ما هذا الهراء بحق زيوس !
...

n  „Аз сънувам. Понякога си мисля, че това е единственото правилно занимание на този свят.“n

Хипнотизиращ Мураками! – срещите с него са сред най-вълнуващите и запомнящи се литературни преживявания, които съм имала.

Един роман за любовта към книгите, зад които често се крием, за музиката, която ни кара да се чувстваме живи и ни свързва с хората, за разминавания и несподелени чувства, причиняващи болка, странни истории с котки и необикновени, ярки сънища. За виенско колело и стряскащо раздвоение, за необясними случвания, от които да ти побелеят косите, за два различни свята – този отвъд сънищата и реалния, „тази и онази страна“ на огледалото. А попаднеш ли от другата страна, можеш ли да се върнеш обратно?

История за загубите, които оставят след себе си празнота и деформиран свят, за смисъла и тежестта на самотата, за трансформацията, нереализираната цел и копнежи, а музикалният саундтрак към книгата този път е с мелодиите на Брамс и Вивалди. Сексуалността, мистериозната сила, метафорите са така характерни за творчеството на Мураками и толкова гениално преплетени, поднесени на читателя със забележителния му стил на писане. Има много красиви моменти, които препрочитах по няколко пъти и разбира се запазих за себе си, преписани, за да мога да се връщам към тях.

„Спутник, моя любов“ е книга, която се чете в дъждовен ден, ненаситно, а в същото време не искаш да стигаш до последната страница. На места успява да те остави притихнал, да те обърка, натъжи или усмихне, приканвайки те да се замислиш, да въздъхнеш тежко, да се припознаеш, да откриеш нещо ново, да осъзнаеш...

Цитати:

“Защо хората трябва да са така самотни? Какъв е смисълът? Толкова хора по света очакват, надяват се, разчитат на другите да ги направят щастливи и все пак остават безкрайно самотни. Защо? Дали въртенето на Земята не се подхранва от човешката самота?“

„Не хранех лоши чувства към света, но голямата ми страст бяха книгите и музиката.“

„Миу приличаше на празна стая, която всички са напуснали.“

After the excellent Kafka on the Shore and the perhaps much better Wind-Up Bird Chronicle, I've been on something of a Murakami kick. I find his storytelling fascinating, both in device and in style. His use of the extraordinary-as-mundane is a tasty joy for me to indulge. Sputnik Sweetheart, while not as wonderful an experience as the two aforementioned works, was quite a bit of quick fun.

Thematically not dissimilar from Wind-up Bird, this short novel revels in questions of identity, conscious vs. subconscious, the real vs. hidden world, and the nature of sexuality. The book is lean and packed with Murakami-style mystery—that is, both mystery in the detective sense and mystery in something closer to a Pauline sense, a revelation that is baffling to those who don't get it and uncanny to those who do.

Sputnik Sweetheart revolves around three characters: 1) the largely passive narrator, K, a thirty-year-old elementary school teacher and passionate reader who is madly in love with 2) Sumire, a former classmate of K's who dropped out of school to become a writer and who has fallen madly in love with 3) Miu (whom Sumire calls her "Sputnik Sweetheart"), a married woman who imports wine, has a hidden past, and holds no ability to care sexually for her husband, Sumire, or really any other creature. All three are tortured by their own lives and despite the plot involving Sumire's abrupt disappearance off a secluded Greek island (a la L'Avventura), the story is less about the disappearance and K's subsequent investigation, and more a discussion of who people are and what is it that both separates and binds humanity from and to itself.

Sputnik Sweetheart is not the best I've read from Haruki Murakami, but it was certainly worthwhile and a book I hope to revisit in a few years.

*re-read July 2018, rating changed to 4*

I know I may sound like a broken record but Murakami is the man! Don't let the 3 stars fool you. For a Murakami book, 3 stars means it's more than just good whereas for others it means mediocre to just good. I don't know why but he is the only writer that can be repetitive as hell and still create a riveting atmosphere in each of his stories not letting you care about the cliches.

