Everything that is trite and heavy-handed in novels is present here: there's an aging patriarch, kleptomania, lots of long descriptions of the way twilight moves across a neighborhood, self-mutilation, child abuse, questions of immigrant identity, questions of gender identity, questions of sexual identity, a whiff of incest, death, AIDS, drug abuse, New York, the suburbs, tract housing, class conflict, shifting American demographics, paeans to urban space, roiling hatreds in families, love, generational traits, generational conflict, sentences describing irrelevant objects as if they're sentient -- really, horror upon horror.

And I loved every page of this book, deeply and truly.

Cunningham's deft touch, his empathy, his love of beauty, all of them are astounding. In life, I sometimes have quick moments of Rolland's "oceanic feeling" -- a sense that there is a unity and order to things, just beyond the grasp of my intellect but within the ken of my feelings.

Cunningham must walk around feeling like that all of the time, except his intellect is actually up to the task. Amazing.

Novels, even poor ones, have a hand in teaching me *how* to live. There is something deeply moving about reading something that reminds you of the *why.* Five stars!

um dos meus livros favoritos

I read this for english class and was pleasantly surprised how invested I was in it. This book deals with a lot of heavy stuff but the writing is incredibly immersive.

The prose is lush and so affecting, generally gorgeous, with occasional tendencies toward the over-stylized. Michael Cunningham, you achieve the epic with this multi-generational account of a family's fleeting thrills and secret pains; however, your license to introduce characters as a swarm, storm, chaos, or riot of anything is revoked.

I read this book over the course of three days becasue I needed to get to the end. I couldn't put it down, and yet, it was too fast. There is so much in there that it deserves another read. Oddly enough, the reason I picked it up in the first place, because it has GBLT themes, is not what I remember most about it. That storyline is not the one that stands out in my mind. It's a great book. Read it. Twice.

Another stunning novel from one of America’s greatest writers.

Having being a huge lover of The Hours, both the novel and the adaptation, I’m unsure why it took me so long to get round to reading Flesh & Blood. Cunningham writes of life, and all of its complexities, like no other, whilst crafting beautiful, sparing prose.

I couldn’t recommend Flesh & Blood more, should you like to read fiction that explores the human psyche in the context of a family unit, and all of the spaces and emotions in-between.

Това е от тези книги, които те карат да си казваш ‘Брррр’ и да тръскаш глава като мокро
Куче още в началните страници. Но не от отблъскваща силна, а от странните неща, които се подават от страниците, и които ти досега не си поглеждал в лицето.

През повечето си време не разбираме нищо от живота и прищявките му. Движим ��е в някаква си линия, която смятаме за правилна, докато не се появява нещо, което изкарва живота ни от пътя му. Живеем в мъничкият си, затворен и приветлив свят. Такъв, какъвто сам сме си го изградили. Но там навън, където чудовищата протягат нокти когато падне нощта и улиците са мръсни и опасни е единственото ни спасение. Единственото спасение на праведните ни души. Не сме тези, които искаме да бъдем. Но се примиряваме с тези, които сме. Защото така сме научени.

Дълго се замислях защо тази толкова приветлива и човешка книга се казва така, но когато затворих последната страница осъзнах. „Плът и кръв” е историята на едно семейство през цял един век. Четири поколения минават пред очите ни и си отиват. Все още не мога да повярвам, че се чувствах толкова съсипана в краят на книгата, толкова много се привързах към всеки един от тях, че имах чувството, че са ето тук, точно до мен и мога да ги пипна. Всеки един от тях, с неговите цели, красота и странности.

Майкъл Кънингам не е скрил нищо от историята. Не я е направил, приятна или поносима. Не я е вкарал в релсите на позволеното, напротив, тя е грешна, волева, настояща. Изпълнена с причудливи характери и милиони типове любов. Мъжката любов на синът, към друг мъж, тази сладка, но неповторима и безкористна обич. Майчината любов на най-малката дъщеря, която години подред умира и се мъчи да не се дави в любовта си към малкият си чернокож син, който никой не приема. Голямата и непоносима любов на италианката и гърка, които са толкова различни, че никога не бих осъзнала, какво ги е свързало освен приличието.

