Самото падане на Берлин е просто момент в книгата на Бийвър - впрочем не е ясно в кой точно "момент" целият град пада под съветска власт. Британският историк представя по-скоро очерк на последните дни на Третия райх, в които нацисткият режим и останалите му верни поддръжници организират безсмислен отпор срещу многочисления враг от Изток (на този от Запад биха желали, при възможност, да се предадат), който пък е готов също толкова безсмислено да хвърли десетки хиляди животи (в последната седмица-две от една на практика приключила война) в името на един символичен акт - превземането германската столица и евентуалното пленяване на Хитлер и неговите т. нар. "златни фазани".

В наратива има много фактология, която ще измори и откаже част от читателите - движението на военните части по фронтовете, разузнавателни доклади и т. н. Информацията при все това е представена максимално увлекателно и все пак научно издържано (с препратки към архивните материали). Книгата е смесица от военна и донякъде социална история. Описанието на битките и движенията на военните части е съпроводено от описания на личните впечатления и преживявания на участниците в тях от двете страни (военни и цивилни). В тази връзка, доколкото ми е известно, Бийвър успява да си навлече гнева на част от руските историци от старата школа с описанието си на издевателствата, които извършва Червената армия срещу врага и особено срещу мирното население. Специално оръжие в арсенала на "червения терор" се оказва сексуалният нагон на съветския войник. Броят на посегателствата срещу германските жени е висок до ниво, което всъщност ги банализира. Самите жертви започват да гледат на насилванията като на нещо разбираемо, нещо, което трябва да се изтърпи.

В книгата на Бийвър няма добри и лоши - и сред победителите и сред победените има такива. Немските войски и СС стоят зад колосални и много по-подробно описани в историческите книги зверства (макар и от различно естество) в окупираните територии до 1945 г., но изкупени ли са с това греховете на Червената армия към чужди, а и впрочем към свои? Историкът не трябва да се поддава на изкушението да прави подобни морални оценки. Неговата работа е да хвърли максимална светлина върху фактите, не да ги крие или оправдава. В "Падането на Берлин 1945", без да съм съгласен с всички негови тези, смятам, че Бийвър прави точно това - чертае една възможно най-обективна картина на заключителните дни на Втората световна война в Европа и на експеримента, наречен националсоциализъм.

I find the downfall of Hitler and Berlin to be one of the most fascinating aspects of WWII. This book treats the subject with fascinating detail. But I will say, for the one not interested in a lot of battle details, this book can be a bit tedious. Also, the author is intent on showing the depravity of the Soviet Union in these events as well, so there's a great deal of discussion of mass rape and other crimes of the invading soldiers. It's really hard to stomach at times. Overall though, this is a great book for one who enjoys reading WWII history.

Beevor’s “Berlin” was my first ever novel by this renowned modern historian. Although it proved to be an engaging read from start to finish, some major flaws made me doubt the quality of its editing and, ultimately, made me regard it as an entertaining though imperfect book.

Pros:
— The amount and quality of research put into this work is astounding. From a documentary perspective as well as from the individual experiences of the soldiers, civilians and leaders, I doubt that any author has put more research into the subject matter than Beevor, considering the declassified documents he had access to, as opposed to previous fellow historians.
— The rape of the women in Germany by Soviet soldiers is nowadays a taboo and mostly overlooked affair, but Beevor certainly holds no punches whilst acknowledging in the foreword what a delicate subject it was, and still is, and to what extent it still affects diplomatic relations.
— For a book just shy of 500 pages, it’s easily readable and a real page-turner.

Cons:
— Beevor and his editors display either very mild signs of a potentially early onset amnesia or an arrogant lack of confidence in the reader’s ability to hold on to the information presented to them. For instance, Zhukov and Chuikov’s rivalry is introduced to the reader a remarkable three times throughout the novel. The irony of General Wielding’s appointment as commander of the defence of Berlin is mentioned twice (whilst exposing the satire that led to his appointment, albeit in slightly different words, within the span of 70 pages), among other examples of duplicate information. Although the author attempts to stick to a chronological timeline, there are several jumps in time to a few weeks or months either back or ahead (which explains why Wielding’s appointment is narrated in present time at different stages of the book). This in my opinion unnecessarily complicates the flow of the narrative.
— I can’t forget Barbara Tuchman’s pledge not to indulge in assumptions or guesses as to the historical character’s thoughts or feelings, but Beevor constantly second-guesses the players’ thoughts and intentions at almost any given opportunity. There is definitely a psychological aspect in the retelling of decisions made by world and army leaders, but the unwarranted interpretation of their thoughts and feelings cheapens, in my opinion, the true nature of historical research.

