...
Show More
„— Подочух, че на Коледа си се срещнал с министъра на магията.
— Да — потвърди Хари. — Не остана особено доволен от мен.
— Така е — въздъхна Дъмбълдор. — И от мен не е доволен. Но ние с теб, Хари, ще се опитаме да не се давим в тази мъка и да продължим битката.“
Завръщането във вълшебния свят на поредицата „Хари Потър“ винаги е великолепно книжно преживяване! С препрочитането на „Хари Потър и Нечистокръвния принц“, преоткрих страшно вълнуващи детайли от историята и отново се възхитих от брилянтно изградените персонажи - Албус Дъмбълдор и Сивиръс Снейп... Джоан Роулинг е забъркала изключително качествена литературна отвара за напреднали, майсторски съчетавайки мъдрост, приключения и чудесно чувство за хумор!
В началото на шестата година от обучението на Хари в Хогуортс, всички магьосници вече признават, че Волдемор се е завърнал. Снейп най-накрая е станал преподавател по Защита срещу черните изкуства, а на неговото място по Отвари е дошъл Слъгхорн, чието пристигане в училището е важно за Дъмбълдор. Хари е капитан на Грифиндорския отбор по куидич и започва да се влюбва в Джини, а междувременно се опитва да разследва все по-тайнствените дела на Драко Малфой. Дъмбълдор често загадъчно пътува извън Хогуортс, когато се връща споделя с Хари важни спомени на различни хора за Риддъл, а впоследствие Хари много му помага във все по-сложната и страховита битката срещу злото...
„— А сега, Хари, да поемем в нощта по следите на този вятърничав изкусител — приключението.“
„— Дъмбълдор казва, че на хората им е много по-лесно да прощават на другите, когато грешат, отколкото ако се окажат прави — обясни Хърмаяни. — Чух как го каза на майка ти, Рон.
— Звучи ми като онези отвлечени неща, които само Дъмбълдор би могъл да каже — отвърна той.“
„— Е, на мен ми се стори, че говори малко като теб — каза Хърмаяни.
— Като мен ли?
— Да, когато ни разказваше какво е да застанеш лице в лице срещу Волдемор. Тогава ти ни обясни, че не е важно просто да запомниш няколко заклинания, каза, че в такива случаи човек е сам и може да разчита единствено на ума и самообладанието си. Нима Снейп не каза същото? Че всичко се свежда до смелостта и пъргавия ум?
Хърмаяни явно беше решила, че си заслужава да запамети думите му както „Класически заклинания“, а Хари се почувства обезоръжен и се отказа да спори.“
„— Така и направих — отвърна спокойно Дъмбълдор. — Казах ти всичко, което знам. От този миг нататък ще напуснем твърдата почва на фактите и ще поемем заедно на пътешествие из мътните мочурища на спомените, за да навлезем в гъсталака на най-необузданите догадки. Колкото и да ми е тъжно, Хари, оттук нататък мога и да греша точно както Хъмфри Белчър, който решил, че е дошло време за котел от сирене.“
„Хари обаче смяташе, че „Отвари за напреднали“ на Нечистокръвния принц едва ли може да се причисли към учебниците. Колкото повече изучаваше книгата, толкова повече осъзнаваше какво богатство е заложено вътре не само във вид на полезни съвети и директни указания за приготвянето на отварите, с които Хари си беше спечелил възхи��ението на Слъгхорн, но и на разни заклинания и магийки, сътворени с голямо въображение и набързо описани в полетата.“
„— Значи ако обобщим всичко — този не е от най-веселите рождени дни на Рон — каза Фред.“
„Щом забеляза Хари, Малфой спря като закован, сетне се засмя безрадостно и продължи нататък.
— Къде отиваш? — попита настойчиво Хари.
— Да, ей сега ще ти кажа, Потър, понеже ти влиза в работата — изхили се злобно Малфой. — Побързай, сигурно вече чакат Избрания капитан… Момчето, което отбеляза… или както там те наричат напоследък.“
„— Сложни условия! — ободряващо оповести Маклагън на отбора. — Кут и Пийкс, летете в посока, обратна на слънцето, за да не ви забележат, когато се задавате…
— Аз съм капитанът тук, Маклагън, престани да се разпореждаш! — ядоса се Хари. — Върви при головите стълбове!
