...
Show More
Какво, мамка му, стана?
Какво се случи с изобразителното изкуство през последния век? Кога красивите тела на класическите скулптури и ренесансовите художници изчезнаха от картините и бяха заместени първо с изкривени, уродливи чудовища, а после с безсмислени абстракции? Кога "картина", състояща се от една червена линия на син фон придоби цена от $60 млн.?
Ако, като мен, си задавате тия въпроси, Том Улф има отговор на тях, само не знам дали ще ви хареса. С огромна вещина и познаване на дълбините и разклоненията на артистичната сцена от началото на 20 в. когато започват тия бих казал изчанчени художествени течения, авторът описва нейната еволюция и роенето на стилове, кой от кой по авантгардни, модерни, за ценители и разбира се, съвършено лишени от каквато и да е естетика - лишени, защото не естетиката е тяхната цел и именно това е причината за разрива между изобразителното изкуство и красивото, започващ горе долу през 1904 г.
Като цяло, изводът от книгата е, че в неистовия си стремеж да се разграничат от "обикновения човек", от "простия буржоа от средната класа" и да го шокират, за да докажат колко са по-възвишени от него, художници и колекционери започват една надпревара на абсурда, надцаквайки се един друг и опитвайки се да се докопат до модерните соарета и партита, на които се събират богатите, докато в същото време се правят на незаинтересовани от материалното истински творци.
Две отпреди известни ми поговорки много добре описват това положение на нещата: "Ако обикновения човек е маймуна, то модерният художник е маймуна, която се опитва да яде банани през задника си." и "Когато богатите хора се съберат си говорят за изкуство, а когато хората на изкуството се съберат си говорят за пари."
Какво се случи с изобразителното изкуство през последния век? Кога красивите тела на класическите скулптури и ренесансовите художници изчезнаха от картините и бяха заместени първо с изкривени, уродливи чудовища, а после с безсмислени абстракции? Кога "картина", състояща се от една червена линия на син фон придоби цена от $60 млн.?
Ако, като мен, си задавате тия въпроси, Том Улф има отговор на тях, само не знам дали ще ви хареса. С огромна вещина и познаване на дълбините и разклоненията на артистичната сцена от началото на 20 в. когато започват тия бих казал изчанчени художествени течения, авторът описва нейната еволюция и роенето на стилове, кой от кой по авантгардни, модерни, за ценители и разбира се, съвършено лишени от каквато и да е естетика - лишени, защото не естетиката е тяхната цел и именно това е причината за разрива между изобразителното изкуство и красивото, започващ горе долу през 1904 г.
Като цяло, изводът от книгата е, че в неистовия си стремеж да се разграничат от "обикновения човек", от "простия буржоа от средната класа" и да го шокират, за да докажат колко са по-възвишени от него, художници и колекционери започват една надпревара на абсурда, надцаквайки се един друг и опитвайки се да се докопат до модерните соарета и партита, на които се събират богатите, докато в същото време се правят на незаинтересовани от материалното истински творци.
Две отпреди известни ми поговорки много добре описват това положение на нещата: "Ако обикновения човек е маймуна, то модерният художник е маймуна, която се опитва да яде банани през задника си." и "Когато богатите хора се съберат си говорят за изкуство, а когато хората на изкуството се съберат си говорят за пари."