Ayn Rand is completely misunderstood in the popular culture- she was not a heartless selfish individualist without a care for her fellow man. Ayn Rand was a principled philosopher in the tradition of Aristotle- who realized that human beings are ends in themselves and can only flourish by being free to act according to the dictates of reason and conscience. Ayn Rand isn't opposed to love, to friendship, to organized groups of people with a common purpose. She was opposed to coercion in all forms, and as such Ayn Rand was an optimist and a champion of human dignity. Unlike most modern intellectuals, Ayn Rand realized that pure capitalism is good and natural and right. We are men, not ants- and free market capitalism, not socialism or communism, is part of our nature. Let human reason flourish, let markets flourish, and humanity will flourish. I'm not saying I agree with everything she said- I'm just saying that her world is not some kind of dark, dog-eat-dog, man-against-man hell. In fact, her world is one of human flourishing and human dignity where men are free to participate in their own creation- to become persons of character, worthy of love, confident in their own human goodness.

Uma série de palestras sobre a filosofia dessa famosa autora americana. O Objetivismo como ela chama seu pensamento filosófico e que foi e está sendo usado como base filosófica do modelo capitalista. O livro tem altos e baixos e algumas vezes é um pouco repetitivo como não poderia deixar de ser quando se reúnem artigos publicados em diversas épocas e em diversos meios. As críticas tanto à direita conservadora quanto à esquerda radical são o ponto alto mostrando como elas se encontram como lados de uma mesma moeda. O livro é um libelo por vezes iluminista por vezes utilitarista do modelo democrático e do estado de direito. Estou lendo outro livro dela agora que está me parecendo mais estruturado. Não se consegue concordar com tudo que Ms Rand fala mas suas críticas são tão contundentes que merecem ser ouvidas. Seu estilo trafega entre Roberto Campos, Merquior e Nelson Rodrigues, só quem lê-la vai entender o que eu digo.

Complete garbage

I'm on an Ayn Rand kick right now. I started off with "The Virtue of Selfishness", then went to "Capitalism: The Unknown Ideal", and now I just finished this. I really liked the two previous books, but this one was so-so for me. The first article/chapter in this book by the same name, was very good. A lot of the other chapters, though, were about how much Ayn hated Immanuel Kant. It kind of got repetitive after a while, like many other reviewers have said. I also felt that this book's articles weren't as good as the one's in "Virtue" and "Capitalism", as they discussed the same basic principles/ideas for the most part.

So, I would suggest that you read "Virtue" and "Capitalism" before you read this; as they are superior in my opinion, and explain Rand's philosophy and ideas far better than this. Now I'm off to start "For the New Intellectual."

Everyone lives by a philosophy, whether it is chosen or one by default. This book explains why reason is important and its collection of essays is a good primer on Objectivism. To some degree, the first time I read this book I did not understand the author's meaning of some of her terms. If anyone reads this and doesn't understand any of the terms or concepts, I would recommend looking them up in the Ayn Rand Lexicon, either the book or the website. This book is must read for anyone interested in understanding themselves or why people do what they do.

An excellent primer on Rand’s philosophy of objectivism and the inherent evils of collectivism and altruism.

Her ideas are convincing and this is the first time I am coming across the Objectivist school of thought. Though I do not posses a natural inclination to many of her ideas, I must appreciate the easy flow of ideas (ignoring veracity).

What could I say to sell Ayn Rand that would do her any justice? This book along with Virtue of Selfishness are the two most eye opening pieces I have ever read. The explanations of the law of identity and the current course of man kind are well covered in this book. Ayn discusses other philosophers such as Kant and points out where he does harm, or at least in her view. A good read and again I see it all as eye opening in the "taking the red pill" sense of the word.

Пренебрежението на много хора към философията като дисциплина и към философските размишления като цяло е очевидно и съвсем не без основание – за стотици години десетки хиляди философи са написали десетки хиляди книги, в които преливат от пусто в празно, упражняват се във витиевато говорене и псевдо-аргументи, за да стигнат до абсурдни за всеки здравомислещ човек изводи. Философията съвсем неслучайно е станала символ на нищоговорене и нищоправене…

Въпреки всичката тая перверзия с търсенето на познание, която е доволно демонстрирана от повечето философи, философията си остава основата на науката и човешкото познание, дава начина по който разсъждаваме и по който стигаме до познанието и вземаме решения. Всеки спор относно каквито и да е идеи неизменно води до базисен философски спор – както съм установил от стотиците спорове, които съм водил в блога и в живота си.

За съжаление обаче, съвременната философия е превзета от течения, които нямат нищо общо с реалния свят или с човешкия резум – нещо повече, те активно ги отричат. Екзистенциализъм, релативизъм, постмодернизъм и други производни на Кант и Хегел твърдят, че или материалния свят всъщност не съществува, защото го възприемаме само чрез сетивата си, а те са субективни, или че човешкият разум не съществува, защото е изцяло продукт на средата и условията – следователно от нас нищо не заивиси.

Именно поради тази причина, много мислещи, практични хора са отблъснати от философията – защото в това, което виждат от нея, няма нищо от тяхната философия. На мен лично ми бе изключително трудно – докато оформях начина си на мислене, трябваше практически сам да измислям базисната постановка на идеите, в които вярвам, тъй като не я откривах в нито една философска книга, в нито една лекция по философия, в които се разискват категоричния императив и производните му налудничави идеи за нищожността на индивида, за ноумена.

Рационалния собствен интерес, отхвърляне на понятието „дълг“, свободата на личността като висша ценност – тези неща са анатема за мейнстрийм философията днес и ги открих единствено при Аристотел, а преди няколко години буквално зинах от изумление, четейки някакви откъси от Айн Ранд, защото тя буквално повтаряше моите мисли и описваше моите морални търсения, изхождайки от него.

Именно за това търсене на философията на свободата е книгата „Философията – кому е нужна“ – сборник с есета на Айн Ранд. Първата половина от книгата е брилянтна и задълбочена, втората – малко разхвърляна и не съвсем релевантна на темата, но аз прощавам на сътрудника й, събрал нейните есета след смъртта й в тази книга.

I wish I could share all of the important quotes from this book, but I will only share this one:

"We cannot fight against anything, unless we fight for something.... The philosophy we need is a conceptual equivalent of America's sense of life.... But isn't that a magnificent goal to fight for?"

This edition was a copy of Ayn Rand's speech to West Point. Her priority in doing so was to enlighten the graduates on the topic of the power of philosophy and the need of it. She also expressed her concern about emotions playing a role in politics and life choices in general. It was a short and sweet read, which I appreciated.

Got introduced to a new way of thinking. Some very thought provoking essays. Glad I read it.