...
Show More
Това, което най-много ми хареса е, че Примо Леви успява много деликатно и ясно да обясни чувства и ситуации, които наричаме необясними. А ги наричаме така не защото са особено странни, чудновати или се случват рядко, не - всеки човек ги изпитва, изживява. Просто опита ли се да ги облече в думи, те се обезценяват, звучат кухо или пошло. А при Леви не е така, напротив! необяснимото, съкровеното за човека се изрича и зазвънтява, и придава повече смисъл и красота на света.
Успях да запомня имената само на два от разказите, които ми харесаха - "Олово" и "Церий". Но се влюбих в историите за Сандро, за Джулия, за събирането на курешки, за острова и разменените жени - да не ги изреждам всичките.
Мисля да прочета и "Нима това е човек". Подозирам, че без стресиращото за мен присъствие на химията книгите на този автор ще ми харесат още повече.
А сега, време за цитати:
"Днес зная, че опитът да се облече един човек в думи, да се възкреси на изписаната страница е обречен, особено човек като Сандро. Той не беше такъв, че да бъде разказан или да му се вдигне паметник - на паметниците гледаше с насмешка. Бе вдаден цял-целеничък в своите действия и когато те се изчерпаха, от него не остана нищо. Нищо освен точно думите."
"Не сме разочаровани от изборите, които сме направили, и от всичко, което ни е поднесъл животът, само дето когато се срещаме, и двамата изпитваме особеното, но не неприятно усещане (многократно сме си го описвали взаимно), че някакво було, повей или търкулване на зар ни е отклонило по два раздалечаващи се пътя, които не са били нашите."
"Смъмри ме: никога не бива да униваме, защото унинието е вредно, значи и неморално, значи и неприлично."
Успях да запомня имената само на два от разказите, които ми харесаха - "Олово" и "Церий". Но се влюбих в историите за Сандро, за Джулия, за събирането на курешки, за острова и разменените жени - да не ги изреждам всичките.
Мисля да прочета и "Нима това е човек". Подозирам, че без стресиращото за мен присъствие на химията книгите на този автор ще ми харесат още повече.
А сега, време за цитати:
"Днес зная, че опитът да се облече един човек в думи, да се възкреси на изписаната страница е обречен, особено човек като Сандро. Той не беше такъв, че да бъде разказан или да му се вдигне паметник - на паметниците гледаше с насмешка. Бе вдаден цял-целеничък в своите действия и когато те се изчерпаха, от него не остана нищо. Нищо освен точно думите."
"Не сме разочаровани от изборите, които сме направили, и от всичко, което ни е поднесъл животът, само дето когато се срещаме, и двамата изпитваме особеното, но не неприятно усещане (многократно сме си го описвали взаимно), че някакво було, повей или търкулване на зар ни е отклонило по два раздалечаващи се пътя, които не са били нашите."
"Смъмри ме: никога не бива да униваме, защото унинието е вредно, значи и неморално, значи и неприлично."