Douglas Adams’ final, only-half-finished book, with copious bonus features. The half-finished book is a Dirk Gently story, the first one I’ve read, but it’s so good it makes me want to read the others. The 200 pages of bonus essays, short stories, and interviews is well worth it just for the way Adams strings words together. Maybe not an essential read for everybody, but I enjoyed the heck out of it.

Douglas Adams was brilliant—and it pains me to have to put that in the past tense. His novel-in-progress, The Salmon of Doubt, was cut short by Adams' untimely death in 2001. But this posthumous collection of miscellany from his computer's hard drive, also called The Salmon of Doubt, showcases Adams' brilliance, and is a worthy addition to his canon.

There's not much of the planned novel here—just a few chapters, and that's not what impressed me most about this collection anyway. The things that amazed me most about The Salmon of Doubt were: first, the breadth and depth of Adams' interests, as revealed here particularly in his discussions of Last Chance to See, written with Mark Carwardine, a serious attempt to document and, perhaps, even save some of Earth's vanishing species. And, second, the evidence of Adams' prescience when it came to computing and the Internet. Far from being just a comedic writer, the interviews and excerpts included here show clearly that Adams had his finger on the pulse of the Internet, more so than many self-acclaimed pundits and insiders. He foresaw the importance of wirelessness, for example, and the utility of thumbs for texting, well before such things were common knowledge.

The Salmon of Doubt isn't a complete novel, and never will be now—and that is tragic. But The Salmon of Doubt is one last amazing glimpse into Adams' mind, and for that I am grateful.

Sempre bello leggere anche solo poche righe di un romanzo di Douglas Adams, anche se inconcluso. Le interviste e gli iscritti hanno tutti qualcosa di interessante anche se dopo un po’ diventano un po’ noiosi.

Sarebbero 4.5 ⭐ come sempre questo libro ti fa riflettere e divertire, anche se con quella punta di amaro finale.
Penso sia una raccolta necessaria e che sia un'ottima, anche se triste, conclusione.

Potrei scrivere un fiume di parole su quanto apprezzi l'Adams scrittore e l'uomo, quanto condivida le sue idee (a parte sulla Apple, ma se vedesse cosa è diventata credo si schiferebbe anche lui)e su quanto la sua scomparsa mi rattristi molto più di quanto sarebbe lecito aspettarsi. Ma non è il caso.

Questo libro raccoglie tante interviste, aneddoti ed idee che raccontano molto su chi era Adams; quindi se avete apprezzato i suoi libri e desiderate scoprire qualcosa su di lui è la lettura giusta.
Inoltre contiene la prima bozza incompiuta del nuovo romanzo di Dirk Gently.. e accidenti non saprò mai che cavolo doveva combinare con quel rinoceronte!

I didn’t want to rush reading this selection of Douglas Adams’s writings, but my library loan ran out, so I had to finish faster than I would’ve liked.

The people who edited this selection together, did a very good job organizing these pieces into a logical order. And while some might be more interesting than others, there are a few I could easily read over and over - especially those that go into his views on atheism. And having access to the last, unfinished Dirk Gently novel is a joy, even if it makes me sad to know that I’ll never get another Douglas Adams book. Salmon had wonderful promise.

A collection of essays, speeches, ramblings unearthed on his hard drive(s), one short story culled from a BBC annual, and the titular unfinished Dirk Gently novel. The essays are breezy and witty, often lacking focus when discussing science and technology, but comprise (realistically) the most readable of his non-fiction output. There are some readers, yours included, who feel Adams spent himself on the Hitchhiker’s books: although the Dirk Gentlys were absurdist romps sutured with awesome logic, they didn’t hang together as novels. The short excerpt from The Salmon of Doubt, however, might prove me wrong: the usual warmth and humour is present, although in nascent form, (the narration even slips from third into first person, a sign of Adams’s dissatisfaction). But all in all, nobody who loves Adams could resist reading this book, despite snoozing through the travel/nature pieces to get to the stuff they want. It’s a pleasing gallimaufry. Savour it, because there is no more.

The title comes from the unfinished third book of the Dirk Gently series. As well as 11 chapters of this story, there are essays, interviews, and articles written by Douglas Adams on such subjects as PG Wodehouse, The Beatles, hangover cures, and testing an underwater Sub Bug vehicle on The Great Barrier Reef.

Although mostly a collection of interviews, a speech, and some random odds and ends of Adams' writings, it was very much worth the price of admission in that one gains a far greater understanding of the character of the man and a far greater appreciation for his wit. The tidbits of Dirk Gently and Zaphod Beeblebrox were entertaining as well, short as they may be.

I waited sixteen-and-a-half years to read this and I just about managed to get through it without bawling my eyes out. Douglas Adams was the first author to make me laugh uproariously, back when I was a wee nipper. Sure, Roald Dahl had given me a few chuckles, but it wasn't until I read Hitchhikers for the first time that I realised a book could make me laugh so much I nearly wet myself.

As such, this was a bittersweet experience. Reading Adams' unpublished work, including several chapters of a new but never to be finished Dirk Gently novel, gave a new definition to laughing through one's tears. I'm glad I read it but it's going to take a while to recover. It's a good job I had my towel...

I got this book because I love Douglas Adams, since he died & will no longer be writing another novel. Anything from his notes however incoherent was good enough for me to buy.

I did not expect this book to be such a life-changer for me. It was a catalyst that triggered a flood of ideas/books/authors that followed for the next few years. My rating of this book is purely for what this book has meant to me, not exactly the book itself.

Трудно, дори невъзможно е да се оценяват сборници. Давам пет звезди за прекрасните есета в началото, както и за всички останали необработени и нешлайфани парчета текст дошли от Дъглас Адамс.

Настоящият сборник е представен от кратки разкази, есета, интервюта и части от проекта за 3-та книга от серията с детектив Дърк Джентли „Сьомгата на съмнението“.

Тази посмъртна компилация е събрана от харда на неговия компютър. Дискът с произведенията на Дъглас съдържаха 2579 файла — от огромни, съдържащи пълните текстове на книгите му до писма в полза на „Спасете носорозите“, неговият любим благотворителен фонд. Имаше и невероятни идеи за книги, филми и телевизионни програми, някои от по едно-две изречения, други по пет или шест страници. Освен това имаше чернови на речи, материали писани от Дъглас за неговия уебсайт, предговори към множество книги и събития, както и размисли относно близки до сърцето на Дъглас теми: музиката, технологиите, науката, застрашените от изчезване видове, пътешествията и малцовото уиски (изброявам само някои от тях). Накрая открих дузина варианти на романа, с който Дъглас се сражаваше през по-голямата част от последното десетилетие. Сортирането и подборът за това незавършено произведение, което ще намерите в третата част на тази книга, се превърнаха в най-голямото предизвикателство, въпреки че като го казвам по този начин, звучи много трудно. Не беше. Въпросите раждаха отговори още в момента на възникването си.

Сьомгата на съмнението.

В самото начало, подходът на Дъглас Адамс, основата на който е атеистичният му и фантастичен хумор на човек вярващ в "изкуствения Бог" - Затова твърдя, че макар да няма истински Бог, има изкуствен Бог, и че не е лошо да го имаме предвид. Това е моята теза в спора, а вие сте свободни да ме замеряте със столове! - ми напомни за "Пътуване със сьомга" на Умберто Еко. Става дума най-вече за първата част (на този сборник). Общото критично и хумористично отношение към живота, вселената и всичко останало има изключително сходство между "Сьомгата" на Дъглас Адамс и тази на Умберто Еко.

Тази първа част е озаглавена "Животът". Спомени, случки и ситуации от живота на автора, оформени в есета и написани така, че няма как да ви разкажа за тях. Прочетете ги, прекрасни са и определено ще се посмеете.

МАГИ И ТРУДИ. Страхотно :)

Пристрастието и любовта на DNA (Douglas Noel Adams) към науката и техническите постижения се вижда (освен в абревиатурата на името му) във всяка буквичка, която е написал. Определено е било мания и със сигурност от там идва нюансът на специфичния му хумор - (себе)критичен, (себе)ироничен - качества на луд професор :)

Последната част представлява 11 глави от недовършената книга "Сьомгата на съмнението". Разбира се, много необработени и недовършени текстове, на етап на натрупване, оформяне, създаване... Почти всяка една глава влиза от отнякъде - от страници, които си пропуснал, защото все още не са били създадени. Бели полета измежду поредната идиотско-гениална история на Дъглас Адамс.

