...
Show More
„Обичам лошата миризма на старите книги и сладостния аромат на задълбочената мисъл.“
За мен, „На изток от рая“ е едно от най-великите и незабравими литературни преживявания! Дори да беше създал само този шедьовър, Стайнбек спокойно щеше да се нареди сред най-значимите писатели на 20-ти век... а той е написал още много стойностни творби!
Романът е изграден на основата на различни препратки към сюжети от Библията, но същевременно е многопластова история, която далеч не се изчерпва с интерпретацията на религиозни текстове. Авторът има изключително философски поглед върху живота и умело е вплел своите задълбочени размисли върху непреходната тема за доброто и злото, както и по други важни обществени въпроси, майсторски описвайки съдбите на различни поколения хора. Персонажите в този огромен епос са сложни и интересни личности, които определено предизвикват емоции и се помнят дълго след прочита на книгата. Абсолютен фаворит от тях ми е забележителният китаец Ли!
Достойнствата на това книжно съкровище са всеобхватни, та каквито и отзиви да напиша за него, биха били оскъдни... Струва ми се, че точно в „На изток от рая“ Стайнбек е намерил „златната среда“, в която пълноценно се допълват идиличната му визия от „Улица Консервна“ и мрачната от „За мишките и хората“.
„— Старият Сам Хамилтън бе разбрал накъде вървим. Казваше, че вече не могат да съществуват всестранни философи. Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един-единствен мозък. И предвиждаше, че ще дойде ден, когато отделният човек ще знае само една малка част, но ще я владее добре.
— Да — каза Ли от вратата, — но не го одобряваше. Презираше този ден.
— Наистина ли? — попита Адам.
Ли влезе в стаята, стиснал в дясната си ръка големия черпак и подложил лявата си шепа отдолу от страх да не капне на килима. Но вече в стаята, забрави това, размаха черпака и по пода покапа пуйча мазнина.
— Сега, като ме питаш, не съм сигурен — каза той. — Не зная той ли го презираше, или аз го намразих покрай него.
— Не се вълнувай толкова — рече му Адам. — Вече ми се струва, че щом се захванем да обсъждаме нещо, ти го приемаш като лична обида.
— Може би знанието става все по-огромно, а хората се смаляват — каза Ли. — Може би от това, че са коленичили пред атомите, душите им добиват атомни размерчета. И навярно тесният специалист не е нищо друго освен един страхливец, който се бои да надникне извън своето кафезче. Помислете си само какво загубва тесният специалист — целия свят отвъд неговата ограда!“
За мен, „На изток от рая“ е едно от най-великите и незабравими литературни преживявания! Дори да беше създал само този шедьовър, Стайнбек спокойно щеше да се нареди сред най-значимите писатели на 20-ти век... а той е написал още много стойностни творби!
Романът е изграден на основата на различни препратки към сюжети от Библията, но същевременно е многопластова история, която далеч не се изчерпва с интерпретацията на религиозни текстове. Авторът има изключително философски поглед върху живота и умело е вплел своите задълбочени размисли върху непреходната тема за доброто и злото, както и по други важни обществени въпроси, майсторски описвайки съдбите на различни поколения хора. Персонажите в този огромен епос са сложни и интересни личности, които определено предизвикват емоции и се помнят дълго след прочита на книгата. Абсолютен фаворит от тях ми е забележителният китаец Ли!
Достойнствата на това книжно съкровище са всеобхватни, та каквито и отзиви да напиша за него, биха били оскъдни... Струва ми се, че точно в „На изток от рая“ Стайнбек е намерил „златната среда“, в която пълноценно се допълват идиличната му визия от „Улица Консервна“ и мрачната от „За мишките и хората“.
„— Старият Сам Хамилтън бе разбрал накъде вървим. Казваше, че вече не могат да съществуват всестранни философи. Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един-единствен мозък. И предвиждаше, че ще дойде ден, когато отделният човек ще знае само една малка част, но ще я владее добре.
— Да — каза Ли от вратата, — но не го одобряваше. Презираше този ден.
— Наистина ли? — попита Адам.
Ли влезе в стаята, стиснал в дясната си ръка големия черпак и подложил лявата си шепа отдолу от страх да не капне на килима. Но вече в стаята, забрави това, размаха черпака и по пода покапа пуйча мазнина.
— Сега, като ме питаш, не съм сигурен — каза той. — Не зная той ли го презираше, или аз го намразих покрай него.
— Не се вълнувай толкова — рече му Адам. — Вече ми се струва, че щом се захванем да обсъждаме нещо, ти го приемаш като лична обида.
— Може би знанието става все по-огромно, а хората се смаляват — каза Ли. — Може би от това, че са коленичили пред атомите, душите им добиват атомни размерчета. И навярно тесният специалист не е нищо друго освен един страхливец, който се бои да надникне извън своето кафезче. Помислете си само какво загубва тесният специалист — целия свят отвъд неговата ограда!“