Те са грешници в живота си, всеки един от тях е преминал границите на собственият си живот. Те искат да бъдат различни от родителите си, различни от типа студени хора, които са ги създали, но живота ги подхвърля в непоносимата си жестокост и ги принуждава да намират това, което търсят в дрогата, изневерите или спокойствието на смъртта.

Това, което книгата може да предложи няма да ви отврати с грозотата на развратността, а ще ви срещне с един нов свят на еротика, точно тази забравена голяма дума, която събира в себе си причудливата топла любов, която никога не си очаквал и красотата на неизпитаното удоволствие, което търсиш. Ще ви завладее по-силно, отколкото грозотата на простите думи би ви завладяла, ще ви напомни, че няма идеални хора. И нещото, в което аз най-силно вярвам, никой не трябва да бъде съден, заради това, което е.

Някои от тях са избрали какви да бъдат, други са станали това, което са напук на очакванията към тях. Трети са се примирили, с това което трябва да бъдат. Но в годините си на израстване, всички те се връщат към дома си, към дълга и приличието да уважават изборите на всеки член на семейството си.

Рядко попадам на книга, която да ми хареса толкова много. В началото нищо не разбирах от нея, историята на едно семейство, което се опитва да достигне американската мечта, но на цената на какво? Не бих я препоръчала на хората, които имат резерви към половите ориентации на живот, страниците са пълни с този типове любов и ако не сте от хората, които не могат да я приемат, не си правете труда. Аз самата подкрепям различните сексуалности, за това и нищо не може да ме спре или отчужди.

Умишлено след толкова дълга анотация, няма да ви кажа нищо конкретно или повече за сюжета, вярвам, че тези, които са ме разбрали, вече са били убедени или пленени. За останалите, ще кажа, че това не е книгата, която срещаш всеки ден, и с която се бориш. Това е книгата, която се бори със съзнанието ти и остава за дълго в теб.

So happy to have found a new copy of Flesh and Blood sitting on the shelf of a new bookstore I recently stepped in to investigate. I'd not seen it anyplace else up 'til then. Even happier to purchase it at half-price!

Flesh and Blood completes my reading of Cunningham's catalog through the current moment. Written in the mid-nineties, the book is longer than his other works, a chronicle of three generations of a family. The author is meticulous with word choice and the crafting of every sentence of every one of his books, and I was first fearful that this one would be a little bit "prose heavy." However, the fear quickly vanished and I was left marveling at the sheer poetry of it all. This is the book that preceded his Pulitzer Prize winning The Hours, and it was interesting to see how some faint traces of it made their way into the later book. Bottom line, your time reading this book will be well rewarded.

One of my very favorite books, ever, and I just realized I’d accidentally given 5 stars to Flesh and Blood, by Michael Crummey, instead,

Per me superiore a "Le ore". Mi ha lasciato addosso una sensazione tra nostalgia e tristezza. Continueró ad approfondire l'autore con "una casa alla fine del mondo".

The ultimate family drama, IMO. It's hard to be objective, though, when so much of this is representative of my own immediate family: Greek father, Italian-American mother, gay middle child (yours truly), older sister, and a younger sibling who marched to his own drum until, sadly, he couldn't. Throw in a decades-spanning narrative told from multiple perspectives, and this is pretty much pitched right to my wheelhouse. Cunningham can do no wrong in my book, but I will always prefer his pre-Specimen Days output. This one ranks right at the top.

Flesh and Blood > The Hours > A Home at the End of the World > Specimen Days > By Nightfall > The Snow Queen

To kolejna ksiazka, ktora zaczelam czytac dawno temu i odlozylam ze znudzeniem. Sama nie wiem, dlaczego wtedy mnie nie wciagnela. To wpaniala opowiescia o rodzinie na przestrzeni XX wieku. Zaczyna sie od lat trzydziestych, kiedy Constantin przybywa z Grecjido Ameryki, zaklada rodzine, prowadzi coraz bardziej dochodowa firme. Jestesmy swiadkami konfliktow meza z zona, ojca z synem itd. Na kartach ksiazki sledzimy zmiany obyczajowe i choraby cywilizacyjne. Nikt z rodziny Stassos nie pozostaje bez winy, kazdy dzwiga swoje namietnosci i przewinienia. Pewnie dlatego sa tak realistyczni.