Цитати:

ФУРНАДЖИЙСКА ЛОПАТА

Дайте на хората анкетен лист и те ще започнат да лъжат. Един мой приятел веднъж беше провел някакво допитване в Мрежата. Каза, че информацията, която получил, за състоянието на този свят, била покъртителна. Знаете ли например, че 90 процента от хората са президенти на собствени компании и печелят повече от милион долара на година?

ВЪПРОС: КОЯ Е ЧЕТВЪРТАТА ЕПОХА НА ПЯСЪКА?

През този век (а и през предишния) моделът на комуникациите едно към едно беше телефонът, който предполагам, че всички познаваме. Комуникацията един на много също не липсваше — радио и телевизия, книгоиздаване, журналистика и какво ли още не. Информацията ни залива отвсякъде и в мишените й няма грам дискриминация. Любопитно е, но не се налага да се връщаме много назад в миналото, за да открием, че цялата информация, която е стигала до нас е имала връзка с нас, и затова всичко, което се е случвало, всяка новина, без значение дали се е случила с нас, в съседната къща, в съседното село, в границата на държавата или в границата на нашия хоризонт, се е случвала в нашия свят и ние сме реагирали, и светът е реагирал в отговор. Всичко ни е засягало по някакъв начин, като например ужасна катастрофа, при която е можело да се притечем на помощ. В наши дни поради плетеницата от комуникации един на много, ако в Индия катастрофира самолет, ние може силно да се разтревожим, но от нашата тревога няма никакъв ефект. Вече не сме способни да различаваме онова, което се е случило на другия край на света от другото, което се е случило на нашата улица. В съзнанието ни разликата между тях е толкова размита, че сме в състояние да се разтревожим много повече от съдбата на героинята от сапунена опера забъркана в Холивуд, отколкото от съдбата на собствената си сестра. Връзките помежду ни са изкривени и разкъсани, и не е никак изненадващо, че се чувстваме стресирани и отчуждени в света, защото светът ни влияе, но ние на него не. Комуникацията много на един я има, но не е кой знае какво, нито кой знае колко. По същността си нашите демократични системи са модели на тази комуникация и макара да не са съвършени, вървят към драстично подобрение.
Четвъртата комуникация обаче — много на много — се роди едва с появата на Интернет, която разбира се тече по фиброоптични кабели. Този тип комуникация формира четвъртата епоха на пясъка.

МЛАДИЯТ ЗЕЙФОД И БЕЗОПАСНОСТТА

Най-опасни от всички бяха три еднакви личности — точно те бяха затворени в този контейнер и заедно с кораба трябваше да изчезнат от лицето на тази вселена. Не че бяха зли, напротив, бяха доста простодушни и очарователни. Но са най-опасните същества във вселената, защото никога няма да се откажат да сторят нещо, което е разрешено и никога няма да сторят нещо забранено…

СЬОМГАТА НА СЪМНЕНИЕТО

Сиамските котки гледат хората по един особено презрителен начин. Чувството е познато на всеки, който се е натъквал на кралицата, докато е чоплила зъбите си.
...
Не можеш да се взираш в морето. Е, можеш, но то е покрито с пластмасови бутилки и употребявани презервативи и само ще седиш и ще се ядосваш. Единственото, което ни остана за взиране е белият шум. Онова, което понякога наричаме информация, но което иначе е само мехурчета във въздуха.
...
Една кола, син кабриолет, елегантна и желана, излезе от западната част на Бевърли хилс и пое по, както аз го разбирам, грациозните извивки на Сънсет булевард. Всеки, който видеше тази кола щеше да я пожелае. Очевидно. Дизайнът й беше такъв, че да я пожелаеш. Ако се окажеше, че хората не я желаха твърде много, конструкторите й щяха да я проектират наново и наново, докато всички я пожелаеха. Светът е пълен с подобни неща, която именно е причината всички да са в непрекъснато състояние на желаене.
...
Затова ще кажа само, че дрехите й бяха точно такива, че да предизвикат луд възторг в някой който разбира от дрехи и освен това бяха сини.
...
Светът ѝ изведнъж се беше преобърнал с главата надолу и сега тя изведнъж съвсем неочаквано се беше превърнала в най-безпомощното човешко същество в Лос Анджелис — в пешеходец.
...
— Хората си мислят, че писателите си стоят в някаква стая, гледат умислено и записват велики мисли. Само че те през повечето време гледат панкьосано и се надяват, че още не са пратили съдия-изпълнител.