So much rape.

A challenging read, but at the same time a must-read.

Nem véletlenül tartott másfél hónapig az elolvasása. Némely rész picit száraz volt (és néhány orosz névvel meg ilyenekkel bizony meggyűlt a nyelvemnek a baja, mert mostanában hangosan olvasok magamnak), de nem kellett sokáig várnom a „szaftosabb részletekre”. Vizuális típus lévén a legborzasztóbb részeknél volt, hogy le kellett tennem, annyira magam előtt láttam a dolgokat. Nem is tudom, mit mondhatnék még, @Kuszma mindent leírt már előttem. :) Jöhet majd a Sztálingrád az írótól hamarosan.

„Падането на Берлин -1945“ на Антъни Бийвър е колосален документален труд. Изследва много документи и архиви, за да ни представи една реалистична картина на Втората световна война и по-специално годините около падането на Берлин. Изчистена от всякакво политизиране, Бийвър представя тази част от историята на света чрез документалния разказ на останалите живи участници от всички воюващи страни и проучените множество документи, пречупени през неговата гледна точка. Но най-хубавото е, че ни дава възможност да се запознаем с неща, които бяха и все още са табу. От едната страна герои, от другата страна герои, „За родину, за Сталина“ и други пропагандни клишета, които нямат нищо общо с истината или поне с цялата истина. Най-голямата грешка е, че изобщо се е състояла тази война, но има много грешки от чисто военно естество и от двете страни. Например има „чести случаи на взаимна стрелба между нашите собствени войски“, пише генерал Лучински. Ще засегна част от нещата, за които не се е писало и говорило много, а и сега малко хора знаят.

Ето например, въпреки големия брой части на НКВД изпратени в тиловите райони контролът върху личния състав на Червената армия е изключително слаб, защото дисциплината отслабва след настъплението към „процъвтяващи райони“. Бойците виждат, че „гнилият капитализъм“ не е никак гнил. И се започва едно разграбване и унищожаване на имуществото на местните, а германските цивилни се използват за принудителен труд и се убиват по всякакъв повод и без причина. Мобилизират се всички трудоспособни германци и се иззпращат в Белорусия и Украйна за „поправяне на щетите от войната“. Макар и значително по-малко, отколкото се е надявал Сталин, удовлетворението им е, че те страдат толкова, колкото съветските работници, „реквизирани“ преди това от Вермахта. Сред тях има много жени, на които положението е още по-неприятно. Нечовешки зверства, изнасилвания, изтезания и убийства на жени по целия фронт до Берлин. И какво безочие от страна на ръководството на НКВД, не наказват своите служители, че са изнасилили, а за това, че са се заразили с венерически болести, които са предавани на жертвите от предния изнасилвач. Още по-потресаващо е, че офицерите и войниците от Червената армия изнасилват украински, руски и белоруски жени и млади момичета, освободени от трудовите лагери в Германия. Точно тези злодейства не могат да послужат като оправдание за насилието от страна на нацистите в Съветския съюз преди това. В основата на тези изнасилвания е, че по време на война, военните са извън контрол, без страх от отмъщение, бързо се връщат към примитивните форми на мъжката сексуалност. В тази сексуалност има тъмно пространство, което много лесно се събужда в ситуация на война. Една от жертвите на насилие, Мария Шаповал, обобщава всичко.

