Extremely tedious, highly overrated and the title is completely misleading. As a lover of history, a student of history and an avid reader of historical non-fiction I have a strong preference for information taking precedent over the history of the people who discovered that information. Seriously, I couldn't care less about the first five Brits who tried to make a go of it discovering dinosaur bones - just tell me about the damn bones. Bill Bryson doesn't so much write "about" science as he writes "around" it. I've never read a book about science with... so little science. A more appropriate title for this book would have been "A Long Winded and Tedious History of Mostly Apocryphal Stories About Great Scientists." But perhaps that was too long to fit onto the cover? Bryson packs more information about these scientists' love lives and professional squabbles into the book than he does anything of educational value. It is clear that an immense amount of research went into this; it is also clear that not nearly enough thought was given to communicating the themes and ideas he wanted to. Most every topic was glanced over sparingly, described with weak and inapt analogy, and left behind leaving me to wonder if that's really the best he thought he could do.

“Познавам” Брайсън от пътеписите му, имам основания да му се доверя като автор, но в толкова дълбоки води не ме беше потапял досега.

Аз съм скарана с науката и за мен “Кратка история на почти всичко” всъщност може да се прекръсти на “Дълга история на всичко.” Брайсън се е опитал да обхване целия обозрим и невидим свят в тази любителска книга за науката, и като че ли не е пропуснал нищо – тук е светът на (между)планетарно и клетъчно ниво, от амебата до земното ядро. Задълбочена и много аналитична книга, която не винаги ми беше понятна и интересна, но която оценявам високо. Мисля, че е добра отправна точка за тези като мен, които нищо не са запомнили от часовете по природонаучните предмети – да щипнат оттук-оттам и да откроят темите, по които да прочетат повече.

За мен това е книга колкото за самата наука, толкова, ако не и повече, за нейните автори – професионални учени или любителите-ентусиасти. Брайсън е дал достатъчно информация за почти всяко име, което споменава, дори въпросният учен да е бил изцяло на погрешен път.

И тук се разкрива цялата очарователна динамика на научните открития, заради която книгата си заслужава. Съвременната представа за учения като човек с докторантура от ”Бръшляновата лига”, с бяла манта и колбички в лаборатория отстъпва място на други типажи от миналото – английски граф с богата библиотека и много свободно време за наблюдения, шведски естествоизипитател-ексцентрик, пастор с телескоп, български емигрант в Швейцария с противен нрав, ученият-приключенец, непочтеният учен, непризнатият учен, ученият, който се принася в жертва на своята наука и много други. Историята на науката някак си трудно може да се отдели от биографиите на хората, благодарение на които светът днес е една идея по-познаваем (но само една; това, което не знаем е много повече).

Изумителен е броя на учените лаици, някои от които не само че не са имали релевантно за научната област образование, но и често не са ходили в университет. Неща като интуиция и проницателност не бива да се подценяват. И късмет, разбира се. И най-добре екипираният ум се нуждае от късмет. Айнщайн пък е пример как със способа на чистото размишление – без микроскопи, лаборатории и екип се стига до велики научни прозрения.

Обратната страна на това е невероятният факт как един и същи ум е способен на велики открития в един момент и на страховити глупости в друг. Пълно е с примери в тази посока.

И така, може би моят фокус е бил грешен, но на мен повече ми допаднаха историите за хората в науката, отколкото разказа за самата наука. С мозък, по-скоро пригоден да помни научни куриози, по-скоро ще ви кажа защо Гьоте е посветил 4 стиха на английски фармацевт, отколкото да разплета кълбото от геоложки пластове.

И все пак някои по-основни неща пробиха ситото на хуманитарния ми мозък - частта, посветена на вирусите, беше писана като за днешния ден и обяснена идеално. От книгата става много ясно и защо за човечеството е добре, че някои открития са (му) се случили по-късно. Може би ще запомним и защо Плутон не е края на Слънчевата система, каква е вероятността “свръхнова” да заличи живота на Земята. Защо еволюцияа е лотария, а човекът съвсем не е нейният апотеоз.

Не знам дали има и по-достъпен начин да се разкаже тази сложнотия. Но Брайсън е свършил чутовна по обем работа, без да изпуска и любимите си каламбури и шеги, с които забавлява в предишните си книги.

Въобще, “Кратка история на почти всичко” е много отрезвяваща, на моменти вълшебна и леко плашеща книга, с която да започнете пътуване в непознати територии.

