Molto bello il primo libro, ma con il secondo ho faticato non poco.
Mi è sembrato che sia stata messa troppa carne al fuoco, ho trovato poco chiare le scene di battaglia, e molto affrettato il finale.

Excellent intelligent sci fi. The main characters all have a back story, each of which would make an excellent short story on their own. I really liked this book, and will at some point get around to tracking down the sequels.

Opera senza dubbio enorme e di grande complessità tematica, narrativa e filosofica. Forse troppo.

Partendo dai lati che ho apprezzato, il primo dei due volumi è costruito con gran sapienza narrativa. L'universo narrativo viene mostrato in maniera meravigliosa attraverso il racconto dei pellegrini, ciascuno focalizzato su un aspetto, come un dettaglio di una macchina da presa. Ho davvero amato questo scoprire piano piano tutti gli attori e i temi universali in gioco tramite il racconto di microcosmi individuali. Spicca, a mio avviso, tra le storie, il racconto dello studioso, che è una gemma davanti cui è difficile non commuoversi.

Dove il primo volume, grazie al vedo-non-vedo narrativo e alla possibilità di spaziare offerto dal medium della raccolta di racconti, riesce a creare enorme aspettativa e a dipanare un mondo pazzesco, nel secondo volume, anche probabilmente per la necessità di dare risposte, ho avuto l'impressione che Simmons non riuscisse e gestire tutta l'enorme mole di temi, filoni narrativi e complicazioni di trama aperti. Il finale, che sa di frettoloso, risponde a molteplici domande essenziali ma lascia aperti alcuni buchi che sanno più di sbavatura di sceneggiatura, che di volontaria omissione per non offrire troppo spiegone al lettore. In particolare la gestione del tempo e dei movimento lungo di esso mi hanno lasciato più di un dubbio e, in ultima istanza, l'arco narrativo di interi personaggi, nell'economia generale, finiscono per non avere alcun impatto significativo, divorati dal movimento di macro-forze all'opera. Infine la descrizione delle scene di azione e in particolare le battaglie, risulta a volte confusa e difficile da visualizzare.

Mi rimane poi il dubbio sul ruolo di Keats sia narrativo che metanarrativo. Senza dubbio l'opera è citazione, omaggio e ricalca in parte l'opera del poeta ma Keats è personaggio rilevante ed invadente in molti aspetti, ed estremamente importanti. Certamente molto ruota intorno al dualismo opera/creatore e alla componente di divinità dell'opera poetica che è allo stesso tempo grazia e maledizione ma il ruolo di Keats è troppo per una citazione/omaggio e in maniera forse troppo misteriosa per essere chiaramente compresa dal lettore.

Sicuramente la mia analisi è limitata dal non considerare la tetralogia in toto, ma è pure vero che la restante metà è ambientata dopo un esteso salto temporale e che Simmons aveva originariamente in mente che l'opera finisse con il primo libro.

In definitiva 4 stelle perché è un'opera enorme ma peccato perché poteva essere ancora di più.

P.S. Ho davvero apprezzato questa veste editoriale che racchiude i primi due volumi della tetralogia dato che sono, a mio avviso, del tutto inscindibili.

Der Sammelband DIE HYPERION-GESÄNGE enthält zwei Bücher, die eigentlich zusammen gehören und eine Erzählung bilden, die ungefähr 1400 Seiten umfasst. Ich habe dann bei etwa Seite 1200 abgebrochen. Die Besonderheit ist, dass das erste Buch (der erste Teil) herausragend gut ist (klare fünf Sterne): Toller Stil, grandiose Charakterzeichnung und hohe Spannung, sowie außerordentlich gutes Worldbuilding. Leider hat mir dann das zweite Buch, welches etwa 60 % ausmacht, im Vergleich überwiegend nicht mehr gefallen und hat dann im Schnitt natürlich das Gesamtwerk stark eingetrübt. Zum Ende konnte ich mich mit den einzelnen Figuren nicht mehr identifizieren und war dann aufgrund der doch deutlichen Längen und ständigen Szenenwechsel auch irgendwie gelangweilt und genervt. Schade. Band 1 ist wirklich grandios, … weshalb dann der Schriftsteller im zweiten Teil alles „so anders“ machen musste, verstehe ich nicht. Ich bedaure es sehr.

