتعلق بالقاضي على الأقل .

في إنتظار البرابرة قد نصبح نحن أنفسنا برابرة و مجرد التأمل فيما يحصل اليوم من خلق مفتعل للأعداء يجعل
من قراءة هذه الرواية أكثر أهمية من أي وقت مضى

تمت
14/11/2017

ربما من الأفضل أولاً أن نقوم بقراءة قصيدة اليوناني العظيم كفافي و التي اقتبس عنوانها كوتزي و أوحت له بالرواية التي يُعتقد أنها كانت السبب الأول بفوز صاحبها الجنوب أفريقي بجائزة نوبل. لا أتفق مع مقدمة المترجمة التي اجتهدت و أصابت كما أخطأت أيضاً بافتراض تأثير مسرحية بيكيت العبثية " في انتظار غودو ". يكتب كوتزي متحرراً من الزمان و المكان حيث يعيش على تخوم الامبراطورية بعض من البرابرة الذين عرف عنهم ميلهم للسلم و الجهل كما عُرف أيضاً عن كونهم السكان الأصليين لهذه الأرض. البطل هو القاضي و رجل النظام الأول في البلدة المنسية و التي تنعم بالأحداث التافهة حيث يقتسم الجميع خيرات الأرض دونما حرب أو حتى شجار. و لكن عميداً متغطرساً من الحزب الثالث يجيء في حملة عسكرية صغيرة لردع البرابرة و الذين تشيع في العاصمة أخبار غير صحيحة للتهديد البربري على سلامة و أمن الامبراطورية. يحاول القاضي الذي يعيش بعفوية حيث يوزع وقته بين السكان و الأصدقاء و المومسات إلى تنبيه العميد بشتى الطرق أن لا صحة لهذا الخطر القادم من البرابرة. و لكن العسكري على رأي الشاعر بليدٌ بالأذى فطِنٌ كأن إبليس للطغيان ربّاه لذا يقوم بأسر بعض البرابرة و من ثم يقوم بتعذيبهم - و هنا يحاول القاضي التدخل و يسأل بإنسانية : ماذا لو كانوا يقولون الحقيقة؟ - و لكن العميد يؤكد له بزهو و تعالي أنه يعرف النبرة الخاصة بالحقيقة. كل ما عليه فعله المزيد من التعذيب. تحت تأنيب الضمير يعمد القاضي بعد مغادرة العميد إلى العناية بإحدى الأسيرات و بعد أشهر يعيدها إلى قومه ليعود و يجد العميد في انتظاره متهماً إياه بالخيانة العظمى. يدور الزمان ليجد نفسه أحقر من في البلدة حيث يتفنن العميد و زبانيته بتعذيبه و إهانته أمام الملأ و تقديمه بفستان قصير لا يمكنه ستر أي شيء. تتجدد الحملة المتغطرسة و التي تلقى هزيمة نكراء و بدون مقاومة من البرابرة حيث تتكفل الطبيعة و الدهاء البربري بهزيمتهم ليفرّ الجميع و يعود القاضي الرجل الأول للبلدة التي لن نعرف هل ستنعم بالنسيان أو برتلٍ جديدٍ العسكر. يقول كفافي في نهاية قصيدته : " و الآن بدون البرابرة؟ ما الذي سيحدث لنا، لقد كانوا حلاً من الحلول! ". على ما يبدو لا يحتاج الوحش المتعطش للدماء لأكثر من برابرة!

მართალია, ჰგავს დინო ბუცატის "თათრების უდაბნოს", მაგრამ ეს მტრის უსასრულო მოლოდინზე მეტია. ეს არის მტრის ხატის შექმნა, იმპერიის სახელით ჩადენილი შემზარავი დანაშაული, უამრავი სისასტიკე და დაკვირვება იმაზე, თუ როგორ იქცევიან ბარბაროსების მოლოდინში ბარბაროსებად "ცივილიზებული სამყაროს" წარმომადგენლები. რეალობას კი ერთეულები უსწორებენ თვალს და ვერაფერს აკეთებენ ლოდინის და ისტორიის აღწერის გარდა...

Romanul lui Coetzee mi s-a părut la fel de bun ca și la prima lectură.