I was never any good at science. At the grammar school I attended we were shepherded into laboratories for lessons on physics, chemistry and biology. These were scary places; I’d never been anywhere like this before. The physics lab had gas taps and Bunsen burners and the walls were filled with incomprehensible charts. The chemistry lab held rows of specimen jars, more gas taps and burners and an underlying smell of something unpleasant and vaguely dangerous. The biology lab displayed pictures and diagrams of human body parts and there were constant rumours of creature dissections and other nasty things to come. Beyond the physical fears it was clear that each subject had its own language. I was fluent in none of them. I ceased study on all of these subjects at the earliest opportunity.

But I left school feeling that I’d missed out on part of my core education. And I had. So I’d had my eye on this book for some time. I’ve long been a fan of Bryson’s insightful yet amusing take on the world. Surely his commentary of all things scientific couldn’t be too painful, could it? The book walks through just about every significant scientific discovery from the creation of the universe to the present day. Well, not quite the present day, given this book was published some fourteen years ago. But given the universe is currently thought to be some 13.7 billion years old, I’m comfortable it covers the mother lode.

The list of sciences included is exhaustive, I spotted whole bunch but I’m also convinced I missed a few. My list comprises:

Anthropology
Astronomy
Botany
Cosmology
Chemistry
Ecology
Geology
Human Biology
Meteorology
Oceanography
Physics
Zoology

It’s fascinating stuff – staggering, in fact. I’d heard of the Big Bang theory, of course, but I’d never delved into the detail of it. The explanation here is clear and concise - it’s still mind bending, but I was able to follow most of the explanation. There were some sections where the detail did become a little heavy – the account of plant life being categorised lumbered on interminably – but on the whole the pacing felt spot on. It’s also very well structured, with relevant topics being grouped together. It flowed well and told a compelling story.

As I worked my way through this book, the thought that kept leaping to the fore was that these brilliant theories and discoveries came about largely as a result of scientists and non-scientists working something out via observation, association and calculation – the kicker being that nearly all of these milestone events predate computers, email and the internet. It’s incredible. In one example twenty years was spent on a calculation using pencil, paper and a slide rule. The same calculation could now be completed using a computer in a single day.

Yes, because of its publication date there are a few recent finds that aren’t included - confirmation of the existence of the Higgs boson particle in 2012 is one example – but I really don’t think it missed out too much of any significance. For anyone looking for a comprehensive but easy to follow history of scientific discovery, from the very beginning, look no further. I can’t recommend this book highly enough.

It's easy to nitpick A Short History of Nearly Everything. Bryson, by his own cheerful admission anything but a scientist, makes a fair number of mistakes. He says that all living creatures contain hox genes; he omits Alexander Friedmann and George Gamow from his description of how the Big Bang theory was developed; when talking about Darwin and Paley, he doesn't seem to be aware that Natural Theology was one of Darwin's favorite books and had a huge influence on him. Those are just a few of the glitches I happened to notice. I'm sure a real expert would have spotted many more.

But so what? The author is incredibly entertaining, and I came across dozens of great stories from the history of science. He has done a fantastic job of tracking down details that you won't find in the other books! Continuing with Darwin, everyone's heard about the evolution debate between T.H. Huxley and Samuel Wilberforce; this was the dozenth time I'd seen Huxley's contemptuous reply to Wilberforce's question about whether he claimed descent from a monkey though his grandmother or his grandfather. But I'd never before read that Lady Brewster fainted, or that one of Darwin's Beagle colleagues wandered through the crowd, holding a Bible aloft and shouting "the Book, the Book!" Similarly, everyone tells you that Newton only published the Principia after Halley persuaded him to do it. But I hadn't heard that Newton intentionally made it as difficult as possible to read because he didn't want amateurs bothering him, or that Halley's reward was to be told by the Royal Society that since they could no longer afford to pay his salary in pounds sterling, he would instead be given remaindered copies of The History of Fishes.

And there were numerous other stories I'd never seen at all. If you don't find plenty here to amuse and instruct, you're either encyclopedically well-read in all branches of science or you have no interest in it whatsoever.

