From what I've read, this is a novelization of a game where you're exploring a ship on your own. The book has multiple organic characters (including a group of humans), and for the first half of it or so I was both amused and interested in where the plot was going, and generally pleased with how everything was working. The characters had a goal, they worked to get to the goal, great. However, the latter half of the book suffered from that age-old pitfall of multiple characters with different genders pretty much descending into a distracting, chaotic mess of heterosexually pairing up by virtue of existing too closely to each other for too long. I think it took the token human businesswoman about two seconds to fall for the first organic alien lifeform she encountered onboard.

From that point onward, everything just snowballed into a mess of ship fodder. Unfortunately, the publication of this book predates any possible shipping puns that could have been made. While some of it turned out to be a product of a cultural miscommunication that was never pointed out outside of the narration or even viewed as that much of a problem, whenever a book starts to focus on romantic or sexual relationships, I suddenly lose the ability to relate to the narrative entirely. You can throw any kind of alien technology at me and I'll be able to roll with it and go, "Yes, that makes perfect sense, go on and explain the trans-dimensional energy cartridge system now," but the minute characters start coupling up, it turns into a case of "Oh, this old charade again? Bo-ring."

I am mildly curious about the game now, but it seems like nothing I couldn't get from Myst or Beneath a Steel Sky. I'm giving the book three stars because, at least according to whatever approximates as logic for me, everything holds up alright, and the first half even amused me. The back end just wasn't terribly enjoyable for me to slough through.

Too many annoyingly silly parts and not enough amusingly silly ones. Also very much a product of its time regarding gender-based BS.

Sigh… I should really stop scraping the bottom of the Douglas Adams barrel and just re-read Dirk Gently instead.

This book was not entirely unlike Douglas Adams’ books. I enjoyed Terry Jones’ Monty Python work, and the combination of that and Adams’ name attached to it I was expecting it to be great. However, it didn’t live up to those expectations. It was fine, but it didn’t quite have that charm that you’d expect from something actually written by Douglas Adams. I feel like it relied way too much on sex jokes, which are fine in moderation but that was most, if not all, of the jokes in this book.

The story itself was pretty interesting, and I actually liked most of the characters (except Lucy who the worst). It took a little bit to really get into it, but once I settled into the story it was entertaining. The story of three Earthlings flying through space on a doomed starship and trying to figure out how to get home would’ve been better in Adams’ hands, but was fine in Jones’ as well. Could’ve absolutely been better and funnier, but I wasn’t displeased with it.

A fast, light read, clearly based around the game mechanics. (I really, really want to play the game now.) Nothing in the novel itself made me laugh quite as much as Douglas Adams's introduction, but few things in the universe would. God I miss him.

A mně se to líbilo. Bylo to správnou měrou praštěné, dostatečně vtipné i ujeté, nechala jsem se unášet příběhem - nepříběhem.
Mluvící bomba mě bavila, i Žurnalista. Mluvící toustovač z Červeného trpaslíka je sice lepší, ale co dělat, když Trpaslíka už mám celého přečteného...
Prostě se mi to i trefilo do momentální nálady, tak musím jedině chválit.

Considering the fact that this is a novelization of an old 90s text based game based off a throwaway joke found within one of the Hitchhiker’s Guide novels, I was actually pleasantly surprised at how enjoyable this story was!

The pacing is what really saves this book, as the plot constantly progresses and there’s never any real downtime. In fact, I’d say the plot here is arguably better (or at least more consistent) than the plot in a lot of the Hitchhiker books. The jokes tend to land a lot as well, and the characters were fun too (I especially loved my man the bomb).

Overall, this book is definitely an acquired taste. If you’re a Hitchhiker’s super fan, then you’d prob really enjoy this book. If not, I thought it was still worth the read!

Funny, but well below Douglas Adams's level

It was a good read. A story taken straight out of a footnote in one of the Hitchhiker's Guide to the Galaxy books, the demise of the Starship Titanic.

The book is very tongue in cheek and had its good bits, just don't expect it to be of the same caliber as even the worst of the Hitchhiker's books. I'm not sorry I read it, but if you're not a huge fan of Douglas Adams and his work, you'll probably be very underwhelmed.

Eğlenceli bir romandı. Terry Jones, Douglas Adams'ın üslubunu yakalamış. Çeviri mükemmeldi Özden Arıkan'ın çeviri tercihlerine bayıldım.

Сигурно някои от Вас са чували за тази книга, а други може да са повече запознати с компютърната игра със същото име. Лично аз, като заблудено и необразовано агне, си мислех, че втората е правена по първата, а то се оказа, че всичко било правено… паралелно. Дъглас Адамс (познат на по-голяма част от човечеството със своя “Пътеводител на галактическия стопаджия”) измисля историята, но решава да я пренесе директно на компютърния екран. В същото време издателите му искали да напише и книга със същия сюжет, която да излезне паралелно със софтуера, явно за вдигане на продажбите или нещо подобно. Уви, Адамс не е можел да съчетае двете неща и затова предлага на Тери Джоунс (евентуално познат на мнозина с изявите си в Монти Пайтън, а и не само), който е озвучавал папагал в компютърната продукция, да напише литературния вариант и той се съгласява. Всичко това го пише във въведението.
Първо, искам да си призная, че навремето така и не успях да довърша играта, защото се появиха други заглавия, прекалено след времето си на излизане ми попадна и… вече беше към края на манията ми да играя куестове. Именно поради тази причина се абстрахирам изцяло от някои сочени недостатъци, че Джоунс се е отклонил прекалено много от сюжета към края или, че просто имало много големи разминавания. Лично мен това не ме бърка особено, защото не знам какво се случва след първите един-два часа геймплей. Но… нека се насочим към самата книга.
Тя ни запознава с най-големият ум във Вселената и неговото ново велико произведения – звездният кораб “Титаник”, който трябва да бъде изстрелян на своето първо пътуване. Но нещата не са такива, каквито изглеждат, а огромна конспирация се заражда. Корабът каца за малко на Земята (не става ясно защо) и трима земляни получават правото да се повозят като компенсация. Скоро се оказва обаче, че има бомба, която всеки момент ще избухне. Освен това друга цивилизация си иска “произведението” обратно и е готова да си го вземе на всяка цена, стига никой да не пострада, особено корабът (ако нещо се случи, те ще си го поправят, разбира се).
Казано накратко, книгата има някои много силни хумористични моменти. Признавам си, че не съм кой знае какъв фен на Адамс, както и на неговия “Пътеводител” (първите две части бяха забавни и прилични, но после стана толкова банално и безинтересно, че само на инат дочетох тухлата). От друга страна обаче съм голям почитател на Джоунс, най-вече на Монти Пайтън. Разбира се, британският хумор не е от най-лесните за разбиране и на моменти може да постигне дори обратен ефект – да те отегчи или накара да гледаш в недоумение. Все пак авторът се е постарал да изгради една интересна и доста забавна история, като в същото време изглежда е искал да заплете и самия сюжет.

“- Виж какво! Аз съм само едно просто приспособление за броене и избухване и не съм оборудвана за философски дискурс — отговори бомбата. — Моля те, не ми говори, докато броя. Да му се не види! Заради тебе забравих докъде стигнах! Видя ли какво стана? Рестартирам броенето.”

Лично за мен един от най-силните персонажи в книгата е бомбата (да, точно така, една най-обикновена бомба, но с… характер). Тя не е като да иска да избухне, но все пак това е част от същестуването й. Не обича да я прекъсват докато брои и много лесно може да се обърка и да се наложи да започне отначало. Въобще Джоунс е успял да изгради плеяда от второстепенни и поддържащи герои, които в по-голямата си част са къде по-интересни от главните. Тъжно ми е да го кажа, но човешките същества в случая бяха просто… мизерни (да не казвам жалки) – визирам най-вече Дан и Люси, защото Нети, след “интересната” промяна, стана по-приятен персонаж. Прекалено много от мислите, чувствата и действията им бяха леко абсурдни, макар че може и това да е била цялата идея. Все пак не ми допаднаха.

“Блеронтинците не се предават току-така — обикновено се бият до последния наш човек!”

Друг интересен елемент в книгата, това са ясаканците. Те са раса от миролюбиви строители и са отговорни за по-голяма част от изграждането на “Титаник”, преди да им бъде отнет и да не им бъде платено за труда, което води до крах на икономиката им. Тъй като са миролюбиви, те не стрелят директно във врага си, а над главите им. Нищо чудно, че никога не са печелели битка срещу блеронтинците.
И ако до този момент не съм успял да Ви убедя, че тази книга си струва четенето, то не знам какво още бих могъл да добавя. Текстът е кратък и структуриран в не много дълги глави, които се четат бързо и лесно. Джоунс няма кой знае какъв сложен стил на писане, а и не си е давал много зор с описанията кой знае колко. Във всеки случай няма да съжалявате за няколкото часа, които ще отделите на това произведение.
А аз може отново да се пробвам с играта.

A wonderful sci fi novel with a twist on the Titanic story.
Leovinus a genius of the galaxy has an idea to build the most magnificent starship known to the universe, all controlled by his beloved Titania.
Things go well until his accountant and other business partner cut corners due to financial issues, on the day of the launch the Starship Titanic suffers a SMEF, Spontaneous Massive Existence Failure and it crash lands right in the middle of a rectory on earth.
Enter the four humans, Nigel, Nettie, Dan and Lucy who are offered a free trip on the starship in return for destroying the rectory they were looking to buy and set up as a business.
Nigel will not go but for the rest of them it totally revolutionises their lives.
From affairs with aliens, attacks by Blerontins, a bomb that is going to blow the starship to smithereens but keeps losing count when the humans talk to it, to a madcap dash space to find the other part of Titania's "brain" to save the ship from destruction and many other MISadventures this book has it all.
Hilarious and a wonderful storyline makes this a book hard to put down.
A great read.

I got this book from my grandpa. I read Life, the Universe and Everything and then read this book. This was not written like what Douglas Adams wrote like.

Considering that this is just a companion novel for a CD-ROM game it is pretty good. Sometimes it is forced to follow the "solve the puzzles" logic of the game, the crisis are easily solved and the ending is rushed. Also the result is lower than the sum of the author's names involved. If you are expecting something at the level of Monthy Python or Douglas Adams's solo work then forget it.
Nevertheless, it is a very entertaining read, with some wacky moments.