لفترة ما في التسعينات، كانت ناعومي كلاين هي الصوت الأميركي الأكثر غضباً ورفضاً لكل نتائج العولمة والثقافة الاستهلاكية التي أصبحنا نعيشها في كل دقيقة وساعة من حياتنا. تحكي كلاين عن طفولتها ومراهقتها قائلةً أنها كانت مهووسة بالموضة والأزياء وأغلى السلع والبضائع، وأنها كانت تقيم نفسها والآخرين من خلال ما يمتلكونه. وكانت تحلم بالعمل في إحدى الشركات الدولية الكبرى.

ولكنها تغيرت فيما بعد، وهذا التغير الذي نضج أثناء عملها في مجلة "تايم" الأميركية الشهيرة جعلها ترى أضرار العولمة نمط الحياة الاستهلاكية على حياة البشر وأخلاقهم ومعاملاتهم اليومية، وكذلك مستويات الفقر والمعيشة في بلدان العالم الثالث.

نشرت ناعومي كلاين هذا الكتاب في العام 2000، ينقسم الكتاب إلى 4 أقسام وهي: بلا مكان، ويتحدث عن غزو الاعلانات التجارية للفضاء العام في أي مجتمع. أم القسم الثاني من الكتاب وهو : بلا اختيار، ويتحدث عن الأساليب المختلفة التي تستعملها الشركات العالمية العملاقة للقضاء على صغار التجار وأصحاب المحلات والأعمال الصغيرة المستقلة. أما القسم الثالث من الكاتب وهو : بلا وظيفة، فيتحدث عن الطريقة المشابهة التي يقترب فيها العمل في الشركات الكبرى من العبودية، بدون أن يشعر العاملون هناك بذلك. ويتحدث القسم الأخير من الكتاب وهو : بلا ماركة، عن الحراك العالمي ضد سيطرة الشركات الضخمة المتعددة الجنسيات والثقافة الاستهلاكية على حياتنا.

يتميز الكتاب بأسلوب الكاتبة السهل الممتنع (باللغة الإنجليزية) ويتميز كذلك بالأمثلة الواقعية التي صاحبت جميع أقسام الكتاب. كما أن الكاتبة لم تعتمد فحسب على خبرتها كصحفية، بل قامت بمقابلة عشرات العاملين في الشركات الكبرى التي أضحت توجه أسلوب حياتنا، وتقوم ناعومي كلاين بكشف تفاصيل الفساد الأخلاقي وفساد الذمم المنتشر في هذه البيئة.

الكتاب يستحق القراءة وخاصة لمن يريد أن يزيد معرفته عن العالم الاستهلاكي الذي نعيش فيه اليوم.

Dużo ciekawych wiadomości, jednakże nagromadzenie ich w jednym rozdziale może sprawiać czytelnikowi trudność. Kilkaset nazwisk, dat, firm, liczb, wykresów, haseł. Do tego kilka tematów podjętych równocześnie i pozostawionych bez refleksji, wyciągnięcia wniosków, podsumowania czy konkluzji. Po prostu przedstawiono nam fakty, kilkaset analiz, mnóstwo przykładów i tysiące danych, jednakże nic z tego nie wynika. Sami mamy wyciągnąć wnioski? Taki rodzaj Biblii bez morału?

I to co boli najbardziej- Autorka nie starała się w ogóle być obiektywna. Przedstawia swoje racje i spojrzenie na daną sprawę. Brak tu neutralności i bezstronności. Coś ją boli i nie pozostaje obojętna- w porządku, ale jej przekonania i ideologia przybierają monstrualne rozmiary. Napisała więc ‘Ewangelię antyglobalizmu’ na potrzeby własne, czy chce czytelnikowi przybliżyć funkcjonowanie międzynarodowych korporacji oraz ich wpływ na nasze życie?