„Ден и нощ чаках Червената армия. Мислех, че ще ни освободят, а се оказа, че нашите войници се отнасят нас по-зле и от германците. Съжалявам, че изобщо съм жива.“

Каква обида и каква травма е нанесло всичко това върху съзнанието на тези млади жени, както и върху тяхното психическо и физическо здраве. Сякаш им отмъщават, че са се оставили да бъдат пленени от германците и не са спазили указанията на Сталин, че или с партизаните или в Червената армия, но никога живи при врага. Ето още едно свидетелство от Ева Щул.
„Баща ми и двамата
ми братя постъпиха в Червената армия още в началото на войната. Скоро дойдоха германците и насила ме откараха в Германия. Изпратиха ме да работя във фабрика. Плаках и с нетърпение чаках да дойде денят, когато ще ме освободят. Скоро дойде Червената армия и нейните войници ме обезчестиха. Разплаках се и разказах на висшестоящия офицер, че и братята ми се сражават в Червената армия, а той ме преби от бой и ме изнасили. По-добре да ме беше убил.“

Как само си е играл Сталин със страха на хората. От всички освободени военнопленници сформират резервни батальони, за да бъдат подготвени за последната офанзива на Берлин. Това обаче е временно отлагане на присъдата, заради това, че са се предали на врага. Като приключат сраженията, голяма част от тях ще бъдат пратени в лагерите на ГУЛАГ. Според Солженицин това е най-отвратителното събитие в историята на Русия, за което казва: „да предадеш собствените си войници и да ги провъзгласиш за предатели“. Обвинява Сталин и държавата в некомпетентност, защото не са били готови за германското нападение от 22.06.1941 г., като прехвърля вината на тези под него и на пленените войници. Червеноармейците от НКВД и СМЕРШ разстрелват на място сънародниците си в германска униформа (между 1-5 милиона), независимо дали са били пленени, или са се предали доброволно. Същото се случва и при германците, самоизбиват се и насилват където им падне.

В дните преди влизането на Червената армия в Берлин, нацистите дотам са го докарали, че заедно с прочистване на болните и изтощени лагеристи, на собствената си армия, са мислели и за масово самоубийство, както разбираме от иронията на Адолф Айхман.

„Няма нищо сложно, трябва само да се издаде заповед за организирано масово самоубийство и ще е напълно достатъчно.“

Безумието води до там, че и при загубената вече кауза, нацистите мобилизират в армията неопитни хора, които да бъдат пушечно месо без никакъв смисъл. Говори се за нацистки инфантицид - убийство на деца, независимо дали става дума за злоупотреба с фанатизма на заблудени младежи от Хитлерюгенд, или за заплаха с екзекуция на други мобилизирани и уплашени момчета с униформи. В предсмъртната си агония Третият райх разкрива своята безумна ярост както срещу здравия разум, така и срещу елементарната човечност. Мотото е „Победи или умри!“. Копаят окопи, чакат и си разменят злокобни вицове. Един от популярните гласи: пленен войник обяснява на разпитващия го офицер от съветската армия: „Животът е като детска ризка - къс и изцапан.“ Всякакви безумни закони се измислят, като закона „Зипенхафт“, който задължава да бъдат преследвани и убивани най-близките роднини на предателите към нацистката кауза. И немските военни са поставени в здрави клещи. Притискат ги противниците, но също така „мобилните трибунали“ и екзекуторските отряди на СС. Нямат голям избор, както пише един немски офицер на годеницата си.

„Да бъдеш офицер означава винаги да се колебаеш като махало между Рицарски кръст на гърдите, брезов кръст на гроба и военния трибунал.“

Траудл Юнге мигове преди края на Хитлер и войната за настроението в Райхсканцеларията:

„Всички изглеждат обхванати от еротична треска. Навсякъде, дори върху зъболекарския стол, видях тела, вкопчени в сладострастни прегръдки. Жените бяха изоставили всякаква свенливост и свободно бяха разголили своите интимни части.“

Истински апокалипсис цари там, който показва разложението на тоталитарния режим, а бетонното скривалище с подземния свят на Райхсканцеларията „представлява сцена на ада в театър на екзистенциализма“.