يقول كامو في اسطوره سيزيف
كل المعرفة المتوفرة في الأرض لن تعطيني شيئا يؤكد يؤكد لي أن هذا العالم هو ملكا لي ، انت تصفه لي وتعلمني كيف أصنفه ، وتحصي قوانينه ، وأنا في ظمأ للمعرفة ، وانت تتناول كيفية سيره على حدة ، فيزداد أملي ، وفي المرحلة الأخيرة تعلمني أن هذا الكون العجيب المملوء بكل الالوان يمكن أن يقلص إلى ذرة ، والذرة نفسها يمكن أن تقلص إلى إلكترون ، وكل هذا حسن وانا في انتظار أن تستمر ، ولكنك تخبرني عن نظام كوني غير مرئي تنجذب فيه الالكترونات إلى نواة ، وانت تفسر لي العالم بالصورة ، و أدرك حينئذ انك تقلصت إلى حد الشعر ، وأنني لن أعرف ، وهل يتاح لي الوقت كي أستاء؟ ، لقد غيرت انت النظريات بحيث أن العلم الذي كان سيعلمني كل شيء انتهى إلى فرضية

حقیقت مأیوس‌کننده‌ای که با خواندن برخی کتاب‌ها گریبان‌گیرم می‌شود این است که چگونه یک نظام مدون آموزشی و پژوهشی و همچنین شرایط متناسب جامعه، باعث می‌شود چهره‌ها، استعدادها و مسیرها برای تحقق یک کشف مهیا شوند. بسیاری از چهره‌ها از علاقه‌های جزئی به سمت اکتشافات بزرگ کشانده می‌شوند. از جمع‌آوری صدف و سنگریزه و گیاه به اکتشاف و چاپ مقاله و تحقیق می‌رسند. جالب است که اغلب این چهره‌ها نه نبوغ آن‌چنانی دارند و نه وجه تمایزی برجسته، تنها و تنها علاقه دارند و اشتیاق. چیزی که مردم این‌جا هم دارند. اما مسیرها به کجا می‌روند و چه شرایطی مهیا می‌شود، جواب سوال است. به‌قول فروغ اینجا راه‌ها ادامۀ خود را در تیرگی رها کردند... ما زمین و آسمان را تبدیل کردیم به دانشگاه، سر خیابان‌ها مقاله و پایان‌نامه می‌فروشیم. حراجِ هر روزه زده‌ایم به دانش و تولید دانش، با شعارهایی هزاران برابر بدتر. ما هر سال‌مان را با «شعار» شروع می‌کنیم، شعار دانش، شعار برتری، شعار پیشرفت، شعارِ عمل! و سالی که با شعار شروع می‌شود، نکو بودنش از بهارش پیداست!

امیدوارم روزی برسد که اشتیاقِ هر کسی {نه روابط و ضوابط و حتی نبوغ فردی} به تبحر در دانش و پژوهش برسد.

”Накратко - животът просто иска да го има. Но - и тук е интересната част - в повечето случаи не иска да е кой знае какво.”

Накратко: Бил Брайсън за пореден път доказва, че знаем, че всъщност нищо не знаем. Но пък светът е пълно с чудеса място, довели - освен до развитието на различните митологии - и до изграждането на ядрото на съвременните научни дисциплини, които да отговорят на вечните въпроси кои сме ние и какво ни заобикаля.

Астрофизика, квантова механика, геология, палеонтология, биохимия и генетика шестват с неестествена лекота и достъпност из страниците. И за някой като мен, дълго смятал науки като физика и химия за пълна скука, е истинско откровение. В строен ред и с шеговитото, скептично намигване на чичо Бил, напомнящо, че науката всъщност е с отворен код и много, много далеч от крайното и окончателно обяснение на заобикалящите ни загадки вътре и извън нас.

Всичко започва, разбира се, с Големия Взрив, и се простира до появата на Homo Sapiens. Той е толкова неинтуитивен, че умът чак не го побира. Квантовият скок и котката на Шрьодингер дообъркват крехките ни представи за света. Тектоничните плочи, галактиките и Гълфстрийм, вулканичната дейност, лишеите и микробите, слънчевата активност, загадъчните “ненужни” участъци на ДНК веригата са компонентите на живота, които едва започваме да осмисляме. Въпреки тяхната древност, нашите представи и теории са млади, неуверени и далеч от изчерпателност, но пък пълни с невероятни нови открития за древни чудеса.

Науката е поле на чудесата. На грешките, предрасъдъците, чудатостите, на безсмисленото изтребление понякога, на повторенията и великите пробиви. На трагедии и триумф. И като всичко в живота - не трябва да се вземат напълно сериозно и без усмивка.

