"Söylemediğim bir şey varsa, kitaplarımdaki bütün kadınların, yaşları ne olursa olsun, Lol V. Stein'ın soyundan geldikleridir. Başka bir deyişle, belli ölçüde kendini unutuştan. Hepsinin gözleri açık renktir. Hepsi sakınımsız, öngörüsüzdür". Marguerite Duras'ın okunası kitabı.
"Sanıyordu ki ardarda ta­mamlanan ve eksilen, dolan ve boşalan, sonra hep yeniden hizmete hazır bir zaman olasıdır, hâlâ inanıyor, hep inana­cak, asla iyileşmeyecek."
"Onun hakkında ilk keş­fim bu oldu; Lol’u hiç bilmemek, onu şimdiden tanımak demekti. Öyle geliyordu ki bana, Lol V Stein hakkında da­ha da az, gitgide daha az şey bilinebilirdi."

je ne sais pas ce qu'il s'est passé mon cerveau est retourné. même si je crois que c'est le but. je peux rien dire vraiment de ce livre parce qu'il est une véritable énigme et c'est justement ça qui est appréciable. j'avais jamais lu de livre comme celui là avant et je pense que je n'en lirai plus.
impossible de le noter désolée ✋️

There were a few nice turns of phrase here and the potential for developing the existential theme of how choice defines our humanity. However, none of these promising glimmers were ever fleshed out or developed in an interesting way. Rather, they were held out like an offering, a hand containing a possible treasure, but that hand turned out in the end to be empty. This book, with all of its teasing and empty promises left me feeling cold and empty as well. Duras' stark writing style initially enchanted me enough to pull me past the 50 page mark. (If a book doesn't grab me by the time I'm 50 pages in, I simply stop reading because there are too many great books out there, and life is short.) Despite initially getting past 50 pages, I wish I had not wasted my time. This book was cold, pretentious, and ultimately disappointing.

den var kvävande

Крайне непросто писать обзор на книги автора из плеяды Нового французского романа, ярким представителем которого является Маргерит Дюрас. Не могу сказать, что сюжета нет, но он вялотекущий. Целью писательницы было показать мельчайшие нюансы психологического состояния своих героев. Лола Валери Штайн собиралась выйти замуж за Майкла Ричардсона, и во время бала его увела навсегда из ее жизни Анна-Мари Штреттер. Потрясенная, Лола Валери заболела, ее ментальное здоровье было подорвано, она была опустошена. Она любила Майкла слишком сильно. Тем не менее, ей удалось выйти замуж за хорошего и заботливого человека. Она родила троих детей, семейная жизнь, забота о доме, и, особенно, саде, несколько успокоила ее. Она смогла найти свою школьную приятельницу Татьяну Карл, с которой в далёком детстве они танцевали на школьном дворе, пока другие ученики шли на прогулки. Татьяна характеризуется, как потаскуха, по крайней мере, внешне.
Лола Валери выследила Татьяну и ее любовника Жака Холта в гостинице и наблюдала за их силуэтами в освещённом окне, лёжа на поле, засеянном овсом. Непонятно, почему ее заинтересовал Жак. Напоминал ли он чем-то ее бывшего жениха? В общем, она оказалась с ним в постели.
Мне не очень понравился роман, потому что он о душевных переживаниях женщины, не очень понятной мне. Это женщина - любящая до умопомрачения, и за это она заслуживает по крайней мере уважения, но она инфантильна. За десять лет после психологической травмы, она совершенно не изменилась, она не совершенствовалась, не стремилась ни к чему, о ее материнстве известно лишь, что у нее трое детей. В ее системе ценностей - серьезная разбалансировка, когда любовь, ее утрата, ее похищение вызвали гипертрофированную значимость этой любви по отношению ко всем остальным ценностям.
Глубокое понимание природы бессознательного в этом романе Дюрас отметил учёный с мировым именем, философ, психиатр Жак Лакан.
Знание человеческой психологии у Дюрас великолепно, но роман - не из моих предпочтений.
Дополнительно, хотелось бы отметить, что русскоязычное название романа - "Неповторимое обаяние Лолы Валери Штайн" в то время как точный перевод с оригинального названия "Восхищение Лолы Валери Штайн". Смысл существенно меняется. Зачем переводчик изменил название?

I guess it is finally the time for me to say this:
“Nah, Duras ain’t mine and I probably will never like it.”

It was really and truly boring. And I actually don’t get fetishizing obsession and stalking. Sorry.

Interesante novela para pensar los fenómenos de la psicosis y su desencadenamiento.

Objektivno, sjajno piše. Subjektivno, ne kapiramo se.

Маргьорит Дюрас е любовница на любовта. Тези два романа го доказват във върхова форма.

„Похищението на Лол В. Щайн“ и „Любовта“ са два свързани романа, обединени в общо издание. На френски език двата излизат отделно, първият през 1964 година, а вторият през 1972. Решението на българския издател да обедини двете е хитра и уместна. Макар общият им обем да е на ръба на прекаленото за това, което психически може да се понесе от Дюрас.

