...
Show More
Не си спомням друга книга, в която главният герой да има Синдром на Турет. Това е едно нетипично преживяване, свят на хаотична подреденост. Струва ми се, че Литъм се е справил доста успешно с представянето на света от една такава нестандартна за останалите хора точка.
При все това, "Убийство в Бруклин" не е точно моята книга. Тя определено дава на читателя едно класическо ноар преживяване, с всичките му гадни черни шегички, мрачна атмосфера и прочие (даже не е много сигурно дали в днешно време биха я издали, заради модерната политкоректност). "Туретският мозък" на Есрог обаче (както той самият се изразява) изключително натоварваше сетивата ми, че и своите си сетива, и това започна много да тежи някъде към средата на историята. Предизвика в мен умора и даже малко апатия към изхода от събитията. Може би ако случаят беше по-оплетен и нямаше толкова пътуване напред и назад из спомените, щеше да е в по-голям плюс.
При все това, "Убийство в Бруклин" не е точно моята книга. Тя определено дава на читателя едно класическо ноар преживяване, с всичките му гадни черни шегички, мрачна атмосфера и прочие (даже не е много сигурно дали в днешно време биха я издали, заради модерната политкоректност). "Туретският мозък" на Есрог обаче (както той самият се изразява) изключително натоварваше сетивата ми, че и своите си сетива, и това започна много да тежи някъде към средата на историята. Предизвика в мен умора и даже малко апатия към изхода от събитията. Може би ако случаят беше по-оплетен и нямаше толкова пътуване напред и назад из спомените, щеше да е в по-голям плюс.