I wish this had stuck to its more somber tonal guns in the final moments, but apart the ending leaning more saccharine, there are hundreds of pages of perfection here. Written in the 80s but feels like it predicted exactly what kind of sci-fi stories and style would permeate the culture for the following 30 years. A truly impressive work, with an instantly iconic antagonist in The Shrike.

Гиперион сам по себе не очень, хотя и помог скоротать время на длинной пересадке в аєропорту. А вот падение несколько пободрее будет, хотя все-таки есть как минимум одна большая нелогичность: как люди могли в принципе вести свою игру при условии, что ИскИны контролируют всю связь и логистику Гегемонии, даже при том что часть ИскИнов нейтральны, а часть условно дружественны людям.

This is one of my favorite love story lines. I have even thought to name my first child Raul,,,that is if i ever put down a book long enough to make soem children LOL

RECENSIONE QUI: https://thereadingslove.blogspot.com/...

Se siete appassionati di fantascienza vi consiglio assolutamente di leggere questa serie appassionante e avventurosa, nonostante sia una lettura lunga. Questo volume racchiude i primi due romanzi della tetralogia e dà inizio ad una visione di un futuro lontano, facendoci viaggiare in un universo di sacerdoti e poeti, pellegrini e creature mitiche, specie umanoidi e intelligenze artificiali, ma anche in una storia che intreccia religione e scienza, politica e guerra, trascendenza e orrore. Rimarrete stupiti di fronte alla bravura di Dan Simmons nell'oltrepassare i confini e nell'intersecare più generi tra loro, creando un tempo e uno spazio ben strutturati con colpi di scena pazzeschi. Protagonisti della storia sono un gruppo di pellegrini in viaggio verso il misterioso pianeta di Hyperion per incontrare l’entità misteriosa e mostruosa chiamata Shrike. Ogni personaggio in prima o in terza persona racconta il proprio passato e cosa li ha portati a compiere il viaggio così che l’autore possa rivelare ogni tassello gradualmente, uno dopo l’altro, facendoci conoscere il carattere dei personaggi e la natura dell’egemonia e il ruolo di Hyperion e dello Shrike nel destino dell’umanità. Nella seconda parte la storia è raccontata in modo diverso in quanto la narrazione è affidata a un “cybrid”, il cui corpo è umano ma l’intelligenza è artificiale. Sebbene le esperienze dei pellegrini continuino ad essere una parte importante della storia, gran parte dell’attenzione si sposta soprattutto sull’Egemoni, sul conflitto tra le fazioni e sull’invasione degli Ouster. Molti misteri e apparenti contraddizioni vengono spiegati in questa seconda parte. La scrittura è superba e versatile, sorprendente e potente, tanto che il lettore inizia il romanzo e una volta arrivato alla fine vorrebbe ancora continuare a leggere ancora su questo mondo perfettamente creato. Ci troviamo di fronte ad una storia grandiosa dell’orrore, di azione e tragedia, cospirazioni e profezie, sacrificio e sopravvivenza, identità e teologia, impronte ecologiche e colonialismo, morte e rinascita, una tra le migliori di fantascienza che abbia mai letto. Non voglio rivelarvi più nulla perché c'è così tanto da dire di questo romanzo bellissimo.

CONTINUA SUL NOSTRO BLOG. VENITE A TROVARCI
https://thereadingslove.blogspot.com/

Whaaaat?!!

This was my reaction to the reveal of Moneta's identity. I guess when you have both time and space continuum at your disposal, you can create all kinds of crazy twists. I am at awe how Simmons can step across genre boundaries and dazzle in multiple literary planes. I have known him as a master horror storyteller, and now he is up there with Herbert and Asimov in the field of mind-blowing sci-fi. Hyperion and its sequel are more like two parts of one book, so I would definitely recommend reading them both in quick succession to appreciate the entire story in all its glory.

The first part is structured similarly to The Canterbury Tales of Chaucer. There is a group of pilgrims on a journey to mysterious planet of Hyperion to meet the fabled entity called The Shrike. Each character tells a story of their past that has led them to this journey, therefore revealing more of the novel's universe and history. The majority of the second book is told from the perspective of cybrid John Keats - a clone of the famous poet equipped with an AI intellect, - and his dreams of the pilgrims. As you might already guess, Hyperion Cantos is full of literary allusions and direct references. Among many others I noted Shakespeare, The Wizard of Oz, Charlie Chaplin, and Greek mythology. How fun is that?