Twenty years from its initial publication, No Logo remains sadly relevant in its diagnosis of the adverse effects of brand culture. It is a lament for the public and private space being invaded by consumer brands and a warning about the effects of globalization on the "undeveloped" countries blessed by the economic wellspring of Western industry. The discussion of the ways brands (and, by extension, most limbs of capitalism) co-opt youth culture and identity politics is especially on point. It's distressing to see a call from the past to move beyond issues of representation and focus our collective struggles on issues of material conditions, given how much of "progressive"/liberal discourse remains mired in the former. I appreciate that a significant portion of the book is devoted to how people have fought back against rampant branding, even though the strategies discussed aren't entirely convincing. Encouraging people to leverage their collective buying power to reprimand corporations is admirable, and it's true that corporations can wield more influence than the government, but dismissing the idea of closely analyzing and seeking to change the political systems which enable the corporate abuses discussed seems shortsighted. While there is some early discussion of how neoliberal reforms opened the gates for brands to run wild and free, I would have preferred a more in-depth analysis of how the extractive nature of capitalism made the outsourcing of jobs and exploitation of international workers inevitable. Klein seems to believe there is some ethical version of capitalism that can exist, which I'm not especially convinced of. Nonetheless, I was informed and entertained by this book and it is excellent food for thought as someone going into a field that worships brands and branding.

I HATE ADS!!!!!!

This is my bible. Why? Well, we live in an age when every experience, from driving down the street, to listening to music or surfing the internet, all result in one inevitable conclusion- commercial bombardment. This book illustrates how before advertising, people actually cared which shoe lasted longest or looked best. Now, people are more concerned with branding. The modern corporation devotes enormous time and money to figuring out how to sell cool to the youth of America. And Naomi Klein, evenhandedly, describes both the problem and those who resist. It's incredibly fast, as it's filled with interesting anecdotes about products we've come to love.

I read this after the horrible time of post-9/11. This is an excellent anti-corporate militancy, which gave me a hell of a lot informations about the political discourse of the time. Reading Chomski, and then Naomi Klein, I become familiar to political analysis of Arondhati Roy and Goenawan Mohamad and many others in connection with invasion of Afghanistan and Iraq. Naomi Klein in the begining page refers to Indonesian writer Y.B. Mangunwijaya; "You might not see things yet on the surface, but underground, it's already on fire."

نمی دانم ترجمه ی فارسی عنوان این کتاب، چه می شود؛ "نه علامت مشخصه"!؟ اثر شگفت انگیز خانم "نوامی کلاین"، یکی از همین کتاب های "نسوخته" اما "گم شده" در انبوه رسانه هاست. "نو لوگو" مجموعه ی مقالاتی ست که بصورت روایی در چهار بخش تنظیم شده: "نه قضا"، "نه انتخاب"، "نه شغل" و "نه علامت مشخصه"، که در سفیدی میان سطور درخشان و ارقام هول برانگیزش، بسیاری ناگفته ها در مورد امپراطوری انحصارات بزرگ نهفته است. خانم "کلاین" در این کتاب 480 صفحه ای روایت می کند که چگونه رشد و بالندگی انحصارات فراملیتی که جملگی از قوانین "دنیای آزاد" بهره می برند، به استثمار بیش از سه چهارم مردم دنیا و تقریبن هفتاد درصد اقتصاد بازار آزاد دنیا می انجامد! به این صورت، شهروندان این جهان هم چون "فاوست"، شیره ی زندگی خود و فرزندانشان را هر روز در مقابل یک لبخند، به شیطان انحصارات بین المللی می فروشند!
خانم "نوامی کلاین"، نویسنده و مبارز آزادی بیان و حقوق بشر، در 1970 در مونترآل (کانادا) به دنیا آمده و ساکن تورنتو (کانادا)ست. و کتابش؛ "نه علامت مشخصه" که از کتاب های "نسوخته" اما "دفن شده" در جهان تولید و "بازار آزاد" است، در سال 2000 در لندن به چاپ رسیده است!

