...
Show More
Опасността с прекалено популярните книги, чиито екранизации често ги засенчват по известност, е че често ме довеждат до възклицание “О, пак ли това!”. В цялата тази какофония най-често изплуват само по няколко лозунга и клишета, които са досадни. Но всъщност те самите никога не се съдържат в самата книга, която кротичко си чака подходящия момент, когато истерията ще е поела в друга посока, а тишината ще се окаже великолепен фон, който да открои целия букет от послания. “Четецът” благородно ме изчака да достигна до него в правилния момент.
Рядко съм попадала на толкова силно обвинение и изобличение на неграмотността като избор и житейска позиция. Страхът и арогантността, комплексът за малоценност и инатът в крайна сметка могат да обърнат целия живот в престъпление, а света да превърнат в пепелище. Защото умишлено избраното невежество е най-страшният възможен избор.
Шлинк съвсем естествено го преплита с травмата на следвоенното германско поколение, което за първи път се сблъсква с каменната стена от мълчание и доброволна неграмотност на родителите си, никога непрежалили Хитлер и райха. Слепи, неми и глухи за зверствата, за които е връх на лошо възпитание дори да се намеква. Колко може да помогне и любовта, когато е лишена от знание и от справедливост?
Тъжното е, че тези тежки уроци са вече някак забравени, затова паметта, предавана през поколенията, не бива никога да угасва. А четецът носи единствено просвещение и в крайна сметка - просветление. Затова нека да четем - наум или на глас, е без значение.
—————
▶️ Цитати:
Рядко съм попадала на толкова силно обвинение и изобличение на неграмотността като избор и житейска позиция. Страхът и арогантността, комплексът за малоценност и инатът в крайна сметка могат да обърнат целия живот в престъпление, а света да превърнат в пепелище. Защото умишлено избраното невежество е най-страшният възможен избор.
Шлинк съвсем естествено го преплита с травмата на следвоенното германско поколение, което за първи път се сблъсква с каменната стена от мълчание и доброволна неграмотност на родителите си, никога непрежалили Хитлер и райха. Слепи, неми и глухи за зверствата, за които е връх на лошо възпитание дори да се намеква. Колко може да помогне и любовта, когато е лишена от знание и от справедливост?
Тъжното е, че тези тежки уроци са вече някак забравени, затова паметта, предавана през поколенията, не бива никога да угасва. А четецът носи единствено просвещение и в крайна сметка - просветление. Затова нека да четем - наум или на глас, е без значение.
—————
▶️ Цитати: