There’s nothing more to say than what others have already said except that I miss him.

Der Inhalt der Festplatten von 4 Computern des verstorbenen Douglas Adams: Textfragmente, Interviews, Aufsätze und ein unvollendeter Roman -hört sich todlangweilig an - ist es aber nicht! Es ist eine sehr gute Einsicht in die Meinungen, Philosophien, Visionen und kleinen Probleme eines der größten Autoren dieser Welt.
Da gibt es: Philosophische Abhandlungen über den richtigen alkoholischen Drink, seine glühende Bejahung des Atheismus, das Problem mit den Adapterdingsbumsen beim Verreisen mit elektronischen Geräten, eine sehr treffende Trendbestimmung bezüglich des Internet und sozialer Netzwerke, die so um das Jahr 2000 wirklich noch sehr visionär war aber heute bereits eingetroffen ist, dann noch sein erstes Werk als Zwölfjäriger...... und zuletzt seinen unvollendeten Roman, einen Nachruf seines Freundes Dawkins und das Line Up seiner Beerdigungsveranstaltung.
Wenn man den Menschen hinter den genialen Romanen kennenlernen möchte oder sich als Fan bezeichnet ist dieses Buch absolut empfehlenswert!

Ich habe mich immer sehr geärgert, da ich im Jahr 2000 eine Veranstaltung mit ihm in Wien, zu der ich mich hineinschwindeln hätte können, verpasst habe, da ich erst im nachhinein darüber informiert wurde. Als er dann kurz darauf zu allem Überfluss auch noch gestorben ist, war ich stinksauer. Dieses Buch hat mich ein bisschen dafür entschädigt dass ich ihm nicht die Hand schütteln und ein paar Worte mit ihm reden konnte.

Even though this is a bit of a mishmash of collected notes, interviews, and rough drafts pulled from Adams’s beloved Mac computers, it was sooo good to hear his voice again. Adams’s writing is so uniquely him - it doesn’t matter if he’s writing something as mundane as a shopping list, he imbues life and humor into it and it becomes suddenly clearly and beautifully connected to the world. There’s a reason that he’s known for writing about life, the universe, and everything. It was an incredibly sad day when we lost him at the young age of 49 - he’s one of my all-time favorite authors and could have created so much more. I read this for Book Riot’s 2018 “Read Harder” challenge, task #1: a book published posthumously.

Leider wurde "Lachs im Zweifel" nie zu Ende geschrieben... Aber wenigstens gab es ein paar Stücke, die hier zusammengetragen und veröffentlicht wurden. Blöd nur, dass ich jetzt natürlich wissen möchte, was aus der anderen Hälfte der Katze geworden ist... Da Douglas Adams' Stil einzigartig ist, wird diese Frage wohl unbeantwortet bleiben.

Das Buch versammelt unterschiedliche Texte über und von Douglas Adams, die uns u.a. auch seine privaten Seiten aufzeigen. Sein Einsatz für den Tierschutz, seine Faszination für Apple (sehr witzig, diese Episoden im Jahre 2023 zu lesen) und seine Beziehung zum Schreiben.

Interviews, Erinnerungen, Textfetzen - das alles ist hier versammelt. Es ist kein reiner Dirk Gently, wie der Rückentext vielleicht vermuten lässt, sondern eine Hommage an Douglas Adams und sein Werk. Deswegen in erster Linie für Fans geeignet, die den Autoren, seine Werke und dessen Art bereits kennen.

Ein schöner Abschied, dieses Buch.

Трудно, дори невъзможно е да се оценяват сборници. Давам пет звезди за прекрасните есета в началото, както и за всички останали необработени и нешлайфани парчета текст дошли от Дъглас Адамс.

Настоящият сборник е представен от кратки разкази, есета, интервюта и части от проекта за 3-та книга от серията с детектив Дърк Джентли „Сьомгата на съмнението“.

Тази посмъртна компилация е събрана от харда на неговия компютър. Дискът с произведенията на Дъглас съдържаха 2579 файла — от огромни, съдържащи пълните текстове на книгите му до писма в полза на „Спасете носорозите“, неговият любим благотворителен фонд. Имаше и невероятни идеи за книги, филми и телевизионни програми, някои от по едно-две изречения, други по пет или шест страници. Освен това имаше чернови на речи, материали писани от Дъглас за неговия уебсайт, предговори към множество книги и събития, както и размисли относно близки до сърцето на Дъглас теми: музиката, технологиите, науката, застрашените от изчезване видове, пътешествията и малцовото уиски (изброявам само някои от тях). Накрая открих дузина варианти на романа, с който Дъглас се сражаваше през по-голямата част от последното десетилетие. Сортирането и подборът за това незавършено произведение, което ще намерите в третата част на тази книга, се превърнаха в най-голямото предизвикателство, въпреки че като го казвам по този начин, звучи много трудно. Не беше. Въпросите раждаха отговори още в момента на възникването си.

Сьомгата на съмнението.

В самото начало, подходът на Дъглас Адамс, основата на който е атеистичният му и фантастичен хумор на човек вярващ в "изкуствения Бог" - Затова твърдя, че макар да няма истински Бог, има изкуствен Бог, и че не е лошо да го имаме предвид. Това е моята теза в спора, а вие сте свободни да ме замеряте със столове! - ми напомни за "Пътуване със сьомга" на Умберто Еко. Става дума най-вече за първата част (на този сборник). Общото критично и хумористично отношение към живота, вселената и всичко останало има изключително сходство между "Сьомгата" на Дъглас Адамс и тази на Умберто Еко.

Тази първа част е озаглавена "Животът". Спомени, случки и ситуации от живота на автора, оформени в есета и написани така, че няма как да ви разкажа за тях. Прочетете ги, прекрасни са и определено ще се посмеете.

МАГИ И ТРУДИ. Страхотно :)

Пристрастието и любовта на DNA (Douglas Noel Adams) към науката и техническите постижения се вижда (освен в абревиатурата на името му) във всяка буквичка, която е написал. Определено е било мания и със сигурност от там идва нюансът на специфичния му хумор - (себе)критичен, (себе)ироничен - качества на луд професор :)

Последната част представлява 11 глави от недовършената книга "Сьомгата на съмнението". Разбира се, много необработени и недовършени текстове, на етап на натрупване, оформяне, създаване... Почти всяка една глава влиза от отнякъде - от страници, които си пропуснал, защото все още не са били създадени. Бели полета измежду поредната идиотско-гениална история на Дъглас Адамс.

Цитати:

ФУРНАДЖИЙСКА ЛОПАТА

Дайте на хората анкетен лист и те ще започнат да лъжат. Един мой приятел веднъж беше провел някакво допитване в Мрежата. Каза, че информацията, която получил, за състоянието на този свят, била покъртителна. Знаете ли например, че 90 процента от хората са президенти на собствени компании и печелят повече от милион долара на година?

ВЪПРОС: КОЯ Е ЧЕТВЪРТАТА ЕПОХА НА ПЯСЪКА?

През този век (а и през предишния) моделът на комуникациите едно към едно беше телефонът, който предполагам, че всички познаваме. Комуникацията един на много също не липсваше — радио и телевизия, книгоиздаване, журналистика и какво ли още не. Информацията ни залива отвсякъде и в мишените й няма грам дискриминация. Любопитно е, но не се налага да се връщаме много назад в миналото, за да открием, че цялата информация, която е стигала до нас е имала връзка с нас, и затова всичко, което се е случвало, всяка новина, без значение дали се е случила с нас, в съседната къща, в съседното село, в границата на държавата или в границата на нашия хоризонт, се е случвала в нашия свят и ние сме реагирали, и светът е реагирал в отговор. Всичко ни е засягало по някакъв начин, като например ужасна катастрофа, при която е можело да се притечем на помощ. В наши дни поради плетеницата от комуникации един на много, ако в Индия катастрофира самолет, ние може силно да се разтревожим, но от нашата тревога няма никакъв ефект. Вече не сме способни да различаваме онова, което се е случило на другия край на света от другото, което се е случило на нашата улица. В съзнанието ни разликата между тях е толкова размита, че сме в състояние да се разтревожим много повече от съдбата на героинята от сапунена опера забъркана в Холивуд, отколкото от съдбата на собствената си сестра. Връзките помежду ни са изкривени и разкъсани, и не е никак изненадващо, че се чувстваме стресирани и отчуждени в света, защото светът ни влияе, но ние на него не. Комуникацията много на един я има, но не е кой знае какво, нито кой знае колко. По същността си нашите демократични системи са модели на тази комуникация и макара да не са съвършени, вървят към драстично подобрение.
Четвъртата комуникация обаче — много на много — се роди едва с появата на Интернет, която разбира се тече по фиброоптични кабели. Този тип комуникация формира четвъртата епоха на пясъка.

МЛАДИЯТ ЗЕЙФОД И БЕЗОПАСНОСТТА

Най-опасни от всички бяха три еднакви личности — точно те бяха затворени в този контейнер и заедно с кораба трябваше да изчезнат от лицето на тази вселена. Не че бяха зли, напротив, бяха доста простодушни и очарователни. Но са най-опасните същества във вселената, защото никога няма да се откажат да сторят нещо, което е разрешено и никога няма да сторят нещо забранено…

СЬОМГАТА НА СЪМНЕНИЕТО

Сиамските котки гледат хората по един особено презрителен начин. Чувството е познато на всеки, който се е натъквал на кралицата, докато е чоплила зъбите си.
...
Не можеш да се взираш в морето. Е, можеш, но то е покрито с пластмасови бутилки и употребявани презервативи и само ще седиш и ще се ядосваш. Единственото, което ни остана за взиране е белият шум. Онова, което понякога наричаме информация, но което иначе е само мехурчета във въздуха.
...
Една кола, син кабриолет, елегантна и желана, излезе от западната част на Бевърли хилс и пое по, както аз го разбирам, грациозните извивки на Сънсет булевард. Всеки, който видеше тази кола щеше да я пожелае. Очевидно. Дизайнът й беше такъв, че да я пожелаеш. Ако се окажеше, че хората не я желаха твърде много, конструкторите й щяха да я проектират наново и наново, докато всички я пожелаеха. Светът е пълен с подобни неща, която именно е причината всички да са в непрекъснато състояние на желаене.
...
Затова ще кажа само, че дрехите й бяха точно такива, че да предизвикат луд възторг в някой който разбира от дрехи и освен това бяха сини.
...
Светът ѝ изведнъж се беше преобърнал с главата надолу и сега тя изведнъж съвсем неочаквано се беше превърнала в най-безпомощното човешко същество в Лос Анджелис — в пешеходец.
...
— Хората си мислят, че писателите си стоят в някаква стая, гледат умислено и записват велики мисли. Само че те през повечето време гледат панкьосано и се надяват, че още не са пратили съдия-изпълнител.

This book is pretty skippable. I love Douglas Adams, and there are a few small gems of his in here, but there's a lot that's distracting and even the excerpt of the (unfinished) Salmon of Doubt was unsatisfying since it lacked context or an actual story.

I came to this posthumous publication with some uncertainty. Was the estate of Douglas Adams attempting to cash in on whatever they found on his hard drive? However, considering the fact that he sold over 15 million books while he was alive, his heirs probably aren't short of a quid. I was delighted to find that this volume contains a plethora of real treats. Apart from his unfinished Dirk Gently novel there are short pieces, many non-fiction, along with speeches, interviews, & other items. All contain Adams' superlative wit & amount to a fitting tribute to a gifted humourist & environmentalist who left us way too soon (at 49). And they reminded me that it is way too long since I last re-read the Hitch-hikers series. Vale, Douglas. One of a kind.

A lovely summation of Douglas Adams, his life and his way of thinking. Unique and brilliant <3

Am recitit cartea cu multă bucurie - la fel de interesanta ca la prima întâlnire!

I'm very torn about rating this book, because it's just so many things crammed into a binding. Basically, it's a collection of essays that Douglas Adams had written, including a short story from the Hitchhiker's Guide series, and the first few chapters of an incomplete Dirk Gently book. It's so, so much fun reading what Douglas Adams writes. His writing is full of energy and wit and charm, and is just a pleasure to read. That's one of the great parts of the book. But it's clear that the editors who put this book together after Adams's death just sort of jumbled a bunch of his stuff together. It feels like a cash grab, which is really irritating after you read the multiple introductions written by people who just feel utterly pleased with themselves and their ability to package somebody else's work. So, really, the book is kind of a mess and unfocused, but is sometimes really fun. I probably wouldn't recommend it. Instead, read the books that Adams actually has written and completed. Reread them when you finish them. They, and Douglas Adams, are terrific.

I stopped reading this book. I enjoyed the first part, but I think this book is really for people who know and love Douglas Adams and want a little bonus of reading all his book introductions and opinion pieces in one place. I might come back to it after I've read some of his other work.

I don’t want to finish this book.

I really don’t.

If I finish this book that means I’ll have finished the last work of Douglas Adams. And since it is technically ‘unfinished’, that means I’ll actually need to acknowledge that he’s gone. Dead. Breathed his last. Snuffed it.

Have you read anything by Douglas Adams? If you were born in the last fifty years and are a fan of British comedy, I’ll assume you’ve come across The Hitchhikers Guide to the Galaxy. Maybe you’ve even read about his detective Dirk Gently. Or his work of non-fiction, Last Chance to See, where he travelled to see almost extinct animals, like a very rare lemur in Madagascar and the Komodo dragon. If you haven’t, I must insist you do. If you don’t like British comedy? You may want to back away slowly. I’m sure there are many other book reviews you would find more pleasurable and I must insist you find one. Now, back to the book.

Adams’ friend and fan, Stephen Fry, introduces The Salmon of Doubt. It is a posthumous collection of things taken from his Macbook after he died (urgh, that hurts to say). The Salmon of Doubt includes articles from the late eighties and nineties about technology, book introductions, speeches and works that have never been published before. It is packed with Adams’ quirky sense of humour and contains plenty of the self-deprecating jokes common to British comic writers. Classic Adamisms include his section for children, where he explains how to tell the difference between things. Since I can’t actually for you to slowly wander to this section in the book, please continue to read it here!

You will need to know the difference between Friday and a fried egg. It’s quite a simple difference, but an important one. Friday comes at the end of the week, whereas a fried egg comes out of a hen. Like most things, of course, it isn’t quite that simple. The fried egg isn’t properly a fried egg until it’s been put in a frying pan and fried. This is something you wouldn’t do to a Friday, of course, though you might do it on a Friday. You can also fry eggs on a Thursday, if you like, or on a cooker. It’s all rather complicated, but it makes a kind of sense if you think about it for a while.

The second half of the book is the first half (or is it… technically if the first half follows the second half, I must be making a mistake somewhere) of Adams’ uncompleted novel The Salmon of Doubt. Dirk Gently is on the trail of half a cat and a mysteriously easy-to-track actor. It’s probably fantastic. But if I read it – that means I have to acknowledge that it is unfinished. Which means the story of Douglas Adams, the writer, the environmentalist, the radical atheist, and all around brilliant person, is finished. So, I haven’t read it yet. I will, I promise. But first, I must read the rest of the Dirk Gently series. Then I shall read it.

Anyway, you may ask who is this book for? If it’s not even finished, what’s the point? Unquestionably, The Salmon of Doubt is for the fans of Douglas Adams. Since I am undoubtedly that, I recommend this book wholeheartedly to other fans. If you want a few more Adamisms before you have to acknowledge (again!) that the man is gone, you can even divide this book up into each section and chapter. It truly is a delight to read. I found myself laughing in strange places and insisting the stranger sitting next to me or the friend I’m having lunch with read just this one paragraph.

Now, if you’ll excuse me, I have to go read another section as I edge slowly towards finishing this book.

But I really don’t want to.

This review was originally posted at Teapots and Typewriters

First read shortly after publication, I vaguely remember being disappointed that there was so little Dirk Gently there. Upon rereading, I have the same disappointment.

Contains some nice bits and bobs published elsewhere, from reviews to anecdotes, and 10 chapters of what would likely have coalesced into a third Dirk Gently novel. Like earlier installments, it starts as individual unrelated fragments, unlike those, we never get to see the whole.