На 30 април 1945 година Хитлер се самоубива в стаята си в бетонния бункер. Заедно със самоубилата се Ева Браун (от един ден вече Хитлер), телата им са изгорени и погребани в дупка от снаряд в градината на Райхсканцеларията. В духа на нацистката риторика фразата за самоубийството на Хитлер е „Една пламтяща комета угасна“. Такива „комети“ е най-добре да не се раждат изобщо. Верен до смърт на фюрера, Гьобелс, който кръщава шестте си деца с първа буква „Х“, се самоубива с жена си на следващия ден, като преди това убива децата си. На 5 май откриват труповете на Хитлер и Ева Браун, които са идентифицирани по съответния ред и още от тогава започват спекулациите за това, че бил избягал през тунел и други подобни. Стратегията на Сталин е да свърже Запада с нацизма, като претендира, че Хитлер е бил укриван от американците и британците. Спекулациите продължават и днес.

Не е по-различна съдбата и на съветските хора. Мобилизират и изпращат на фронта затворници от ГУЛАГ с обещанието да изкупят вината си. Също така мобилизират и оцелелите съветски граждани в немските лагери. Предлагат им „благородно“ да избират между кучешка и героична смърт в синхрон със заповедта на Сталин „Нито крачка назад“. При атаката на Берлин, Жуков, един от най-безчувствените маршали от съветската армия, пуска пехотинците да разчистят с телата си минните полета, преди да потеглят танковете. Безсърдечието на висшия команден състав и на съветското политическо ръководство към редниците и младшите офицери личи по провежданите завоалирани телефонни разговори, като често използват изразите: „Колко кибритени клечки изгоряха?“ или „Колко молива се счупиха?“, за да разберат б��оя на жер��вите. Ето на това му се вика грижа за човека.

И от двете страни на фронта разчитат изключително на тотална пропаганда, за да ги насъскват като озверели кучета един срещу друг и да се бият до смърт. От едната страна е групата за пропаганда на Гьобелс, а от другата около Иля Еренбург. Нацистката пропаганда дехуманизира славяните и ги обявява за подчовеци (Untermenschen), съветската пропаганда пък ѝ отговаря, като внушава на своите граждани, че всички германци са кръвожадни врагове. Ето какво пише Иля Еренбург, докато все още не е пратен в политическото чистилище и низвергнат от Сталин, поради промяна в държавната политика спрямо германците.

„Недейте да броите дните; недейте да броите милите. Пресмятайте само броя на германците, които сте убили. Убий германеца – това е молитвата на майка ти. Убий германеца – това е викът на твоята руска земя. Не се колебай. Не се отказвай. Убивай.“

Още на 24 април 1945, преди края на войната, под прякото ръководство на Берия, се изгражда временна администрация на Берлин. За първи комендант на града е назначен генерал-полковник Николай Ерастович Берзарин, който пръв влиза в Берлин с армията си. Така се спазва традицията постановена още през 18 век от маршал Суворов, който настоява, че командирът на първата армия, която влезе в даден град, трябва да стане и негов комендант. Според автора на 2 май 1945 година червеното знаме е занесено на покрива на Райхстага от майор Анна Никулина, а още един флаг е окачен над главния вход на Райхканцеларията от сержант Горбачов и редник Кондарев. Така на практика войната приключва. Чърчил настоява пълната капитулация да бъде обявена на 8 май, вторник, но Сталин иска обявяването да стане в самото начало на 9 май 1945 година. Подписването става в „залата на двуетажното здание, където се е намирал бившият стол на военно-инженерното училище в Карлсхорст“. Документите за капитулация се подписват първо от Жуков, след това Тедър, Спаац и Тасини от победителите, а от загубилите първо подписва Кайтел, след него Щумпф и Фридебург.

И резултатът е милиони погубени човешки животи в една напълно безсмислена от морална и човешка гледна точка война. Нацистката партия и политика е продукт на унижението от поражението на Германия в Първата световна война, и именно тя отново връща страната си в същото положение, но с огромна лихва. Излиза, че единственото обещание, което спазва Хитлер, преди да дойде на власт е, че ако му дадат властта за десет години няма да могат да познаят Германия. И днес все още не е взета поука от тези злокобни събития, защото отново по света, включително и в Германия, се лутат неудовлетворени икономически, политически и сексуално фашизоидни елементи.

