Биографията на най-мащабния убиец в историята със сигурност не е за всеки читател. Мао Дзъдун е основната причина за съвременната позиция на Китай в геополитическия свят. Животът на Мао преминава в дълги години на гражданска война и последваща абсолютна диктатура с катастрофални реформи.

Мао е роден през 1893 г. в малък град в провинция Ханан. Получава традиционно възпитание, базирано на конфуциански ценности. Бързо неспокойният му характер го тласка към екстремизъм. Първоначално определя себе си за анархист и отхвърля традиционни институции като брак и държава. В началото на двадесетте години се сблъсква с преведените наскоро трудове на Ленин и бързо се трансформира в комунист. Участва в създаването на китайската комунистическа партия, но далеч не е от водещите фигури в началните години. След краткотраен алианс с националистическата партия Гоминдан на Сун Ятсен и Чан Кайшъ, последва разрив и гражданска война. Комунистическите войски са поне десет пъти по-малобройни и бързо стигат до единствената възможна стратегия - партизанска съпротива. Чан Кайшъ предприема масивни операции за разбиване на комунистическите крепости. В началото на тридесетте години Мао и сподвижниците му са почти изцяло изтласкани от Южен Китай и започват "Дългия марш" по посока на часовниковата стрелка, през западен до северен Китай, като изминават над 7000 километра. Едва около десет хиляди войници успяват да завършат марша и дните на малобройната комунистическа войска изглеждат преброени. Именно тогава обаче Япония напада Китай и окупира Манджурия. Чан Кайшъ е принуден да се съгласи на общ фронт с комунистите за защита на страната. Парадоксално е, че политическата кариера на Мао се изстрелва нагоре заради японския империализъм.

След края на Втората световна война общият фронт между комунисти и националисти се разпада и гражданската война продължава с пълна сила. Този път обаче Мао е в много по-изгодна позиция и през 1949 г. изтласква армиите на Чан Кайшъ, който е принуден да избяга в Тайван, където основава съществуващата и до днес република Китай (Тайван). Възходът на Мао до председателското място на комунистическата партия въобще не е праволинеен или неизбежен. В различни моменти той заема второстепенна роля, но временните лидери допускат политически и/или военни грешки и биват отстранени. След края на гражданската война започва консолидация на властта и мащабни реформи.

Мао е отговорен за смъртта на най-голям брой хора в историята на света. Той го "постига" без лагери и без масивен репресивен апарат, но по най-жестокия начин - чрез глад. Национализацията на селските стопанства по съветски модел в съчетание със засушаване и последващи наводнения води до катастрофален спад в реколтата. Настъпва масов глад. В някои провинции загиват над 25% от населението. Хора продават децата и жените си за късчета храна. Стига се до убийства и канибализъм. Съвременната оценка на жертвите е между 25 и 30 милиона. По-късно Мао предприема реформи за т.нар. "Културна революция", която има за цел заличаване на старите порядки и въвеждане на нови комунистически ценности. На практика се стига до ситуация на нова гражданска война със стотици хиляди жертви. На много места ученици измъчват и убиват своите учители.

Мао умира през 1976 г. след дългогодишно боледуване. Наследството от престъпното му управление можем да видим и днес. Личността на Мао трябва да се познава, за да се избегнат ненужните жертви в името на тоталитарна идеология.

The good thing about this book is that it includes so much of Mao's own writings. The down side is that a good part of the bad side is simply not covered. One gets a feeling that the author hammered home the most commonly known negative aspects so as go gloss over much of the rest. Read this in conjunction with an anti-Mao book and youll have a good base.

What I didn't know about Mao before reading this book could fill another volume. A fascinating, if ruthless, man he singlehandedly brought China out of feudalism, only to throw it into right back into a different version of the same class system under the guise of communism. Wildly popular with his own people, he remained an enigma to the masses who obeyed his every utterance with unquestioned loyalty.

I'm still not sure I understand his destructive policies during the cultural revolution, but I do realize much of it had to do with his complete disconnect from the realities of daily life in China. In his self-imposed isolation, this charismatic leader lost touch with the very source of his genius, his people skills.

You must read this book to even begin to get a read on why the China of today is what it is.

Perhaps a bit too much detail for someone more interested in the big picture of Chinese history.

Read this book when I was a teenager, and recently re-read it. I got so much out of it as an adult in my 30s. He did a great job address the contractions between mao - the person and mao - the embodiment the state. Its portrayed that at times, mao himself, was not sure which one he was.

At some points its goes into too much detail about battles - maybe I wasn't interested in his ability as a general.

It thoroughly covered how mao was the product of his environment and conditions - which doesn't justify some of his actions, but explains the reality of them and the dire consequences.

Excellent. Balanced. Thorough. Readable. What more could you want?

Finally finished. Well, I guess communism doesn't work.

In my recent studies of world leaders, both democratic and authoritarian, from FDR and Churchill to Stalin and Mao, what strikes me most is just how petty-minded they often were. Whether that be cause for hope or despair, I'm not quite sure.

Philip Short's sprawling biography of Mao Zedong is an excellent introduction to the history of communist China. It is well-written, clear and easy to read, often exciting (especially in its depiction of the Long March), rarely tedious--though tedium is hardly avoidable when material dialectics takes the spotlight--and nuanced in its judgments.

It was recommended to me this year by a local guy, a history buff. It was okay, but you were basically reading about a protest after another after another after another. Way too many names of whom to keep track.

One of the few biographies i've actually been able to stomach reading. It was a brilliant and gripping read, Short doesn't spruce up his work with dramatic emphasis, but let's Mao's remarkable life speak for itself. It's naturally impossible to remain completely unbiased, especially concerning such a controversial figure as Mao, but i think Short made a solid effort of it.

Philip Short provides a precise account of Mao's life, without (at least apparently so) strong biases to either side - there are acknowledgements of Mao's failures and his moments of brilliance. It is a compelling read, and fairly accessible.

An excellent and scary book. I'm a fan of Zhou Enlai after reading it.