...
Show More
... когато е пропуснат правилният момент, когато някой твърде дълго е отказвал нещо, когато някому твърде дълго е било отказвано нещо, то идва твърде късно, дори в крайна сметка да е усвоено с усилие и прието с радост. Или може би "твърде късно" не съществува, има само "късно", а "късно" при всички положения, е по-добре от "никога".
"Четецът" от Бернхард Шлинг, беше една от онези книги, които дълго отлагах във времето. Понякога всеки читател си има усещане кога трябва или не трябва да посегне към даден роман. Дали е интуиция не знам, но съм убедена, че историята, която трябва да те намери, винаги стига до теб.
За тази история ми е трудно да говоря и не знам как да ви опиша какво ме накара да почувствам. Беше моята книга. Авторът успя да каже всичко: кратко, красиво, рационално, логично, подредено, неемоционално и в същото време, така че да ти пръсне сърцето от емоция. Многократно затварях книгата по средата на някое изречение в опит да се самосъхраня.
Хана е на 34, Михаел на 15, когато се срещат и започват любовна афера. Михаел се влюбва в Хана, Хана обича той да й чете. Но любовта не стига и двамата се разминават във времето. Срещат се години по-късно, когато Михаел е студент по право и попада в съдебната зала на дело, което се води срещу Хана. Дело срещу жената, заемала длъжността надзирател в Аушвиц.
През целият роман присъстваме в спомените на нашия главен герой. Книгата е ретроспективна и е разписана като поток на мисълта. Истинска вихрушка от емоции, от морални и етични казуси, от въпроси кое е допустимо и кое не е. Военното време прави ли те лош човек или войната е само оправдание. Маска, зад която се крием и вършим злини.
"Четецът" от Бернхард Шлинг, беше една от онези книги, които дълго отлагах във времето. Понякога всеки читател си има усещане кога трябва или не трябва да посегне към даден роман. Дали е интуиция не знам, но съм убедена, че историята, която трябва да те намери, винаги стига до теб.
За тази история ми е трудно да говоря и не знам как да ви опиша какво ме накара да почувствам. Беше моята книга. Авторът успя да каже всичко: кратко, красиво, рационално, логично, подредено, неемоционално и в същото време, така че да ти пръсне сърцето от емоция. Многократно затварях книгата по средата на някое изречение в опит да се самосъхраня.
Хана е на 34, Михаел на 15, когато се срещат и започват любовна афера. Михаел се влюбва в Хана, Хана обича той да й чете. Но любовта не стига и двамата се разминават във времето. Срещат се години по-късно, когато Михаел е студент по право и попада в съдебната зала на дело, което се води срещу Хана. Дело срещу жената, заемала длъжността надзирател в Аушвиц.
През целият роман присъстваме в спомените на нашия главен герой. Книгата е ретроспективна и е разписана като поток на мисълта. Истинска вихрушка от емоции, от морални и етични казуси, от въпроси кое е допустимо и кое не е. Военното време прави ли те лош човек или войната е само оправдание. Маска, зад която се крием и вършим злини.