...
Show More
Като дете не можех да гледам ужаси на филм. Криех се зад креслото, за огромен бяс на баща ми и за огромно забавление на майка ми. Толкова се бях специализирала, че те даже не усещаха кога съм се измъкнала… Не че по него време даваха истински “хорър”, но тук тамѐ се промъкваше по някоя страшничка сцена. Реших да се “излекувам” като отидох на кино. Филмът беше за Дракула - тлъсти снопове пляскащи с криле подплашени прилепи, оголени кучешки зъби с остротата на скалпел, зловещи прашасали крипти и хубава мацка с оголена шия. И взе, че ми хареса (а и салонът беше пълен, нямаше място за бягство). И досега не мога нито да чета, нито да гледам хорър. Но пък харесвам Дракула!
Елизабет Костова не е добавила нещо кой знае какво за влашкия кръволок с феодална власт, но пък е описала напоително едно дълго пътешествие из куп живописни кътчета на Европа през 30-те, 50-те и 70-те години. Протяжността често навява безметежност, а и повечето приключения са симпатични (само библиотеките ми дойдоха в повече!). Естествено, прекалила е с бавното темпо, количеството страници и умишленото задържане на действието. Героите също далеч не са някакви уникално завладяващи индивидуалности. Има нещо леко джеймс бондовско в перипетиите им, само дето няма мартини, а малко разлютени вампири и обилно количество страховити легенди и измислици, размесени с псевдоисторически доклади и бележки по друмищата от Албиона до Истанбул. Така че - с прескок тук-там - си е съвсем приличен трилър с любопитни пътеписи и съвсем малко кръвчица, добро предколедно неангажиращо преживяване.
2,5⭐️
————
"... ние, историците, се интересуваме от неща, които донякъде са отражение на собственото ни аз, може би дори част от нас - част, която не бихме посмели да проучим извън царството на науката."
Елизабет Костова не е добавила нещо кой знае какво за влашкия кръволок с феодална власт, но пък е описала напоително едно дълго пътешествие из куп живописни кътчета на Европа през 30-те, 50-те и 70-те години. Протяжността често навява безметежност, а и повечето приключения са симпатични (само библиотеките ми дойдоха в повече!). Естествено, прекалила е с бавното темпо, количеството страници и умишленото задържане на действието. Героите също далеч не са някакви уникално завладяващи индивидуалности. Има нещо леко джеймс бондовско в перипетиите им, само дето няма мартини, а малко разлютени вампири и обилно количество страховити легенди и измислици, размесени с псевдоисторически доклади и бележки по друмищата от Албиона до Истанбул. Така че - с прескок тук-там - си е съвсем приличен трилър с любопитни пътеписи и съвсем малко кръвчица, добро предколедно неангажиращо преживяване.
2,5⭐️
————
"... ние, историците, се интересуваме от неща, които донякъде са отражение на собственото ни аз, може би дори част от нас - част, която не бихме посмели да проучим извън царството на науката."