Într-un fort de la marginea Imperiului, viața curge liniștit. Sigur, există o vagă temere legată de niște presupuși „barbari”. Nimeni nu i-a zărit încă, nimeni nu a fost atacat de ei, dar credința în viclenia și cruzimea lor persistă în mințile cetățenilor.

Barbarii devin „reali”, abia din momentul în care fortul este inspectat de colonelul Joll, o brută, și autoritățile hotărăsc că a venit vremea unui război total. Barbarii trebuie să dispară de pe fața pămîntului. Trupele pornesc în expediții, străbat ținuturi aride și se întorc cu o mînă de prizonieri în zdrențe. Captivii nu par deloc niște războinici, nu au înfățișarea unor barbari veritabili. Asta nu-l împiedică pe colonelul Joll să-i tortureze și să-i ucidă, pentru a stabili „adevărul” voit de el. Și pînă la urmă, adevărul devine însăși tortura.

Invocînd un pericol „iminent”, Joll instituie un regim de teroare. Cetățenii asistă pasiv la aceste grozăvii. Singurul om care îndrăznește să-l înfrunte pe colonel e Magistratul, un bărbat „între două vîrste”, cel care administrase pînă atunci fortul și aplicase, cu prudență și bun simț, Legea. Firește, Magistratul nu e un sfînt, e un om ca oricare altul, cu păcate și slăbiciuni. Va fi supus la cazne înfiorătoate, va ajunge la limita rezistenței, se va umili în fața lui Mandel, unul dintre torționari, va cere îndurare...

În definitiv, barbarii sînt doar pretextul de a institui o dictatură a bunului plac, a instinctelor agresive și a lipsei de rațiune: „Soldații ajung să tiranizeze întregul oraș” (p.166). Iar fantasma barbarilor va justifica minciuna, despotismul și violența nesăbuită.

Incisive and gripping, told in prose that reads to me like a cold clear stream: always moving, with occasional surprising depths of insight. I found to be especially profound his insights into empire and its dissolutions, which seem quite relevant today (in America). I won't rehash the plot, but suffice it to say that I loved the almost fairy-tale aspect of it--the setting that was nowhere and everywhere, no time and yet somehow timeless. A real work of art.

"الألم هو الحقيقة وكل ما سواه خاضع للشك."

n  n

تكرر ظهور اسم هذه الرواية أمامي في الأشهر الأخيرة على موقع الجودريدز، وحتى في اقترحات الكتب في مجموعات القراءة. وقد وجدتها أيضاً موضوعة في إحدى رفوف الكتب وأنا أمشي في مكتبة الجامعة يوماً ما، وقتها راودتني رغبة عارمة باستعارتها لكنني أجّلت الفكرة. وانطفأت هذه الرغبة في خضم بحر الكتب اللامتناهية حولي. وفجأة نبتت في رأسي صورة غلاف الرواية بطيور البوم واسمها الغريب وشرعت في قرائتها مؤخراً..

تدور أحداث الرواية في مكان ما لا نعرف أين هو سوى أنه إمبراطورية كبيرة، والشخصية الرئيسية فيها والراوي أيضاً هو القاضي المدني مجهول الاسم أيضاً، الذي يعيش في مستعمرة على أطراف الإمبراطورية ويحيا حياة هادئة ومسالمة، ويعمل على حفظ الأمن في تلك المستعمرة من خطر البرابرة المُحدق بها، وفجأة تأتي بعثة عسكرية إلى المستعمرة لتشن حرباً على البرابرة وتنقلب حياة القاضي رأساً على عقب. فمن قاضٍ مسالم إلى خائن وعميل! والعديد من الأحداث والأسئلة والمتاهات التي نذهب بها معه!

من بداية الرواية لآخرها وأنا أنتظر متى سيأتي هؤلاء البرابرة، ومتى ستقع الحرب الوشيكة معهم، حتى آخر صفحة وأنا أنتظر! ونسيت كُليّاً أن اسم الرواية هو "في انتظار البرابرة"! انتظار مجهول قد لا يأتي مطلقاً! فهكذا تخلق السلطة في عقول ونفوس الشعب وحشاً مُخيفاً، وهم بدورهم يبنون حياتهم ومستقبلهم على الخوف والرعب من هذا الوحش!
والذي يكتشف بأن هذا الوحش هو محض خديعة وكذبة تحاربه السلطة وتدمّره وتحطّم نفسه!