Sputnik Sweetheart takes a glimpse into the deepest aspects of human psychology where the burdens of things such as unrequited love take a literal form. It is probably the most difficult to interpret among the others I've read so far (that is all except three or four). We have pretty much the good old elements as always. The big difference is in the ending which is far more open to interpretations than any other Murakami. It's true that he usually likes to leave many things to the readers' imagination but this one is too ambiguous even for his standards. Personally I liked it. I always enjoy the process of trying to figure out what the hell happened and eventually choosing to believe what "clicks" to me.

As usual, the atmosphere does the trick here. The dark, haunting atmosphere in which normal people get into abnormal situations and reality twists into a dreamlike state where figurative elements materialize and even so much as a phonecall can be the beginning of something extraordinary. Probably one of the most thought-provoking and conversation-striking books of Murakami and in general.

This turned out to be quite an interesting read. For the most part, I was utterly bored when reading this book. It contains long passages of bland thoughts and descriptions, and I was starting to think that I had grown away from Haruki Murakami and his story-telling which I used to absolutely love (I have read quite a lot of his novels through the years).
However, halfway through the novel I encountered what was to become one of my favourite literary scenes (it contains a ferris wheel), and from then onwards the book picked up and caught my attention. For that reason, my rating is an average one. "Sputnik Sweethearts" contains - in my humble opinion - bland story-telling that is hard to get through combined with hugely interesting passages and thoughts on life mixed with some magical realism (as one can only expect from Murakami). In the end, I quite liked this novel, even though it isn't my favourite of his.

n  “Why do people have to be this lonely? What's the point of it all? Millions of people in this world, all of them yearning, looking to others to satisfy them, yet isolating themselves. Why? Was the earth put here just to nourish human loneliness?”n

Sumire is in love with a woman seventeen years her senior. But whereas Miu is glamorous and successful, Sumire is an aspiring writer. Meanwhile Sumire's best friend K wonders whether he should confess his own unrequited love for Sumire.

Murakami is a joy to read. It's never about the plot for me when I read a Murakami book, it's always about the journey that the author takes you through the world of supernatural as if you are lucid dreaming. His writing feels effortless, but it really does have this dreamlike quality to it- he drifts in and out of reality, into magical realism and fantasy, while still keeping one foot on the ground.

Sputnik Sweetheart is strangely haunting but oh so hard to describe; is it a tale of unreciprocated love, unrealized ambition, and desire, of always wanting more. Three poor souls in a love triangle and none can experience love. It's a story about people dealing with loneliness, rejection and how it drastically effects one's life.

This book is heavy, very heavy on metaphors. Some I did get, some I couldn't comprehend and that's a slight complaint that I have with this book. I guess the author does it a little too much with the symbolism and the metaphors. At the end, you would be left with more questions than answers. I have read several interpretations of the ending but I would have loved a little more clarity.

Overall, Sputnik Sweetheart is a sad, whimsical, weird and a heartbreaking tale of unrequited love and unsatiated desires. A good read but not one of Murakami's best. I'm definitely getting a hang of him though and I'm picking up another work of his very soon.

„Дали въртенето на Земята не се подхранва от човешката самота?“


„Спутник, моя любов“ е много силен и трогателен роман... Не стана чак от най-любимите ми книги на чудесния Мураками, но определено ме развълнува и оценявам високо, че в краткия ѝ обем е успял да вложи толкова емоционални послания! Както винаги, авторът задълбочено разсъждава по темата за самотата - нейният смисъл, различни форми и неизмеримо влияние върху хората...

Меланхоличната, но и пленителна история е разказана от анонимен млад учител. Той е влюбен в Сумире - негова приятелка, с която от университетските години обичат заедно да четат и говорят за книги, а и тя мечтае да стане писателка. Сумире обаче не отговаря на чувствата му, тъй като се влюбва в по-възрастната и загадъчна бизнес дама Миу... Към даден момент започва да работи при нея, а след време двете отиват на пътешествие в Европа. Впоследствие се случват доста странни и мистични събития... каквито обаче са характерни за творчеството на Мураками. Част от действието се развива на гръцки остров, чиято атмосфера силно ме впечатли!





„Ненаситно да четем книги за нас бе така естествено, както да дишаме. Винаги когато имахме свободно време, си намирахме някое тихо кътче и прелиствахме страница след страница, до безкрай.“


„Бях още млад и смятах, че в живота непрекъснато се случват такива вълнуващи събития. След време разбрах колко съм се заблуждавал.“


„Миу се вгледала в очите на Сумире, сякаш сама търсела отговор на този въпрос. Дълбок, настойчив поглед, като спокоен поток, на дъното на който се надпреварват безмълвни струи. Единствено времето можело да ги укроти.“


„Ако не можеш да изказваш свободно мнението си за другите, значи светът се е превърнал в мрачно и опасно място, не мислиш ли?“


„Преди броени минути около мен имаше хора, всеки зает с нещо, а сега всички бяха погълнати от тези безименни пламъчета. Гледката бе толкова впечатляваща, че ми се прииска да я изрежа с ножици и да я закрепя с карфица на стената на паметта си.“


„— Какво ли се е случило с котките?
— Не знам… — отвърнала Сумире, изкривила устни и се замислила. — Всички вестници са една стока. Никога не съобщават онова, което действително те интересува.“


„Прощавайте, метафори — трябва да се бърза.“


„— Действително важни сега са не онези големи мъдрости, до които са стигнали другите — рекох тихо на себе си, — а малките истини, до които сам си се добрал. — Винаги казвам това на учениците си. Но дали бе вярно? Лесно е да се каже, но не и да се приложи на практика. Трудно е да се достигне дори до малките истини. А може би колкото по-малка е една истина, толкова по-трудно е тя да се проумее?“


„Мълчанието, което ни свързваше, запълваше празнотата в сърцата ни.“

Ilustração de noINKling

“A resposta está nos sonhos. Em sonhar e voltar a sonhar. Penetrar no mundo dos sonhos, para de lá nunca mais sair. Passar o resto da vida a sonhar.” (Pág. 185)

O escritor japonês Haruki Murakami (n. 1949) – eterno candidato a receber o Prémio Nobel da Literatura - surge em 2016, como principal favorito numa casa de apostas com uma relação de 6/1 – publicou ”Sputnik, Meu Amor” em 2002.
”Sputnik, Meu Amor” tem três personagens principais – quase únicas neste romance:
1 - Sumire é uma mulher com vinte e dois anos que ”(…) lutava literalmente com unhas e dentes para se tornar escritora. Fosse qual fosse o destino que a vida lhe reservava, tudo o que queria era ser romancista. A sua determinação era firme como um verdadeiro rochedo. Não havia nada que pudesse meter-se de permeio entre ela e a sus fé na literatura. (…) era uma incurável romântica, com tanto de obstinada como de cínica.” (Pág. 9 – 10);
2 - K., o narrador, com vinte e cinco anos de idade, um professor primário, inteligente, solitário, com vários relacionamentos amorosos de curta duração, inconsequentes, apaixonado por Sumire, um amor não correspondido;
1 - 2 - Sumire e K. são muito parecidos. ”Para nós os dois, devorar livros era tão natural como respirar. Aproveitávamos todos os momentos livres para nos sentarmos sossegados a um canto, a virar interminavelmente as páginas, umas atrás adas outras.” (Pág. 21);
3 - Miu, a mulher por quem Sumire ”(…) se apaixonou, além de ser casada, tinha mais dezassete anos do que ela. (…) era de nacionalidade coreana. (…) Andava sempre vestida de forma extremamente requintada, usava com discrição pequenos acessórios que custavam os olhos da cara, e conduzia um Jaguar azul-marinho de doze cilindros.” (Pág. 9 – 10);
Após a morte do pai, Miu, fica a gerir a empresa familiar que se dedica a importar vários produtos com destaque a o vinho, acabando por contratar Sumire como secretária particular. Dessa actividade Miu desloca-se com frequência à Europa e numa dessas viagens leva consigo Sumire, acabando por prologarem a estadia, umas pequenas férias, numa minúscula ilha grega.
Inexplicavelmente Sumire desaparece…
Depois há dois documentos escritos por Sumire que K. encontra: o “Documento 1” e o “Documento 2”. No “Documento 1” Sumire escreve um texto intimista, discorrendo sobre vários temas e sobre várias temáticas, com destaque para um sonho que diz respeito à sua vida; no “Documento 2” Sumire escreve sobre um evento, um acontecimento dramático, que aconteceu a Miu e que lhe alterou radicalmente a vida.
”Aquela mulher (Miu) amava Sumire, mas não sentia por ela desejo sexual. Sumire amava aquela mulher (Miu) e, mais, desejava-a. Eu (K.) amava Sumire e desejava-a. Sumire gostava de mim, mas não me amava nem tão-pouco sentia desejo sexual por mim. Pela minha parte, podia sentir desejo por outras mulheres anónimas, mas não amor. Era tudo muito complicado.” (Pág. 139).
”Sputnik, Meu Amor” é mais um livro tipicamente “murakaminiano”, com inúmeras dicotomias, como o amor e o desamor ou entre o sonho e a realidade, o que é verdadeiro e o que é falso, o que é real e o que é irreal – numa narrativa repleta de metáforas e alegorias, uma escrita imaginativa, com um final totalmente em aberto e com múltiplas interpretações.
Li e reli inúmeras páginas. Mas no final as dúvidas e as interrogações persistem…

