...
Show More
Мистерията отвън или мистерията вътре.
Това е основният въпрос в 4-тата книга от поредицата, а зимата логично е 4-тия сезон. Съвсем нелогично започнах именно от нея, защото четох, че другите са по-добри :)
Т.е. в преследване на градация.
Изумява ме колко често главният герой в американските произведения е професор на средна (или превалил средна) възраст. Със здраво либидо, но поразклатена психика. Същият отишъл на някое ново място, а всъщност на добре забравено старо. Уж някое отдалечено местенце, дълбока провинция, а пък да очакваме интересни случки. Такъв е и тук сюжетът. Веднага трябва да призная, че авторът добре си служи с думите. Хареса ми езикът - непретенциозен в пряката реч и достатъчно описателен, където е нужно. Харесаха ми препратките към Египетската книга на мъртвите, към староанглийски и др. езици. Към произведения и автори.
Не ми допадна стериотипността на конструкцията. Завърнал се след 40 г., в голяма къща, оказала се без желаещи да я обитават след като се е споминал собственикът. Затворен втори етаж. Живяно е в мазето. Намира стари познати от гимназията - местното момиче блян и местния гамен, който станал шериф. Има някакъв инцидент от гимназиалните им години, който ще се окаже сърцевината на историята. А ... скинхедове, черни кучета. Неща, които на края не ме впечатлиха. Има един разговор между него и шерифа към края, който ми допадна и след това екшънът и съспенса - по-скоро не.
Дали странни явления се случват, или просто професорът не си е пил хапчетата - не знам, проверете сами, ако ви стиска :)
Накратко - историята те държи в себе си, но не е нещо, което да задържиш за себе си.
Това е основният въпрос в 4-тата книга от поредицата, а зимата логично е 4-тия сезон. Съвсем нелогично започнах именно от нея, защото четох, че другите са по-добри :)
Т.е. в преследване на градация.
Изумява ме колко често главният герой в американските произведения е професор на средна (или превалил средна) възраст. Със здраво либидо, но поразклатена психика. Същият отишъл на някое ново място, а всъщност на добре забравено старо. Уж някое отдалечено местенце, дълбока провинция, а пък да очакваме интересни случки. Такъв е и тук сюжетът. Веднага трябва да призная, че авторът добре си служи с думите. Хареса ми езикът - непретенциозен в пряката реч и достатъчно описателен, където е нужно. Харесаха ми препратките към Египетската книга на мъртвите, към староанглийски и др. езици. Към произведения и автори.
Не ми допадна стериотипността на конструкцията. Завърнал се след 40 г., в голяма къща, оказала се без желаещи да я обитават след като се е споминал собственикът. Затворен втори етаж. Живяно е в мазето. Намира стари познати от гимназията - местното момиче блян и местния гамен, който станал шериф. Има някакъв инцидент от гимназиалните им години, който ще се окаже сърцевината на историята. А ... скинхедове, черни кучета. Неща, които на края не ме впечатлиха. Има един разговор между него и шерифа към края, който ми допадна и след това екшънът и съспенса - по-скоро не.
Дали странни явления се случват, или просто професорът не си е пил хапчетата - не знам, проверете сами, ако ви стиска :)
Накратко - историята те държи в себе си, но не е нещо, което да задържиш за себе си.