...
Show More
Самото падане на Берлин е просто момент в книгата на Бийвър - впрочем не е ясно в кой точно "момент" целият град пада под съветска власт. Британският историк представя по-скоро очерк на последните дни на Третия райх, в които нацисткият режим и останалите му верни поддръжници организират безсмислен отпор срещу многочисления враг от Изток (на този от Запад биха желали, при възможност, да се предадат), който пък е готов също толкова безсмислено да хвърли десетки хиляди животи (в последната седмица-две от една на практика приключила война) в името на един символичен акт - превземането германската столица и евентуалното пленяване на Хитлер и неговите т. нар. "златни фазани".
В наратива има много фактология, която ще измори и откаже част от читателите - движението на военните части по фронтовете, разузнавателни доклади и т. н. Информацията при все това е представена максимално увлекателно и все пак научно издържано (с препратки към архивните материали). Книгата е смесица от военна и донякъде социална история. Описанието на битките и движенията на военните части е съпроводено от описания на личните впечатления и преживявания на участниците в тях от двете страни (военни и цивилни). В тази връзка, доколкото ми е известно, Бийвър успява да си навлече гнева на част от руските историци от старата школа с описанието си на издевателствата, които извършва Червената армия срещу врага и особено срещу мирното население. Специално оръжие в арсенала на "червения терор" се оказва сексуалният нагон на съветския войник. Броят на посегателствата срещу германските жени е висок до ниво, което всъщност ги банализира. Самите жертви започват да гледат на насилванията като на нещо разбираемо, нещо, което трябва да се изтърпи.
В книгата на Бийвър няма добри и лоши - и сред победителите и сред победените има такива. Немските войски и СС стоят зад колосални и много по-подробно описани в историческите книги зверства (макар и от различно естество) в окупираните територии до 1945 г., но изкупени ли са с това греховете на Червената армия към чужди, а и впрочем към свои? Историкът не трябва да се поддава на изкушението да прави подобни морални оценки. Неговата работа е да хвърли максимална светлина върху фактите, не да ги крие или оправдава. В "Падането на Берлин 1945", без да съм съгласен с всички негови тези, смятам, че Бийвър прави точно това - чертае една възможно най-обективна картина на заключителните дни на Втората световна война в Европа и на експеримента, наречен националсоциализъм.
В наратива има много фактология, която ще измори и откаже част от читателите - движението на военните части по фронтовете, разузнавателни доклади и т. н. Информацията при все това е представена максимално увлекателно и все пак научно издържано (с препратки към архивните материали). Книгата е смесица от военна и донякъде социална история. Описанието на битките и движенията на военните части е съпроводено от описания на личните впечатления и преживявания на участниците в тях от двете страни (военни и цивилни). В тази връзка, доколкото ми е известно, Бийвър успява да си навлече гнева на част от руските историци от старата школа с описанието си на издевателствата, които извършва Червената армия срещу врага и особено срещу мирното население. Специално оръжие в арсенала на "червения терор" се оказва сексуалният нагон на съветския войник. Броят на посегателствата срещу германските жени е висок до ниво, което всъщност ги банализира. Самите жертви започват да гледат на насилванията като на нещо разбираемо, нещо, което трябва да се изтърпи.
В книгата на Бийвър няма добри и лоши - и сред победителите и сред победените има такива. Немските войски и СС стоят зад колосални и много по-подробно описани в историческите книги зверства (макар и от различно естество) в окупираните територии до 1945 г., но изкупени ли са с това греховете на Червената армия към чужди, а и впрочем към свои? Историкът не трябва да се поддава на изкушението да прави подобни морални оценки. Неговата работа е да хвърли максимална светлина върху фактите, не да ги крие или оправдава. В "Падането на Берлин 1945", без да съм съгласен с всички негови тези, смятам, че Бийвър прави точно това - чертае една възможно най-обективна картина на заключителните дни на Втората световна война в Европа и на експеримента, наречен националсоциализъм.