رواية تحوي أفكاراً عميقة ورؤية سيكولوجية للخوف من المجهول واستبداد السلطات. لم تذكر زماناً ومكاناً وأسماءً معيّنة لشمول فكرتها في كل مجتمع إنساني. أسلوب بسيط وجمل شعرية وحوارات قصيرة، وأكثر ما أعجبني هو وصف الرحلة في الصحراء وقدوم العاصفة. على الرغم من حجمها -الذي يعتبره البعض صغيراً- إلّا أنها تأخذ منك وقتاً أطول في قرائتها بسبب النسق البطيء نوعاً ما، وما كان ينقصها برأيي هو وجود أحداث مشوّقة تجذب القارئ أكثر.

رواية تحتار في تقييمها كثيراً وتترك في نفسك انطباعاً غريباً. وأنا شخصياً أحب هذه الحيرة وأحب الانطباعات الغريبة، فهي تؤكد لي عُمق ما قرأت وتدفعني للتفكير مليّاً في محتواها.
...

Waiting for the Barbarians, my first novel by the 2003 recipient Nobel Prize in Literature, was a distinguished piece of fiction, one of urgency and profundity, written with a lingering Faulkneresque prose. The story of an imaginary Empire, set in an unspecified place and time, yet recognizable as a version of his country of birth, South Africa, allows Coetzee some esthetic distance from his subject, for even while remaining locked with the history of his moment, he isn't completely at the mercy of its local chaos and ugliness. The result is a realistic and stark political fable, that strongly seeps into one's consciousness.

At the Empire's edge live barbarian tribes, who visit the border towns only for trade or medicine. The Magistrate of one of these towns (the unnamed central character) is moderately corrupt yet not brutal man who surveys his realm with a good heart, fills out the pages in an unbroken present tense. From the outset the Magistrate is confronted by a Colonel, an uneasy bureaucrat sent by the the Third Bureau which states the the barbarians are preparing to mutiny. And we also realize that this is to be a novel not about nuances of character but about a clash of moral styles, a drama of representative ways of governing. After the Barbarians are rounded up, broken by torture, and then released, an impassive girl remains and is taken to the Magistrate. He takes on the role of caring for her, but in a sort of way that dominates her weaknesses. The novel then, has arguably it's best moments, when he decides to return her to the tribe, and thus sets off on horseback on a dangerous journey into distant regions, where the coldness, hunger pains, and fear are described with such dazzling vividness, before upping the tension levels to it's finale.

A powerful, and ultimately rewarding novel, beautifully told, but also harrowing in places, that does deal with some pretty unsavoury topics, one being rape, but on a deeper level Coetzee's novel simply examines the nature of civilisation, the complexities of the human condition which lead to violence, and how little we truly understand one another, or even try to. Just going by this novel alone, I can see why the Nobel committee had him in their sights.

يبدو ان الخوف ليس فقط حرفة الحضارة و صنعتها ، انما ايضا سبيلها الوحيد

Coetzee wisely creates a fictional land in which to set his brief morality tale, because in reality this could be so many places. North Africa; South Africa; South America. The Chinese in Tibet. The British in TIbet; the British in Chitral; the British in Afghanistan; the Russians in Afghanistan; the Americans in Afghanistan. The American West. The Australian Outback.

Anywhere, really, where Empire meets "Barbarian."

As this is capital "L" Literature, Coetzee doesn't see the need to wrap up his story with any true ending, so for me at least 1 star off right there - I do like my resolution. But otherwise, I'm glad I stumbled on this book, which I only discovered through a trailer for the 2019 film version starring Mark Rylance, Johnny Depp and Robert Pattinson, (I'm also glad to see the world is still making such movies alongside the endless superhero blockbusters). Then found the movie available free on Kanopy (at least through our library), and it was really quite good - fairly slow-moving, but stunningly filmed, and with just one additional 10-second scene at the very end which provided (IMHO) a nicer - if still unresolved - ending to the whole thing.



Meanwhile, it turns out Philip Glass wrote a 2005 opera based on the book, which I had also never heard of...so looks like I really need to keep up more on all this culture stuff...