Книга, която всяко по-малко и по-голямо дете трябва да прочетат, за да повярват в чудеса. И да се научат на смирение.

“Смущаваща е мисълта, че навярно сме едновременно върховното постижение на вселената и нейният най-голям кошмар.”

The knocks on Bill Bryson's A Short History of Nearly Everything essentially come from two camps; those who are well versed in science and feel this treatment lacks any substantial depth or detail, and those whose interest in science is so nominal that they feel put upon by the overwhelming and substantial depth and detail. Such is the lot of authors who set out to bring complex disciplines to wider audiences (*see also Astrophysics For People In a Hurry). Speaking only for myself, this was right in my wheelhouse.

I now know a bit more about paleontology, geology, chemistry, astronomy and particle physics than I knew a few days ago, and I'm more than satisfied with the attention & treatment Bryson gives to my science of choice, physical anthropology. Light reading this is not, but you don't need a PhD to comprehend what Bill B is laying down, just a curious mind and a comfortable chair.

Don’t let the 3 star rating mislead you. This was an awesome book and I’m certain others will think more highly of it. It is a great introduction for those not into the biography of the universe and the history of science. However, if you watch the Science Channel, History Channel, PBS, etc., then you’ll already know much of what’s covered. It is the true "Once upon a time. . ." story.

As someone with an interest in all things science, I was still impressed with the witty style of the writing and use of analogies to drive home various points. It’s a very entertaining listen and the narrator does an excellent job in reading it.

The most salient point of the book for me was the human paradox of how we are changing the world through our presence but at the same time how precarious our existence on it is. A favorite quote from the book for me is, “All life is one, is one of the most profound true statements there is.”

Think about this, for you to get where you are today, all of your ancestors had to survive long enough to find someone willing to pair up. Not an easy task surviving disease, war, or just being eaten. One break in the chain, one moment sooner or later in the conception process anywhere along the line and you don’t exist. It’s a miracle you’re here. And yet you are despite the odds against it. Just when you think you were meant to be here, you have to remember we could all be wiped out by a meteor strike at any moment.

Humans have been apart of only 0.0001% of Earth’s history and yet we have been chosen. As the author states, “We are the least there is. We may be all there is. We are the living universe’s supreme achievement and its worst nightmare simultaneously.”

One last quote to end with comes from Edward O. Wilson in his book,  The Diversity of Live, “One planet, one experiment."

I am a scientist, and I found much of this book quite fascinating. The book certainly isn't comprehensive in any sense of the word--in fact it seems to roam in a semi-random sort of way; but the author's sense of humor and attention to colorful historical facts kept my interest from beginning to end.

One of the themes of this book, is that when someone comes up with with a new discovery, there are three stages before it is accepted:
1) Nobody believes it.
2) Nobody thinks it is important
3) It gets attributed to the wrong person.
These three stages come up again and again in this book. I guess it can be attributed to the fact that most scientists--and most people--are, at heart, conservative in nature.

Quanto è grande il nostro pianeta? Come è fatto? Quali leggi ne governano il moto, la natura e i fenomeni?

Per colmare questa lacuna, Bill Bryson decide di partire per un viaggio nel mondo del sapere scientifico, per narrarci la storia dell’universo e farci comprendere, senza difficoltà, la teoria della relatività e le sue conseguenze, i segreti del Big Bang, le leggi dell’evoluzionismo, la comparsa dell’uomo sulla terra, la doppia elica del DNA e molto altro. Bryson ci fa incontrare le personalità che hanno fatto e stanno facendo la storia della scienza, lasciandoci alla fine la sensazione di conoscere meglio il mondo in cui viviamo, ma anche quella, piacevolissima, di avere letto un “romanzo” ricco di sorprese e curiosità.

A prescindere da cosa altro possa essere, a livello chimico la vita è estremamente banale: carbonio, idrogeno, ossigeno e azoto, un po’ di calcio, un goccetto di zolfo e una spolverata di altri elementi molto comuni. Nulla che non si possa trovare nella farmacia sotto casa. Tutto qui, non serve altro. L’unica particolarità degli atomi che costituiscono il nostro corpo è appunto il fatto che costituiscono noi. E questo, ovviamente, è il miracolo della vita.

Bill Bryson con ironia, il gusto per l’aneddoto e per la battuta riesce a far immergere il lettore in un libro ricco di sapere.

