„Жестокостта никога не запазва равновесието, нит�� пък поправя грешки на миналото. Жестокостта просто зарежда бъдещето с още по-голяма жестокост. Тя сама се обезсмъртява със себе си в една особено дивашка форма на кръвосмешение. Всеки, който извърши жестока постъпка, извършва и всички бъдещи жестокости, породени от нея.“


Развилнялата се религия на Дюн се оказва много по-страховита от тамошния пустинен климат! Дори когато условията за живот постепенно се подобряват, обществото все още е останало в примката на догматичната мистика...

„Децата на Дюн“ представлява много силен и логичен завършек на първата трилогия за въпросната планета! Книгата изисква повече съсредоточаване на вниманието от предните две части, понеже авторът е създал още по-сложна плетеница от философски размисли, но същевременно е все така вълнуваща приключенска история. Франк Хърбърт брилянтно осмива религиозния фанатизъм, разказвайки ни за съдбите на страхотно изградените си персонажи... Книгите са невероятна наслада за всеки почитател на качествената фантастика!

Наследници на имперската власт са близнаците Лито и Ганима, обаче Алая притежава силно политическо влияние. Джесика неочаквано се завръща на Аракис, а междувременно загадъчен сляп проповедник отправя проницателни послания сред хората. Отново ставаме свидетели на любопитни заговори и епични събития...






„Едно от най-ценните му качества бе пълното покритие между думи и дела. Той неизменно казваше това, което искаше да каже, и винаги го изпълняваше.“


„Не можем и да сподавим миналото без остатък. Длъжни сме да го използваме, като го превърнем в сплав.“


„Хората от новите общности са по-непостоянни и по-открити; те по-често се карат и са по-малко подвластни на авторитети. Хората от старите сийчове са по-дисциплинирани, по-склонни към групови действия и мотивирани за упорита работа; те се отнасят и с по-голямо внимание към своите ресурси. По-възрастните все още вярват, че подреденото общество е идеалната реализация на отделния индивид. Младите непрекъснато се отдалечават от този възглед. Останалите от предишната култура отломки поглеждат към тях и казват: „Смъртоносният вятър е издълбал вашето минало.“


„— За да съществуваш, трябва да изпъкваш, да се отделиш от обкръжението — рече Проповедникът. — Вие не мислите, по същество ви няма, освен ако не искате да рискувате собствения си здрав разум при оценката, която давате на съществуването си.“


„Неизвестното е навсякъде и по всяко време. Точно там ще търсиш вест от познанието.“


„Знаенето е бариера пред научаването. В течение на няколко мига се остави да бъде в резонанс, без да иска и без да пита.“


„Мирът изисква вземането на решения, но никога не стигаме до окончателното, а само си проправяме път към него. Самото определение на трайното решение говори за мъртво решение.“


„Фарад’н се бе научил да слуша внимателно, задържайки въпросите си, докато ги огледа от всички страни, за да им придаде формата на режещо острие.“


„Ето я и твоята прокълната вселена! — помисли Лито.
Гледана отблизо, тя приличаше на обградилия го отвсякъде неспокоен пясъчен свят — място на промени и на единствени по рода си неща, струпани безразборно едно върху друго. При взор отдалеч обаче се виждаха само общите мотиви на схемата, което подмамваше човека да повярва в абсолютни мерки и понятия.
Мислейки в абсолютни категории, можем да изгубим пътя си.“


„Дори само това придвижване в обратна посока бе достатъчно силен сигнал и предупреждение за процесите, протичащи в Империята. Едно състояние на нещата се превръщаше в огледало на друго.“


„Нещо, скрито в гласа и тона на слепеца, както и в маниерите му, запали у него ярост, която в миг изгоря и се превърна в почти зашеметяващо спокойствие.
— Отговори на въпроса ми — рече Проповедникът.
Халик почувства как думите засилват концентрацията в това място, в този миг и в неговите изисквания и потребности. Положението му във вселената сега се определяше единствено от собственото му съсредоточаване. Не остана никакво време за съмнение.“


„Той ни научи, че непримиримите противоположности съществуват единствено в предразсъдъците на хората. Никой не може да отдръпне булото на Времето. За вас е възможно да разкриете бъдещето или в миналото, или в собственото си въображение. Така връщате обратно способността за осъзнаване в същността си на индивид.“

Šī grāmata noteikti ir interesantāka par sāgas otro daļu, tomēr arī šeit brīžiem bija mazliet grūti - čupu čupām filozofija un vēl lielākām čupu čupām sazvērestības tādā mudžeklī, ka knapi izsekot, kurš kuru čakarē. Interesanti? Jā. Iespaidīgi? Pilnīgi noteikti. Bet brīžiem nākas apbruņoties ar pacietību. Sēriju noteikti turpināšu (kamēr neesmu aizmirsusi, kurš ko darīja un ar ko), bet noteikti ne uz karstām pēdām. Bišķi jāatpūšas.

n  ”I must not fear.
Fear is the mind-killer.
Fear is the little-death that brings total obliteration.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing......Only I will remain."n

If you have read at least Dune you must be familiar with the above “Litany Against Fear”. I don’t know about you but it gets old very fast for me. When it shows up in Children of Dune I read it like “I must not fear. Fear is the mind-killer.” – SHUT UP! Fortunately it only appears once but Mr. Herbert still sneaks in the odd snippet here and there whenever I am feeling too complacent.

To my mind the Dune series really finishes with this third volume. It ties up all the loose ends nicely and ends on an optimistic and suitably poignant note. Come to think of it the very first Dune novel feels very complete within itself, and you could read it as one of the greatest standalone sci-fi novels of all time (or one of the most overrated if it doesn’t do it for you).

So the Atreides are at it again with their mystical shenanigan. These Atreides are so damn verbose 24/7, I swear none of them is capable of speaking like a normal person. I can not imagine how they say “pass the salt” at dinner without mentioning the cosmic ramifications should the salt passing project not be successfully concluded. That said Children of Dune is actually quite an entertaining read, much more so than Dune Messiah which often had a soporific effect on me when I was reading it. Children of Dune focuses on the two Atreides kids, Leto and Ghanima (or non-kids because their heads are stuffed full of their ancestors’ memories and it makes them super weird). Their father, the legendary Paul Atreides A.K.A. Muad’Dib walked off into the sunset of the Arrakis desert nine years ago, very pissed off about what the world has come to thanks to his leadership. He is now presumed dead as the Dune desert is deadly and not conducive to a pleasant stroll after dinner.

The planet Arrakis has come a long way since we first encountered it in Dune the terraforming project is going well and water is more abundant with plants appearing in some areas, other areas of the global desert is becoming moist. Rains and clouds are often seen and early in the novel eight Fremen drown in a flashflood. When you have a culture based on the scarcity of water this development really turns the world upside down. The cultural and social ramifications of Arrakis becoming more watery are the most fascinating aspect of the book for me.

The book starts off slowly (as most books do) with the introduction of the Atreides twins and ambles along pleasantly enough. At almost exactly the half way point Mr. Herbert suddenly shifts gears and the novel becomes much more plot intensive and relatively fast paced. Exciting things are certainly afoot in the second half the the novel; featuring a murder plot involving tigers, a possession that makes you fat, the birth of a sort of Duneman superhero and many spoilerish things that I won’t mention (probably said too much already – sorry!).

All in all a fun read, there is plenty of subtexts and philosophy to think about if you want to (I had my brain switched off, it’s my standard mode). The theme of religion and fanaticism is ever present. I don’t know if I will go on to read God Emperor of Dune and the subsequent volumes. I am afraid of coming across the Litany Against Fear again.