И в двата романа героиня е Лола Валери Щайн - слаба, неясна жена, която няма особена връзка с вътрешния си свят и не умее да чува (или не иска) сърцето си. Носи се по течението, след като в младостта ѝ годеникът ѝ я изоставя на един бал заради друга жена. Оттогава Лол е на ръба на загубата на разсъдъка си. Години по-късно животът я среща със същите хора и тогава Лол започва да си връща спомените и умението да чувства отново.

Както винаги при Дюрас, сюжетът е просто параван на излизавено на поток от импресии за любовта, спомените, раздялата, съвместимостта, прошката. Стилът ѝ е накъсан, изреченията сякаш нямат пряка връзка едно с друго, диалозите са такива, сякаш участниците в него говорят на различни езици. И някак си всичко въпреки това е хомогенно, красиво, чисто. И намираш вътре собствените си хаотични мисли, вярваш на това, което четеш, искаш още. Езикът е омаен, женствен, необятен. Дюрас умее да пише романи за чувства, не толкова за събития.

Все пак първият роман е по-остро сюжетен. Там се поставят основите на онова, което ще избухне в „Любовта“, където всичко е просто един разговор между двама души, които се познават, без да се познават, и се обичат, въпреки че са се изоставили.

3.5 stars. A mesmerising, unusual, mystical, atmospheric, engaging novel about the relationship of two women, Lola Stein and Tatiana Karl, who share the same bachelor lover. The novel starts ten years before when Lola and Tatiana, under 20 years of age, are at a dance. Lola is engaged to marry Michael Richardson. However at the dance Michael becomes smitten by Anne-Marie Stretter. After the dance Lola never again sees Michael. The engagement is broken off. Lola marries John Bedford and has three daughters. Tatiana marries Peter Beugner. They have no children. Tatiana has lovers, including the narrator, Jack Hold. Ten years later, after no contact between Lola and Tatiana, Lola seeks out Tatiana.

One is never quite sure what is going on between Tatiana, Lola and Jack. Tatiana thinks Lola is slightly mad as she believes Lola has never recovered from being jilted. Lola knows about Tatiana's affair with Jack and Tatiana understands Jack's attraction to Lola. The strengths of this book are the atmosphere created and language. The character's are not fully developed and the plot is fairly straightforward.

Here is an example of the author's writing style:
"That she had so completely recovered her sanity was a source of sadness to her. One should never be cured of one's passion."

“I desperately want to partake of the world which emerges from the lips of Lol Stein, I want to be a part of this lie which she has forged. Let her bear me with her, let our affair take, from this point forth, a different course, let her consume and crush me with the rest, I shall bend to her will, let my hope be to be crushed with the rest, to be bent to her will.”

An interesting, worthwhile read.

e hoje já não há mais nada de Marguerite Duras no Brasil :/
"Il y a quelques jours un de mes amis qui revenait de Rio de Janeiro m’a dit : « Tu te rends compte,
Lol V. Stein, notre livre, si difficile, quand j’ai débarqué de l’avion, la première chose que j’ai vue dans
les vitrines des librairies de l’aéroport, en lettres lumineuses, c’est O Deslumbramento 5°Ediçào. »" (DURAS, 1985, La vie matérielle)
~
''Que se serait-il passé ? Lol ne va pas loin dans l'inconnu sur lequel s'ouvre cet instant. Elle ne dispose d'aucun souvenir même imaginaire, elle n'a aucune idée sur cet inconnu. Mais ce qu'elle croit, c'est qu'elle devait y pénétrer, que c'était ce qu'il lui fallait faire, que ç'aurait été pour toujours, pour sa tête et pour son corps, leur plus grande douleur et leur plus grande joie confondues jusque dans leur définition devenue unique mais innommable faute d'un mot. J'aime à croire, comme je l'aime, que si Lol est silencieuse dans la vie c'est qu'elle a cru, l'espace d'un éclair, que ce mot pouvait exister. Faute de son existence, elle se tait. Ç'aurait été un mot-absence, un mot-trou, creusé en son centre d'un trou, de ce trou où tous les autres mots auraient été enterrés. On n'aurait pas pu le dire mais on aurait pu le faire résonner. Immense, sans fin, un gong vide, il aurait retenu ceux qui voulaient partir, il les aurait convaincus de l'impossible, il les aurait assourdis à tout autre vocable que lui-même, en une fois il les aurait nommés, eux, l'avenir et l'instant. Manquant, ce mot, il gâche tous les autres, les contamine, c'est aussi le chien mort de la plage en plein midi, ce trou de chair.'' (Le ravissement de Lol V. Stein)

Je préfère lire L'étranger de Camus tous les ans pour le restant de mes jours plutôt que de continuer au delà de la page 57.