...
Show More
През 1788 г. Нов Южен Уелс (днешна Австралия) посреща флота от 11 британски кораба. Това не е изследователска експедиция, а затворнически експеримент на Короната. След като тринайсетте американски колонии обявяват независимост, Англия остава без място, където да изселва многобройните си осъдени престъпници. Всъщност, поради факта, че съдебната английска система е една от най-жестоките за времето си, седемгодишни присъди с изселване се раздават щедро за откраднато парче плат или за половин хляб. Експериментът със затворниците едва не се проваля поради лошата подготовка, корупцията и жестокостта, както и физическите мъки на едногодишното презокеанско пътуване и предизвикателствата на непознатия нов свят.
Колийн Маккълоу е създала епична сага с плътни, бавни и най-разнообразни детайли от епохата. Читателят плавно проследява пътя на Ричард Морган, сръчен оръжейник, син на почтен ханджия, баща на две деца, от достопочтения морски град Бристъл, през ужасите на затворите Нюгейт и Глостър, плаващите кораби-затвори по Темза, ужасяващите роботърговски кораби за каторжници на път към Австралия до напълно непознатите земи в южното полукълбо. Сюжетът не бърза, опитвайки се да обхване възможно най-мащабно платното на епохата. Ричард, от кротък глава на семейство и образцов гражданин, се пробужда за скритите в него сили и дарби, които разрухата, несправедливостта и препятствията изкарват на бял свят. Заселникът Ричард в края е на светлинни години разстояние от благия, но инертен майстор Ричард в началото.
Портретът на това първо заселване на Австралия с европейци ми беше крайно въздействащ. В старанието си да обхване максимум детайли и действащи лица, Маккълоу не винаги успява да развие пълния потенциал на образите. Също така късметът на Ричард на моменти е почти чудодеен, макар винаги да има рационално обяснение. Ужасна е съдбата на жените в тези събития, и Маккълоу често не отделя нужното внимание на героините си. Но възклицанията на някои читателки, че погледът бил антифеминистки, е чиста проба глупост и невежество. В обстоятелства, в които няма абсолютно никакви гаранции за физическо оцеляване, феминизмът не е онова, което разглезените гражданки на 21-ви век си представят. До 21-ви век има да изтече още много, много вода.
В новите заглавия ми липсва точно този сериозен подход към история и епоха, както и задълбочеността, без да се прилагат наготово и мързеливо готови клишета и кухи “тълкувания” от съвсем различни обстоятелства и периоди. Подход, основан на здрав труд на автора и опит за дълбочинно осмисляне и анализ, с мост към съвременността, защото - в крайна сметка - хората винаги са си едни и същи. Но резултатите от тяхното групиране варират.
4,5⭐️
▶️ Цитати:
“Като оцеляваме, ние побеждаваме.”
“Ветровете са важни, но понякога по-важни са теченията.”
“развратът си е част от опознаването.”