The novels themselves are incredibly multi-layered and imaginative. There are conspiracies, prophecies, the man vs machine arguement, philosophical discussions of theology and identity, the looming end of humanity, ecological footprints and colonialism, death and rebirth, and of course poetry. Is it weird that my favourite character is Ummon, who speaks mostly in koans?

I read Hyperion and Fall of Hyperion in high school, and aspects of Simmons' world building have haunted me ever since.

I decided to reread them, 25 years later, apprehensive that I would be disappointed by my younger self's taste in science fiction.

I love these books EVEN MORE now. The second half of my life has allowed to be appreciate aspects I previously overlooked, didn't understand, or wasn't interested in, and now Hyperion rockets to the top of my favorite books, EVER! (Not just Sci-fi...)

Unbelievably brilliant writing and world building.

Il volume contiene i primi due romanzi della tetralogia fantascientifica di Hyperion e nel complesso è autoconclusivo.

Il libro è maestoso, barocco, immenso: fatico ad immaginare il lavoro dell’autore dietro a quest’opera, paragonabile soltanto a quello di J.R.R. Tolkien. Leggerlo significa entrare letteralmente in un nuovo universo caratterizzato da mondi sorprendenti, originali, descritti nei minimi dettagli e governato da dinamiche scientifiche e politiche complesse. Allo stesso modo tutti i personaggi (e sono tanti) hanno un profilo psicologico multiforme e una storia sempre diversa che permette al lettore di stringere rapporti intimi con essi, scandagliando nel profondo ogni personalità e assistendo agli eventi sotto il punto di vista peculiare di ciascuno.

I temi presenti sono tantissimi e vanno dalla guerra alla religione, dall’amore all’identità personale, dalla fede nella scienza alle questioni sociali. A ognuno è riservata una trattazione attenta e mai superficiale.

La trama è estremamente complicata, un enigma a cui si aggiungono pezzi dall’inizio alla fine rendendo il lettore sempre più consapevole e disorientato allo stesso tempo.

Nel complesso, la lettura di questo libro risulta quindi parecchio impegnativa e io ho impiegato molto tempo a finirlo, sentendo la necessità di interromperlo diverse volte per prendermi una pausa. Se siete pronti ad affrontarlo però, sarà un’esperienza magnifica e unica.



“… il nostro futuro sarà nelle buie distanze fra le stelle, oltre che nei mondi illuminati dal sole.”

Хиперион се оказа, меко казано, спорна за мен като качества книга, тъй като е пропита до ушите с религиозни извращения на душата, съвсем реалистично близко бъдеще, обезкуражаващо съчетание на класическа човешка тъпота и преждевременно очовечени машинни съзнания, които по никакъв начин не се свързват нито с една моя емпатична клетка, а по-скоро прогарят картини на анихилация и унищожение в огън, каквото в крайна сметка се и случва, и за финал някакви философски епитафии от мъртви и неродени поети на видения, достатъчно последователни, за да впечатлят и изкуствените интелекти. Дали умът ми е настроен да разбира повече родените създатели на богове ИИ-тата от човешките тълпи мързеливи, презадоволени, тесногръди колонизатори, единодушни само по темата, че ново бъдеще може да изгради само върху тлеещите пепелища от минало, не зная. Противна елегия за бъдещите поколения с коефициент на интелект по-малък и от този на настояща подивяла тълпа, напоена с много поезия на Кийтс (да си отбележа да го погледна най-накрая този човек, че бива цитиран не от една книга или автор като прозорец към алтернативното бъдеще или минало, или може би най-реалистично казано, настояще, случващо се зад ръба на периферното ни зрение). Но изключително изящно и проникновено описана помия в крайна сметка, ако на човек му се чете за липсващата еволюция на емоционалната интелигентност, която въпреки усилията на предполагаеми батальони уж индигови, кристални и кой знае какви още деца е най-реалистичното ни тъмно бъдеще. Холо-чалга, психо-дрога, хроно-насилие. Кошмари наяве, макар и не погледнати плътно в очите. Но да бъдем конкретни.