This will be my first book on goodreads.com, officially. The most "Adult" book I have read, alongside Howard Zinn's A People's History of the United States, in my twenties. I have the biggest crush on Naomi Klein. For anyone interested in the negative effects of corporations on third-world companies I would also recommend reading The Corporation (or just watch the documentary, which includes interviews with both Naomi Klein and Howard Zinn. I recommend watching the documentary since it includes a bonus dvd apart from the documentary of prominent figures talking specifically about certain issues. You also get to SEE Naomi Klein, ha ha). It brings to the reader's attention the phenomenon of Branding, like Starbucks, Starbucks, Starbucks!!! for example, the word itself being etched into the psyche of the collective unconscious, as a form of corporate advertising.

This is an extremely important book even if some of Klein's optimism for taking back our community spaces and for trimming back corporate rule of government was curtailed by the September 11 attacks.

The anti-corporate movement has had a lot of hard times in the 10 or so years since No Logo was written, but the past year has shown there is signs for hope. Despite this such "common sense"like "multinationals are job creators" continues to be parroted as fact even though it has been throughly untrue for 15 or so years (and throughly debunked in this book).

It's time for an update, a "No Logo 2". The breathtaking situation described in this book becomes mind blowing when you realize that corporate control of our lives has gotten a degree of magnitude worse and the world is at a crisis point. Hopefully we will go the correct direction and it would be great if Naomi Klein gave us some new pointers.

I never really minded the Honda Civic Tour or the Coca-Cola Tutoring program at my old school in Brooklyn, but this book makes it clear how these sponsorships have become out of control. The branding of our everyday lives now extends to education, public spaces, and the banner I recently saw directing people to a COVID testing site that emphasizes it's next to Walmart and has a picture of a Pepsi. This goes even further into corporations influencing foreign policy, a loss of jobs, and sweatshops in third world countries. I thought I always knew corporations are fucked up and sweatshops are bad, cheap places probably make their clothes in sweatshops etc.....but this book really shows you how these corporations are making their profits off the exploitation of labor in other countries, mostly young women and LEGALLY. These very same corporations will sell feminism and empowering young women back to you on their future advertisements. Everything in this book is so well documented with plenty of evidence and over a hundred pages of citations......would have given it 5 stars if I hadn't read it after The Shock Doctrine by Naomi Klein, probably the most influential non-fiction book I've read so far.

I did really, truly find this book interesting and its topic important. There really isn't another way to discuss such matters as these than Klein's sometimes on on ongoing rant. I do agree with a variety of her points and find her a fascinating person in general, I mean, to go all the way deep into where it all lies in the gutter and tell it to us who just sit on our couches at home going "Learn me!"
Well, the only thing is just a tiny little thing that I just didn't find her style of writing and the way she told things too appealing. That's it. I liked all of the book except for how it was told, so I'm a bad reader now? Well, let's save some face and end with I liked Shockdoctrine better.

Blog comments:

I have decided to start reading no logo by Naomi Klein cause I think it will be amusing to take it in to work for breaks. I am having quite the literate summer, but needed a break from fiction after having a bit of an overdose in the past three weeks. I wish there was some sort of funky book club around-I think it would be fun. I just own sooooo many unread books.

**********************************

I've never seen Zorba the Greek, or read it in fact. Perhaps I will add it to my list, though the list has not been moving so quickly what with all the jobs. No Logo is taking me forever, interspersed with small amounts of the women travel anthology. I tried three times to read the Hobbit and never got more than 100 pgs through it. Don't know why really.

Work is very, very depressing. A read a quote once that people who do menial, boring work tend to have menial boring personalities. Ha, no doubt. I keep myself sane by reading no logo on my breaks cause it makes me feel somewhat intellectual and keeps my moral outrage working, rather than stagnating like most of my brain.