4.5⭐ rounded up to 5 ⭐!

This tale of mystery and misfortune from Haruki Murakami, enthralled me from start to finish. I enjoyed the unpredictable, slowly unraveling plot of Sputnik Sweetheart, with its subtle twists and turns. In classic Murakami style the story blends the real and surreal into an engrossing mélange that defies logic yet at the same time captivates your imagination. Equally redolent of Murakami are the sensual aspects of Sputnik Sweetheart, which add an unexpected layer of complexity to the narrative.

Interestingly, although the story is overall quite a sad one, I was oddly not left feeling depressed after reading Sputnik Sweetheart. I found myself more adrift in a pensive/reflective mood contemplating the ambiguous ending of this tale. I would definitely recommend this novel to anyone interested in Japanese literature, looking for a not too heavy or too light read.

Per ognuno, ci sono esperienze particolari che è possibile avere soltanto in periodi particolari. Assomigliano a una piccola fiamma. Protetta con cura da persone attente e fortunate, alimentata, portata in alto come una torcia, può anche vivere a lungo. Però, una volta spenta, quella fiamma non tornerà più.

Un libro di desideri e amori impossibili, riflessioni sull’assenza e sulla perdita, arricchiti con quella nota di mistero come solo Murakami riesce a fare.

Così continuiamo a vivere la nostra vita, pensai. Segnati da perdite profonde e definitive, derubati delle cose per noi più preziose, trasformati in persone diverse che di sé conservano solo lo strato esterno della pelle; tuttavia, silenziosamente, continuiamo a vivere.

يبدو إن هاروكى مبيعرفش يكتب رواية من غير ما يحط تاتش الفانتازيا بتاعه
الرواية اجتماعية جدًا .. يمكن تكون بتناقش قضية "الشواذ" لكن برضو تظل اجتماعية، لكن فى تلتها الأخير خرجت عن هذا الاتجاه وانطلقت فى طريق الفانتازيا..

رواية لطيفة جدا الحقيقة

In Sputnik, My Love, the author's Western obsessions are apparent. The book tells the story of a love triangle: an aspiring avant-garde writer, Sumire, falls in love with a mysterious and wealthy woman, Miu, who has a wine import business and studies classical piano in France. The narrator is a primary teacher who, in turn, silently loves Sumire. In the background, the three characters function as satellites in different orbits, which can sometimes meet at one point. This fact brings us to the bizarre title: Sputnik arises from an initial misunderstanding between the two women; one speaks in Jack Kerouac, and the other confuses Beatnik with Sputnik; both laugh. Later, it explained that the Russian word means "travelling companion," thus justifying one of the themes of this book, the demand, the search for something unattainable. When Sumire reflects on his writing, his conception of the world, and the confusion of his feelings, he writes this revealing phrase: "Perception is but the sum of our misunderstandings." We are, therefore, in the field of uncertainty. Because Sputnik, My Love is a poetic journey through the strange orbits of "solitary pieces of metal," each inhabited by a traveler who barely understands his passion. This work is a little novel that reads in a match, and Murakami's trick to grab the reader is to reconcile the simplicity of writing with the thickness of the characters. The author goes out as if he were the judge of one of those rare football games where everything went so well that no one remembers who was mediating the show.