Хиперион е мегаломански проект, с грандоманската структура на изтрещял бог, стъпкващ досадните си творения, за да освободи място за бъдещето или просто за нищото. Симънс е гениален автор, нямам никакво съмнение в това. Разкрива светове, които не искам да си представям дори в тежките моменти на дива мизантропия, когато искам да създавам само за да унищожа, със заплашителна детайлност и смазваща ин-йор-фейс реалност на лакът разстояние. Историите на седем, или повече, често и по-малко, поклонници на последното търсене на Бога в лицето на чудовище, изплувало от кошмарните видения за бъдещето, което между другото е съвсем като излязло от Реална фантазия брой двеста и втори, да речем, ни завъртат във вихъра на привидно последната битка на съзнанието с технологията. Завърналият се Бог е далеч по-близък, неразбираем и неутешим от благодетеля на която и да е вяра, която човеците са се осмелили да изобретят с малките си неелектронни умове. Пред нея тихо подгъват коляно уж колоси на вътрешната стабилност като католицизма, будизма, исляма, наред с агностицизма, нихилизма като вариант на мислене и на дори чистия атеизъм. Доказателство за липса на божественост или крайна вяра в основата на Бога. Объркано и помитащо, минаващо през съдби на изтлели таланти, огорчени родители, неосъществени обичащи, несбъднали се предатели, измамени спасители, безцелни поклонници. О, да, и чувствителни киборзи или киборгове, или както там се казва на нещо, което е генетично човек, но е плъгнато като Нео в матрицата на общо основание и сърфира, докато диша, из бъдещия вариант на мрежата.

Ако някой се е сетил за Вълшебникът от Оз, не е случайно. Пилигримите на болката са понесли своите тегла към най-величавия майстор на негативните усещания, искайки от него някакъв вариант на помощ с отрицателен знак. Първият том на сагата Хиперион застига своя финал точно на пътеката от златни плочки, и там трябваше и да остане. Оригиналната постройка, различните съдби и подходи в описването им, надникването зад гърба на толкова много прокълнати да бъдат интересни животи, завъртането на действието във вихъра на времето, почващ отникъде и завършващ в противоположна посока, трябваше да останат единствени господари на историята в ума на сравнително впечатления читател дори от моя критичен тип, но плодотворната идея бива безмилостно доизстискана през задръстената цедка на предполагаемата авторска или агентска лакомия в Падането…, наричано от мен и Падението на Хиперион. Не обичам да ми се обяснява прекалено, но явно разясненията от тип “и той направи така, защото тя му беше казала, тъй като те така наредиха” са нужни за изпускащите връзката на събитията. Историите са сънища на пси- или ки-, или сайбо(р)гове, достигнали до човешките уши по силата на политика и интереси, на които машините явно се научават с най-голяма леснота, са новата рамка, в която Симънс продължавала да плете своята мрежа за наивници. И за фон имаме зрелищното унищожение на няколко свята, милиарди бездушници и грижливо създавани порядки и мрежи от правила за живот, но това на мен лично ми бе безпределно неинтересно. Личните съдби на обречениците се разтягат до невъзможност и деус екс макина се проявява отново, за да спаси човечеството с цената на хаотична смърт и пожертвана бледа надежда, макар че точно в тези книги деусът си се мота с ръцете ножици в по-голямата част от времето, набучвайки си по някое човешка суши-душа за разтуха, и общо взето, плашейки гаргите за неумрелите все още кандидати за различен живот, го играе мълчаливия зъл, победен от силата на една детска ръчичка.

Ендимион продължава болезнената сага утопия още напред в бъдещето, разбърквайки в казана още уж от същото, но дори гениалността е изтощителна, така че пропуснах тази гозба за загладилата косъм читателска моя свидна душа. Такива книги обаче са нужни, дори само като единствените ни примери за четивна класика, която, докосвайки правилната душа, ще вдъхнови и въздигне в тера-пространството на ума желанието за промяна и различие и може би ще ни спести масовото жертвоприношение на олтара на разрушителния край на времето, за който ни се налага да мислим в някоя и друга секунда от битието ни. Хиперион или ще ви грабне в лапите си и ще ви притисне във всички точки на преклонението и ужаса на атавистичната памет на кръвта, или ще ви накара да потърсите някое по-сигурно убежище за търсещата ви фантазия, искаща спасение от злата си близначка, реалността. Но равнодушието не е изход в тази игра. Не и ненаказуем такъв.