Една изключително ценна книга, която по безпристрастен начин напомня, че най-голямата и дългосрочна трагедия на Втората световна война е навлизането на Червената армия в Европа.

Harrowing. Not for wimps.

Para quienes gustamos de la historia, este es un libro esencial. Antony Beevor nos cuenta sobre la batalla de Berlín y la caída del tercer Reich con detalles que a ratos abruman, pero que al final se agradecen. A pesar de que no es un libro de ficción histórica, sino de historia sin apellidos, no decae en ningún momento ni se torna aburrido como a veces pasa con obras de este tenor.

La investigación que tuvo que realizar Beevor para lograr una obra tan apasionante como esta es titánica. Según entiendo, fue el primer historiador que tuvo acceso a los archivos soviéticos y la bibliografía es tan abundante que transforma a Berlín: la caída, 1945, en un texto de referencia.

Entre los hechos novedosos para mí, tal vez no para alguien más entendido en la materia, está la constatación de la ingenuidad de Eisenhower frente al actuar falaz y embaucador de Stalin.

También la descripción que se hace de los generales soviéticos en su carrera por llegar primero a Berlín y poner la bandera en el Reichstag y se pone de relieve también una ponderación menos teñida por la propaganda de este hecho que fue más que nada un hecho simbólico.

Se reafirma la visión que se tiene de Hitler como un hombre incapaz de ver las cosas en forma realista, culpando continuamente a sus generales por una situación ya desbordada y tomando decisiones absurdas, que sin embargo, nadie se atreve a enfrentar.

Como dato anecdótico, continuamente se menciona a Vasili Grossman, que como sabemos estuvo presente en esta batalla y también en la de Stalingrado (libros que hay que leer).

Además de la bibliografía, este libro contiene un gran número de páginas con referencias, glosario, mapas, fotografías de época en papel couché, índice general y alfabético.

Un agrado haberlo leído.

Un relato impresionante de los últimos meses del Reich de los mil años. Berlín cayó debido a tres factores combinados:
-Los ejércitos alemanes a finales de 1944 ya estaban exhaustos, con graves problemas de suministro. A medida que la situación bélica fue empeorando, se puso de manifiesto en mayor medida la incompetencia militar de la jerarquía nazi.
- Los masivos ataques aéreos de los aliados occidentales (británicos y americanos)
- El ataque soviético con un ejército mucho mayor que el alemán.

El libro se cubre extensamente los aspectos humanos de la guerra. No se puede dejar de mencionar la brutalidad del mando soviético. Stalin demuestra un desprecio total por la vida de sus propios soldados. Desde este punto de vista, es peor que Hitler, cuya locura le hace desear un holocausto alemán, y cuyas órdenes no son obedecidas por muchos de sus generales. El cínico contra el loco, en definitiva.

When I began this book, I was unfamiliar with the author as well as the details leading up to and shortly after this monumental historical event. At the end, I had a deep respect for the voluminous amount of research and work Mr. Beevor accomplished to write this book. Not only did his research comprise of military records from both the Soviet and Nazi archives, but was appropriately mixed with personal perspectives from eyewitness accounts, diaries, and other personal publications. Because of this, I was drawn deeper into the horrors and tragedies being described.

As to the work itself. The horrific tragedy and terrible cost of war and human suffering is not left out in this accounting. Over and over again, I was just stunned at the brutality of war, the inhumanity of both the soldiers and the civilians, and the atrocities inflicted on so many from both sides. Additionally, the contrasting between Stalin and Hitler and their generals, was also quite revealing, adding to the huge cost of life, and the broken bodies after the war. Most of all, I was so stunned by the brazen and brutal raping of women by the Russian army on the women of Germany. The numbers presented at the end of this brutality, was nothing short of frightening.

War is horrible, but to learn of the depth of the horror in this specific event, between two leaders; one instead of surrendering because of his own vanity and another for all out reprisal of the invasion of his country and the cost of defending Stalingrad, rendered the people to nothing but pawns (hamburger) caught in the perils of war. How terribly sad to learn of the cost to humanity for such madness.

If you enjoy history, especially military history. If you want a factual and well presented accounting of this historic event, I believe you will find this presentation a very good book.