Все се чудя защо почти всички хора в почти всички малоумни американските филми работят в „маркетинга“. Толкова ли няма други интересни и значими професии, та все се занимаваме с „маркетинга“. Наоми Клайн донякъде обяснява защо – марковите компании вече не продават груби стоки, а „преживявания“, „начин на живот“ и прочие простотии. Т.е. вие не си купувате някакви си прозаични обувки, с които краката ви няма да мръзнат, а си купувате „спортен дух“, или „уникално извивяване“, или ставате част от елитен клуб. Така че супермарките се разграничават от продукта, който се предполага, че е в основата на дейността им. Затова не им трябват работници във фабриките, а маркетолози, продавачи на мечти. Затова и продуктите на Найк, Адидас, Рийбок, Gap и пр. се произвеждат не във фабрики, собственост на компаниите, а от подизпълнители в третия свят, които плащат на работниците си – предимно млади жени в тийнейджърска възраст – толкова, колкото да не умрат от глад, а понякога и по-малко. Но супермарките са чисти, защото те поръчват продукт, който друг има ангажимента да произведе на възможно най-ниска цена, при това както намери за добре. Печалбите се използват за още маркетинг, за изкупуване на други бизнеси, за пазарна експанзия, за космически хонорари на спортни и други звезди, които да рекламират измислиците.
Книгата не казва нищо, което не знам. Писана е преди почти 25 години и тези проблеми са осветени отдавна – за който се интересува. Но интересуващите са учудващо малко на брой – това може да го каже всеки, който има тийнейджъри вкъщи. Рядко някой от тях, а и родителите им, се интересува от къде идват марковите парцалки, въпреки че на етикетите пише „Made in Bangladesh”. А те идват от фабрики в страни, които продават поданиците си на корпорациите, като не прилагат никакво трудово законодателство, не събират данъци, не изискват социално и здравно осигуряване за работниците. По този начин мантрата, че чуждестранните инвестиции помагат на бедните държави се оказва голяма лъжа – няма никакви инвестиции, а само най-примитивна експолоатация. Няма създаване на постоянни работни места, нито внедряване на технологии, защото производството постоянно се мести от една държава в друга, в търсене на по-ниски надници и по-дълга „данъчна ваканция“. Няма базов доход, който да се влее в бедните икономики, защото заплатите стигат за купичка ориз и легло в общежитие. Но кой да мисли за това, след като не си купува яке, а „чиста емоция“?
Друга лоша новина – корпорациите – производители на потребителски стоки постоянно търсят вдъхновение от културата, от социалните движения за повишаване на продажбите си. Нямат притеснения да използват феминизма, движенията за правата на цветнокожите, гейовете и всяка друга онеправдана група, за да продават. По този начин се появяват United colors of…., рекламни кампании с целуващи се моряци и пр. Така гръндж музиката от форма на протест се превръща в модни линии за милиарди. Така става и със стремежа на хората към чиста храна, затова напоследък всичко е „домашно“ и „ръчна изработка“. Лъжи и маркетинг на всеки ъгъл.
Добрата новина е, че притчата за Давид и Голиат е стара колкото цивилизацията. Следователно колкото и да са силни корпорациите винаги ще има активисти, които да ги нападат, които да организират общностите за съпротива срещу пълното брендиране на живота ни. Книгата описва някои успешни акции на съпротива срещу Найк, Шел и Макдоналдс – всяка срещу различен проблем. Найк използват робски труд в т.нар. зони за обработка на експорта. Шел поддържат военното правителство на Нигерия и съсипват народът огони, като добиват нефт от техните земи в делтата на река Нигер. Макдоналдс не позволяват на никой да говори лоши неща за тях и по този начин ограничава свободата на словото, от което някои хора истински се разстройват. Корпорациите отвръщат на удара, но винаги има нови поколения активисти и така животът си върви, след всеки конфликт нещо се променя към по-добро. Макар и бавно – кратка справка в нета показва, че земята на огоните продължава да е съсипана от нефтените разливи, храната на Макдоналдс едва ли може да се нарече храна, надниците в Бангладеш пак са на ръба на жизнения минимум. Но когато проблемите са осветлени всеки може да вземе решение за потребителското си поведение, затова книгата е важна.