Книгата е много увлекателно написана, с бързо развиващо се действие и много обрати. Има интересни образи с ярка инидивидуаалност. Доколкото мога да преценя, събитията са вярно представени от историческа гледна точка, с някои добавени от авторката сюжетни линии, които също звучат достоверно, като се има предвид нрава на Сула. Почувствах се въвлечена в живота на обеднели патриции, които се нуждаят от пари, за да влязат в Сената и да заемат подобаващото им място в римското общество, от което бедността ги е лишила, като Гай Юлий Цезар и Сула, а също и на хора без потекло, но заможни, в лицето на Гай Марий. За да се издигнеш в Древен Рим, трябва да имаш “дигнитас”, тоест добра репутация на почтен човек, свързан обикновено чрез брак с патрицианско семейство, а ако си патриций, да притежаваш определен брой земи. Това означава, че уредените бракове са норма сред патрициите и че много патриции дават първия си син за осиновяване от богато семейство без благородни корени, за да осигурят по този начин бъдещето на другите си деца. Синовете ще влязат в конническото съсловие или в Сената, а дъщерите ще се сдобият със зестра, за да се омъжат за патриции. Всичко това води до взаимоотношения на покупко-продажба и дава възможност на непочтени хора като Сула да се издигат все по-високо. Засега Сула е напът да започне кариерата си, но знаем как тя се развива.

Това, което ме накара да дам накрая 3 звезди, е лекото залитане с пикантерията на сексуалните отношения на Сула със собствената му мащеха. Знае се, че тя е била богата и му е завещала състоянието си, но дали е била чак толкова развратна? Всичко е възможно, но намирам, че тази част на фабулата е пресолена и романът губи от това. Иначе е интересна и забавна.

Субура, гетото на Рим, е колоритно представен. Имах чувството, че се пренесох там.
Надявам се следващите части на поредицата да са също толкова живо написани, с добър ритъм и любопитни детайли.

В края на книгата има подробен речник с топоними и реалии от онова време, много полезен за лаик като мен, дълъг около 130 страници, сериозна работа. Продължавам с втора част и успоредно чета SPQR от Мери Биърд.

a larger-than-life, fascinating novel...

Halfway through this book, I found myself with eyes full of dark circles. That's when I realized that I haven't had a full night's sleep since picking up this novel. Which in turn made me wonder at my reluctance towards reading another Colleen McCullough book (my previous book by her was, unfortunately, less than memorable). Suffice to say, after reading The First Man in Rome, I am now more than willing to eat my words and bow at the brilliance of McCullough's writing.

In an attempt to be objective, though, not every part of this story was that engrossing. Some accounts of warfare or political intrigues were too protracted that I just had to skim through it. And the latter part about Saturninus' and Glaucia's machinations just felt like a last-ditch effort by the author to maintain the drama right up to the end. Rome with Marius at the helm of power, proved the most riveting part of the book.

Other than that, I have only good things to say about this novel. The depiction of the Roman Republic was so vivid and gripping. The people, their stories, and the interactions among them were so relatable they can be material for today's soap operas: from the live organism that is the Senate, with all its peculiarities, to the women behind the men, and even the State's enemies – every character of note was given life under the author's succinct prose and witty dialogues. I don't know how she did it, but this gargantuan scope of a lifelike historical fiction is a guaranteed page-tuner.

Sublime, I'll get to a re-read-re-review eventually. That closing passage still gave me the motherfucking chills.