След като Маклагън се отдалечи, Хари се обърна към Кут и Пийкс.
— Наистина се постарайте да летите в посока, обратна на слънцето — заръча им той сърдито.“
„После Кадуолъдър отново отбеляза гол и изравни резултата, Луна обаче май и не забеляза: проявяваше изумително равнодушие към такива скучновати делнични неща като резултата и продължаваше с опитите да насочи вниманието на трибуните към облаците с интересна форма и вероятността Закарайъс Смит, който досега не бе успял да задържи куофъла за по-дълго от минута, да страда от нещо, наречено „бацил на несретите“.
„— Вече не ме наричат „Том“ — отбеляза той. — Напоследък съм известен като…
— Знам как си известен — усмихна се любезно Дъмбълдор. — Но се опасявам, че за мен винаги ще си останеш Том Риддъл. Това е едно от дразнещите неща у старите учители — те така и не забравят откъде са тръгнали техните възпитаници.“
„— Но аз не притежавам необикновени умения и могъщество! — възкликна спонтанно Хари.
— Притежаваш, и още как! — отсече Дъмбълдор. — Ти притежаваш сила, каквато Волдемор никога не е имал. Можеш да…
— Знам! — нетърпеливо рече Хари. — Мога да обичам!
Доста му беше трудно, но все пак се въздържа да не добави: „Голяма работа!“
— Да, Хари, можеш да обичаш — потвърди Дъмбълдор и от изражението му личеше, че е съвсем наясно какво е премълчал Хари току-що. — А след всичко, което си преживял, това е велико и забележително качество.“
„— Дъмбълдор щеше да бъде по-щастлив от всеки друг, ако знаеше, че на света има малко повече любов — отсече професор Макгонъгол...“
„Беше казал, че е важно да се бориш, да се бориш отново и отново, да не спираш, защото само тогава злото стои надалеч, макар че никога не може да бъде докрай изкоренено…“
— Да — потвърди Хари. — Не остана особено доволен от мен.
— Така е — въздъхна Дъмбълдор. — И от мен не е доволен. Но ние с теб, Хари, ще се опитаме да не се давим в тази мъка и да продължим битката.“
Завръщането във вълшебния свят на поредицата „Хари Потър“ винаги е великолепно книжно преживяване! С препрочитането на „Хари Потър и Нечистокръвния принц“, преоткрих страшно вълнуващи детайли от историята и отново се възхитих от брилянтно изградените персонажи - Албус Дъмбълдор и Сивиръс Снейп... Джоан Роулинг е забъркала изключително качествена литературна отвара за напреднали, майсторски съчетавайки мъдрост, приключения и чудесно чувство за хумор!
В началото на шестата година от обучението на Хари в Хогуортс, всички магьосници вече признават, че Волдемор се е завърнал. Снейп най-накрая е станал преподавател по Защита срещу черните изкуства, а на неговото място по Отвари е дошъл Слъгхорн, чието пристигане в училището е важно за Дъмбълдор. Хари е капитан на Грифиндорския отбор по куидич и започва да се влюбва в Джини, а междувременно се опитва да разследва все по-тайнствените дела на Драко Малфой. Дъмбълдор често загадъчно пътува извън Хогуортс, когато се връща споделя с Хари важни спомени на различни хора за Риддъл, а впоследствие Хари много му помага във все по-сложната и страховита битката срещу злото...
„— А сега, Хари, да поемем в нощта по следите на този вятърничав изкусител — приключението.“
„— Дъмбълдор казва, че на хората им е много по-лесно да прощават на другите, когато грешат, отколкото ако се окажат прави — обясни Хърмаяни. — Чух как го каза на майка ти, Рон.
— Звучи ми като онези отвлечени неща, които само Дъмбълдор би могъл да каже — отвърна той.“
„— Е, на мен ми се стори, че говори малко като теб — каза Хърмаяни.
— Като мен ли?