La maggior parte dei sistemi stellari esistenti nel cosmo è binaria (ha cioè due soli) il che conferisce una leggera nota di eccentricità alla nostra stella solitaria.

Un libro in realtà non proprio breve come si potrebbe pensare dal titolo visto che conta più di 500 pagine, scritte con un font non grandissimo e poca separazione tra un paragrafo e l’altro.

Breve storia di (quasi) tutto è sicuramente un libro ricco di nozioni e intenso ma assolutamente interessante e, cosa importante, alla portata anche di tutte quelle persone che, come me, non hanno una base scientifica alle spalle. Non è infatti necessario avere lauree e master per comprendere la portata di quello che scrive Bryson.

Noi non vediamo le stelle nella loro forma attuale ma così come erano quando fu emessa la luce che oggi arriva a noi.

Con questo libro l’autore ci illumina sulla storia dell’universo e del nostro pianeta Terra, facendoci scoprire gli studi fatti e i protagonisti di queste scoperte e di come, spesso, siano stati inizialmente ignorati dalla massa di studiosi ed esperti (alcune storie sono divertenti e al tempo stesso parecchio deprimenti, credetemi). Gli argomenti e le materie trattate sono diverse: chimica, fisica, geologia, paleontologia; dinosauri, estinzioni, crosta terrestre, terremoti (non so se andrò mai in Giappone dopo quello che ho letto) e vulcani.

Sebbene Breve storia di (quasi) tutto sia stata una lettura estremamente interessante ed illuminante ho dovuto limitarne la lettura a uno o due capitoli al giorno perché nonostante lo stile di Bryson sia fresco, ironico e divertente, si tratta pur sempre di un saggio scientifico di 500 pagine. All’inizio, quando mi sono messa a leggerlo come un normale “romanzo” mi sono ritrovata affaticata dalla lettura: faticavo a tenere gli occhi aperti nonostante l’interesse e faticavo a proseguire. Quando ho capito che quello, almeno per me, non era il metodo corretto per procedere e mi sono messa a leggerne solo uno o due capitoli al giorno, beh, l’ho divorato in poco tempo.

Ora i microbi stanno ricominciando a vincere la guerra dappertutto: soltanto negli ospedali statunitensi, a causa delle infezioni nosocomiali muoiono ogni anno circa quattordicimila persone. Come osservò James Surowiecki in un articolo per il New Yorker, di fronte alla possibilità di scegliere fra investire nella ricerca di antibiotici (che si assumono una volta al giorno per due settimane) o nella ricerca di antidepressivi (che si assumono una volta al giorno per tutta la vita) le case farmaceutiche hanno optato per questi ultimi, il che certo non ci sorprende. Sebbene alcune molecole siano state migliorate, è ormai dagli anni Settanta che l’industria farmaceutica non propone nuovi antibiotici.

In sostanza, sia se siete studiosi del campo scientifico, sia se siete profani in tutto ciò ma comunque curiosi di sapere la storia del mondo in cui viviamo vi consiglio la lettura di Breve storia di (quasi) tutto di Bill Bryson, e centellinare questo libro sarà forse il modo migliore per apprezzarlo appieno.

After the first 200 pages I thought this book should be titled A Long History of Almost Nothing, but then there were some interesting facts near the end which keep me from giving it one star.

Therefore, a more apt name for this book sould really be A Long History of the History of Scientific Discovery.

The author touches on subjects ranging from astronomy, to physics, to geology, to anthropology, etc., and walks through how thought developed in each of those fields from at times as far back as the 1600s.

The book is really a history book and not a science book so if you are looking to learn the hows and whys of subjects, this is not for you. In fact, whenever it comes to explaining the detail of a theory or law of nature, the author smugly condecends to the reader implying the reader wouldn't understand which i found annoying and off-putting.

In fact, the whole tone of the book is smug and works greatly against the author. The author is so proud he did all of the research that he wants to let you know he has done it and parsed through all of the hard parts for you.

I am not sure to whom I would recommend this book. If you want snippets of each of the many major fields of science, perhaps it would be interesting, or if you just want to know about the history of scientific development, it could be an ok read, but if you're interested in learning about astronomy or geology or any specific field of science, just read a book tailored to that field (for instance if you're interested in the universe and quantum physics, I would recommend A Brief History of Time by Hawking or anything by Brian Greene).

Long, mostly dull, and not what the title makes it out to be.