— Да, когато ни разказваше какво е да застанеш лице в лице срещу Волдемор. Тогава ти ни обясни, че не е важно просто да запомниш няколко заклинания, каза, че в такива случаи човек е сам и може да разчита единствено на ума и самообладанието си. Нима Снейп не каза същото? Че всичко се свежда до смелостта и пъргавия ум?
Хърмаяни явно беше решила, че си заслужава да запамети думите му както „Класически заклинания“, а Хари се почувства обезоръжен и се отказа да спори.“
„— Така и направих — отвърна спокойно Дъмбълдор. — Казах ти всичко, което знам. От този миг нататък ще напуснем твърдата почва на фактите и ще поемем заедно на пътешествие из мътните мочурища на спомените, за да навлезем в гъсталака на най-необузданите догадки. Колкото и да ми е тъжно, Хари, оттук нататък мога и да греша точно както Хъмфри Белчър, който решил, че е дошло време за котел от сирене.“
„Хари обаче смяташе, че „Отвари за напреднали“ на Нечистокръвния принц едва ли може да се причисли към учебниците. Колкото повече изучаваше книгата, толкова повече осъзнаваше какво богатство е заложено вътре не само във вид на полезни съвети и директни указания за приготвянето на отварите, с които Хари си беше спечелил възхи��ението на Слъгхорн, но и на разни заклинания и магийки, сътворени с голямо въображение и набързо описани в полетата.“
„— Значи ако обобщим всичко — този не е от най-веселите рождени дни на Рон — каза Фред.“
„Щом забеляза Хари, Малфой спря като закован, сетне се засмя безрадостно и продължи нататък.
— Къде отиваш? — попита настойчиво Хари.
— Да, ей сега ще ти кажа, Потър, понеже ти влиза в работата — изхили се злобно Малфой. — Побързай, сигурно вече чакат Избрания капитан… Момчето, което отбеляза… или както там те наричат напоследък.“
„— Сложни условия! — ободряващо оповести Маклагън на отбора. — Кут и Пийкс, летете в посока, обратна на слънцето, за да не ви забележат, когато се задавате…
— Аз съм капитанът тук, Маклагън, престани да се разпореждаш! — ядоса се Хари. — Върви при головите стълбове!
След като Маклагън се отдалечи, Хари се обърна към Кут и Пийкс.
— Наистина се постарайте да летите в посока, обратна на слънцето — заръча им той сърдито.“
„После Кадуолъдър отново отбеляза гол и изравни резултата, Луна обаче май и не забеляза: проявяваше изумително равнодушие към такива скучновати делнични неща като резултата и продължаваше с опитите да насочи вниманието на трибуните към облаците с интересна форма и вероятността Закарайъс Смит, който досега не бе успял да задържи куофъла за по-дълго от минута, да страда от нещо, наречено „бацил на несретите“.
„— Вече не ме наричат „Том“ — отбеляза той. — Напоследък съм известен като…
— Знам как си известен — усмихна се любезно Дъмбълдор. — Но се опасявам, че за мен винаги ще си останеш Том Риддъл. Това е едно от дразнещите неща у старите учители — те така и не забравят откъде са тръгнали техните възпитаници.“
„— Но аз не притежавам необикновени умения и могъщество! — възкликна спонтанно Хари.
— Притежаваш, и още как! — отсече Дъмбълдор. — Ти притежаваш сила, каквато Волдемор никога не е имал. Можеш да…
— Знам! — нетърпеливо рече Хари. — Мога да обичам!
Доста му беше трудно, но все пак се въздържа да не добави: „Голяма работа!“
— Да, Хари, можеш да обичаш — потвърди Дъмбълдор и от изражението му личеше, че е съвсем наясно какво е премълчал Хари току-що. — А след всичко, което си преживял, това е велико и забележително качество.“
„— Дъмбълдор щеше да бъде по-щастлив от всеки друг, ако знаеше, че на света има малко повече любов — отсече професор Макгонъгол...“
„Беше казал, че е важно да се бориш, да се бориш отново и отново, да не спираш, защото само тогава злото стои надалеч, макар че никога не може да бъде докрай изкоренено…“
